Определение № 17769 от 12.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 56158/2025
- Вид
- Определение № 17769
- Подписан
- 12.05.2026
- В сила
- 12.05.2026
- Състав
- ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17769 гр. София, 12.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгЛ. докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110156158 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск от Л. А. Г. срещу „Кредирект“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем от 25.09.2024 г. като противоречащ на принципа на добрите нрави и заобикалящ материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на
25.09.2024 г. страните сключили договор за паричен заем, по силата на който на ищеца са предоставени заемни средства в размер на 1100 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50%, годишен процент на разходите - 62, 87 %. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора заемателят дължал и неустойка в размер на 1388,88 лева, в случай че не осигури обезпечението посочено в чл. 6 от договора - банкова гаранция или поръчители. Посочва, че договорената лихва в размер на 50% годишно, към която ако се прибави скритата лихва под формата на неустойка, надхвърля с над 10 пъти законната лихва, което представлявало нарушение на добрите нрави. Посочва, че процесната клауза на договора, обективирана в чл. 18 от договора накърнявала договорното равноправие между страните, противоречало на добрите прави и била в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явявала нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждали действие, следвало да се приеме, че лихва не била уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не било възникнало за ищеца.
Твърди, че е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ГПК, поради уговорка за заплащане на неустойка, калкулиране на допълнителна (лихва) печалба към договорената възнаградителна лихва, с поставяне на кредитополучателя на 1 неизпълними в дадения срок условия.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество оспорва твърденията за недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи се, процесният договор бил валиден, тъй като основните параметри, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) били спазени. Сочи се, че договорът е сключен по волята на ищеца след получаване на подробна информация за условията по кредита, включително е разполагал с 14 дни след сключването му да упражни отказа си.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от страните писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2026г., от 9:20 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17769 гр. София, 12.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгЛ. докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110156158 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск от Л. А. Г. срещу „Кредирект“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем от 25.09.2024 г. като противоречащ на принципа на добрите нрави и заобикалящ материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на
25.09.2024 г. страните сключили договор за паричен заем, по силата на който на ищеца са предоставени заемни средства в размер на 1100 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50%, годишен процент на разходите - 62, 87 %. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора заемателят дължал и неустойка в размер на 1388,88 лева, в случай че не осигури обезпечението посочено в чл. 6 от договора - банкова гаранция или поръчители. Посочва, че договорената лихва в размер на 50% годишно, към която ако се прибави скритата лихва под формата на неустойка, надхвърля с над 10 пъти законната лихва, което представлявало нарушение на добрите нрави. Посочва, че процесната клауза на договора, обективирана в чл. 18 от договора накърнявала договорното равноправие между страните, противоречало на добрите прави и била в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явявала нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждали действие, следвало да се приеме, че лихва не била уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не било възникнало за ищеца.
Твърди, че е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ГПК, поради уговорка за заплащане на неустойка, калкулиране на допълнителна (лихва) печалба към договорената възнаградителна лихва, с поставяне на кредитополучателя на 1 неизпълними в дадения срок условия.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество оспорва твърденията за недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи се, процесният договор бил валиден, тъй като основните параметри, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) били спазени. Сочи се, че договорът е сключен по волята на ищеца след получаване на подробна информация за условията по кредита, включително е разполагал с 14 дни след сключването му да упражни отказа си.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от страните писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2026г., от 9:20 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2