Решение № 2586 от 14.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2586 гр. София, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110150708 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. Й. С. срещу /фирма/.

Ищецът твърди, че по т. д. № 9244/2016г. по описа на СГС, VI-18 състав, е спрямо него издаден изп. лист от 28.12.2016г. въз основа Решение от 28.04.2016г. по арбитражно дело № 526/2016г. на Арбитражния съд при съвета по правни въпроси – София, с който е осъден да заплати парични вземания. Посочва, че въз основа на листа било образувано изп. дело № 162/2017г. по описа на ЧСИ Б. Б. за събиране на вземанията. Последното изпълнително действие, прекъсващо давността, било извършено на 16.02.2017г. На 20.05.2022г. изпълнителното дело било прекратено, като на 23.05.2022г. било образувано ново с № 937/2022г., по което отново били предприети принудителни действия. Счита, че вземанията са погасени по давност, като давността за тях изтекла на 25.04.2022г.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумите от 413,07лв. – главница, 147,28лв. – договорна лихва, 90,88лв. – лихва за забава, 130,00лв. – административни разноски, 320,00лв. – направени разноски за юрк. възнаграждение и 50,00лв. – държавна такса поради погасяването им по давност.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Твърди, че са искани и извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността, с оглед на което същата не е изтекла.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да 1 се основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна давност за вземанията, каквото е наведеното от ищеца възражение за недължимост на сумите.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на 28.12.2016г. по т. д. № 9244/2016г. по описа на СГС е издаден изп. лист спрямо ищеца, с който е осъден да заплати на /фирма/ сумите от 413,07лв. – главница, 147,28лв. – договорна лихва, 90,88лв. – лихва за забава, 130,00лв. – административни разноски, 320,00лв. – направени по делото разноски за юрк. възнаграждение и 50,00лв. – държавна такса. Въз основа на изп. лист с молба от 16.07.2017г. кредиторът е поискал образуване на изп. дело за събиране на вземанията, като е образувано такова под № 162/2017г. по описа на ЧСИ Б. Б.. С молбата за образуване са възложени на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието, че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

От съдържанието на изп. дело се установява, че на 20.02.2017г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника, с които действия давността е прекъсната. С молба от 12.09.2018г. ответникът в настоящото производство е поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на първоначалния такъв поради сключен между тях договор за цесия, като същият е конституиран с постановление от 19.10.2018г. С молба от 07.11.2018г. същият е поискал насрочване на опис на движимо имущество на длъжника, като съдът намира, че това действие също прекъсва давността, тъй като е поискан конкретен изпълнителен способ – опис на имущество.

На 15.11.2018г. взискателят е подал нова молба, с която е поискал да се наложи запор върху трудови договори или доходи от пенсия на длъжника, като това действие също прекъсва давността, тъй като е направено надлежно искане от кредитора за предприемане на изп. действия. В практиката на ВКС – Решение № 68/01.02.2024г. по гр. д. № 1924/2023г., I V ГО на ВКС и др., се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. От значение за прекъсване на давността е действието на взискателя/отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка на 2 засегнатите права и интереси на трети лица. Тоест, за прекъсване на давността е важно самото направено искане от страна на взискателя, неговото активно поведение за предприемане на изпълнителни действия с цел събиране на вземането. Ето защо, с подадените молби на 07.11.2018г. и 15.11.2018г. давността е прекъсната и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. С молба от 15.09.2021г. кредиторът е поискал прекратяване на изп. производство спрямо длъжника и връщане на изп. лист, като с постановление от 16.09.2021г. изп. производство по изп. дело № 162/2017г. е прекратено. На 23.05.2022г. обаче същият е поискал образуване на ново изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника – налагане на запори, като по тази молба е образувано изп. дело № 937/2022г. по описа на ЧСИ Б. Б.. С това действие и с последващо предприетите такива от страна на съдебния изпълнител по налагане на запори погасителната давност е прекъсната. От 15.11.2018г. до 23.05.2022г. не е изтекъл 5-годишен период, с който се погасяват процесните вземания. Поради това, предявените искове подлежат на отхвърляне като неоснователни, доколкото за вземанията не е изтекла погасителната давност.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ответникът, който обаче не претендира такива.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪЛЯ предявените от С. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми, за които е издаден на 28.12.2016г. изп. лист по т. д. № 9244/2016г. по описа на СГС, VI-18 състав , а именно: 413,07лв. – главница, 147,28лв. – договорна лихва, 90,88лв. – лихва за забава, 130,00лв. – административни разноски, 320,00лв. – направени разноски за юрк. възнаграждение и 50,00лв. – държавна такса, поради изтекла погасителна давност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3