Определение № 921 от 11.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 921 гр. Пловдив, 11.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно наказателно дело № 20225300601974 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК и същото е образувано по жалба на Ж. С. Т. против Определение №1094/19.10.2022 г. по ЧНД №3660/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, VІІ н.с., с което е потвърдено Постановление на РП-Пловдив от 10.12.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №425/2021 г. по описа на Първо РУ на МВР-Пловдив, пр.пр. №11430/2020 г. по описа на РППловдив за престъпление по чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК. Претендира се отмяна както на съдебния акт, така и на прекратителния прокурорски такъв.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и в контекста на изложените в жалбата оплаквания, прие за установено следното:

Досъдебното производство е било образувано по повод на жалба, подадена от Ж. Т. до РП-Пловдив с оплакване за извършено посегателство от общ характер по чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК.

При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, изложена и в 1 прекратителното постановление:

Ж. С. Т. работела като *** в *** в гр. К. за времето от 1973 г. до 06.02.2020 г. На 07.02.2020 г. същата подала в ТП на НОИ гр.Пловдив заявление с вх. № 2113-15-389/07.02.2020 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От учреждението й били изискани допълнителни документи, сред които и образец УП-2 с осигурителен доход за три последователни години до 31.12.1996 г. След като се консултирала със специалист - счетоводител, Т. посочила годините 1982-1984 г., които били трите най-благоприятни за нея за изчисляване на индивидуален коефициент за пенсия. Също така изискала горепосочения документ от Община К., но получила отговор, че в архивите на Общината липсвали ведомости от посочения период, поради което й е предоставена възможност да избере друг период, но същата настоявала на вече посочения. При това положение на основание чл. 40, ал. 5 НПОС от страна на Община К. било издадено служебно удостоверение, вземащо предвид минималната работна заплата за страната за съответния период. В конкретния случай било издадено удостоверение образец УП-2 на Т., като били взети предвид минималните работни заплати за страната през периода 1982-1984 година. Документът бил истински, издаден в съответствие с всички правила от свид. Р. С. – *** в Община К.

Държавният обвинител е отчел, че деянието не е обективно и субективно съставомерно по чл.308 НК или друг престъпен състав по НК.

Прието е, че не се установява по какъвто и да е начин да е налице поправка, невярно документиране или съставяне на неистински официален документ, поради което досъдебното производство е било прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 вр. чл.243, ал.2 НПК.

Във връзка с така изложената фактология, първоинстанционният съд е счел за обоснована констатацията на представителя на държавното обвинение за липса на съставомерно по НК деяние, поради което прекратителното постановление е прието за законосъобразно, обосновано и съответстващо на законовите изисквания и потвърдено.

Недоволна от постановения съдебен акт е останала пострадалата Т., депозирала жалба срещу същия чрез Районна прокуратура- - Пловдив. В този смисъл последната е допустима, но разгледана по същество – неоснователна поради следните съображения:

2

Не се спори по делото, че жалбоподателката е била трудово ангажирана като *** в *** в гр.К. за периода 1973-06.02.2020 г.

Пенсионирането й наложило да подаде заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което тя сторила още на 07.02.2020 г. На същата била предоставена възможност да посочи три последователни години, явяващи се най-благоприятни за изчисляване на индивидуален коефициент за пенсия. Оказало се, че такъв период бил за нея бил 1982-1984 година, поради което за този изискала нарочен документ от Община К. Последната била създадена през 2001 година, когато била отделена от Община Р., като при това отделяне й били предадени архивната документация, касаеща бюджета и ДМА. Звено Детска ясла било част от Поликлиника К., като след реализираната в Община К. проверка било установена липсата на ведомости от 1982, 1983 и 1984 г. за детската ясла. За това била уведомена и Т., поради което й била дадена възможност да посочи различен период от време за изчисляване на индивидуален коефициент за пенсия. Тя обаче не сторила това, а настоявала да получи служебно удостоверение именно за цитирания вече период. В тази връзка и предвид констатацията за липсващи ведомости за въпросния период, служителите в съответната Община не разполагали с възможност, различна от указаната в нормата на чл.40, ал.5 Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която „ В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.“ Очевидно други автентични документи не се били установени, поради което и напълно законосъобразно и обосновано е било издадено служебно удостоверение на 09.06.20220 г., в което за изискания от Т. период 1982-1984 г. е посочено като брутно трудово възнаграждение или доход за определяне размера на пенсията сумата от 3640 лева, като в графа „ЗАБЕЛЕЖКА“ е отбелязано, че за посочените три години в Община К. няма налични ведомости, поради което сумите във въпросната графа са вписани на база минималната работна заплата за страната за съответния период. Да, очевидно напълно права е жалбоподателката, че указаната в цитираното удостоверение сума не е получаването от нея брутно възнаграждение за въпросния период и това е така поради липсващи данни за трудовото й възнаграждение за това време, което е било установено след надлежно реализирана проверка. В този смисъл напълно законосъобразно издаващият удостоверението е вписал като брутно 3 трудово възнаграждение минималната работна заплата за страната за съответния период в съответствие с изискването на чл.40, ал.6 от цитираната Наредба, като е направил и изрично отбелязване в този смисъл в същото.

Доколкото така цитираният официален документ действително изхожда от лицето, отбелязано като негов автор, то несъмнено той е истински по аргумент от противното на чл.93, т.6 НК и то с вярно документирани факти на база цитираната правна регламентация. В същото липсва каквото и да е посочване това да е било действителното брутно трудово възнаграждение на Т. за периода, а напротив, указано е как то е изчислено поради липсата на ведомости. Очевидно самият законодател не е предоставил право на преценка на издаващия орган какво да впише във въпросното удостоверение, а именно минимална, средна или максимална работна заплата за съответния период, а изрично е поставил изискването като такава да се впише минималната работна заплата. Ето защо напълно неоснователни се явяват направените в тази насока възражения в жалбата.

Несъмнено липсват каквито и да е съмнения относно автора на документа, съдържанието и целта му. След като самата Т. е била надлежно уведомена за липсата на ведомости за заплати касателно желания от нея период от време, то на същата е била предоставена възможност да посочи друг такъв, което й тя по-късно е направила и всъщност така е бил изчислен индивидуалният й коефициент за пенсия. Единствено нейно се явява предположението, че би била получила по-голяма пенсия, ако за първоначално желания период от време налични бяха ведомостите за заплата.

След като такива липсват, при което самият законодател е установил как следва да процедира в тази хипотеза издаващият удостоверението орган, то напълно несъстоятелна е претенцията, че издаденият й документ е било неистински, било с невярно съдържание.

В контекста на изложеното, съвсем правилна се явява констатацията на контролирания съд за законосъобразност, правилност и обоснованост на прекратителното постановление, поради което постановеният от същия съдебен акт следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното и на осн. чл.243, ал.8 НПК окръжен съд

4

Пловдивският

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1094/19.10.2022

№3660/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, VІІ н.с. г. по

ЧНД

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5