Решение № 20 от 10.03.2025, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Нова Загора, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно наказателно дело № 20252220200024 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Х. Е. Я. с ЕГН ********** от гр. ********** чрез адв. М. Р.

И. от АК Стара Загора, съдебен адрес: гр. ********, против НП № 24-0306000767/07.06.2024г. издадено от началник група РУ Нова Загора към от ОДМВР Сливен, с което: 1. на основание чл. 179, ал. 2 пр 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева.

С депозираната пред съда жалба на 27.12.2024 г.,жалбоподателя сочи че му е връчено обжалваното наказателно постановление (НП), с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно за това че е блъснал излязлото на пътя животно (куче), поради несъобразена скорост със атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост.

С жалбата се сочи че издаданото НП е незаконосъобразно, тъй като деянието не е извършено виновно, предвид това че внезапно излязлото на пътното платно домашно животно, не съставлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, респ. не е бил длъжен и не могъл да предвидя тази опасност и съответно да реагира и да я избегне.

Сочи се че в случая ПТП е настъпило на АМ „Тракия“. Съгласно чл. 3 ал. 7 от ЗП, автомагистралите са специално изградени и означени пътища за движение само на МПС с 1 високи скорости и притежават определени характеристики, една от които съгласно т. 6, е че имат предпазна телена ограда.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗДвП републиканските пътища, какъвто е и АМ "Тракия" се управляват от АПИ. Управлението на пътя включва и организиране и осъществяване на защита на принадлежностите на пътя, каквито са и предпазните огради край същия по смисъла на nap. 1, г.4 от ЗП.

След като животното се е озовало на пътното платю по време на удара в него, означава, че цялостта на оградната мрежа е била нарушена. От това следва, че АПИ не е изпълнила задължението си да подържа в изправност оградната мрежа, именно поради което извършването на деянието не може да се вмени във вина на него.

Претендира разноски

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява. С писмено становище заявява че подържа жалбата и нямат доказателствени искания и моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение представя списак за разноски.

Ответникът – началник група на РУ – Нова Загора ОДМВ – Сливен не изпраща процесуален представител. В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение на прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Анализ на представените на съда писмени и гласни доказателства дава основание да бъдат приети за установени следните съществени за делото факти:

Х. Е. Я. е правоспособен водач на МПС със свидетелство за управление на МПС № 285314954, който на 30.05.2024 г. в 21.35часа на път Автомагистрала № А-1/ Автомагистрала Тракия/ е управлявал лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц220Д с рег. № ******, собственост на Н.Х.Я. с ЕГН ********** с адрес гр.*****. В района на км. 239+500 с посока на движение от гр. Бургас – София той претърпял пътно-транспортно произшествие като се ударил в излязло на пътя /платното за движение/ куче. Реализирани били материални щети .

Местопроизшествието било посетено от полицейски екип от РУ нова Загора в състав от младши автоконтрольори Н. М. М. и В. Д. В., които преценили, че произшествието е настъпило поради това, че водачът Я. не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия видимост, интензивност на движение и др. обстоятелства за да спре пред предвидимо препятствие или създадана опасност за движението, поради което удря излязло животно на платното за движение /куче/. Реализира ПТП с материални щети, като по този начин е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закон за движение по пътищата и на водача е съставен акт за установяване на административно нарушение № GA1237485 от 30.05.2024 г., който той подписал и получил.

Въз основа на акта е издадено наказателно постановление 24-0306-000767 от 07.06.2024г. издадено от началник група РУ Нова Загора към от ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 179, ал. 2 от Закон за движение по пътищата е наложено административно 2 наказание глоба в размер на 200 лв.

Наказателното постановление е връчено и е обжалвано пред Районен съд Нова Загора при спазване на правилата на чл. 59 от ЗАНН.

В съдебното производство полицейските служители са потвърдили установените от тях факти и направените изводи при извършената проверка на мястото на произшествието, както и спазените изисквания на Закона за административните нарушения и наказания за съставяне и връчване на акта.

Анализ на установените по делото факти дава основание на съда да прецени, че жалбата е допустима и по съществото си е основателна.

Съдът посочва, че разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закон за движение по пътищата предвижда задължение на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Понятието "Препятствие на пътя" е обяснено в § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП - това е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, разглеждан по делото, препятствието на пътя е било куче излязло на платното за движение на автомагистрала. Автомогистралите са особен вид пътища по които следва да е невъзможно наличието на животни от какъвто и да е вид, поради и което водачът е нямало как да предвиди наличието му. Поради това и тъй като не може да се очаква, че при нормални обстоятелства на пътното платно на автомагистрала ще има свободнто движещо се куче, то не може да се счита за предвидимо препятствие по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закон за движение по пътищата. Всякакав вид животно несъмнено е препятствие и представлява опасност за движението, но по никъкъв начин водачът не е можел да съобрази скоростта на движение с това препятствие той не е знаел и не е можел да предположи, че то съществува, поради това се е движел с позволената скорост за този пътен участък.

Съдът преценява, че причината за произшествието не може еднозначно да бъде отдадена на скоростта на движение на автомобила, като доказателствата по делото налагат извод, че с голяма степен на вероятност то е причинено от това, че на пътното платно е имало препятствие, което не е можело да бъде предвидено и избегнато при движение, съобразено с останалите обстоятелства, описани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, каквито са атмосферните условия, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост.

Поради това съдът счита, че извършването на нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закон за движение по пътищата не е доказано по изискващия се от закона начин, поради което наложената на основание чл. 179, ал. 2 от Закона санкция е незаконосъобразна и следва да 3 бъде отменена.

Предвид изложеното и поради констатираното неправилно приложение на материалния закон, съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.

При този изход на производството право на разноски има въззивният жалбоподател.

Същият претендира и доказва извършването на разноски в размер на 500,00 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна помощ. Съдът намери, че е основателно наведеното от процесуалния представител на наказващия орган възражение на прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че същото е несъответно и прекомерно, съпоставено с фактическата и правна сложност на делото и с положените от защитата процесуални усилия.

Производството не се отличава с фактическа и правна сложност. Ход на делото е даден в едно съдебно заседание, в което са разпитани двама свидетели и са приети писмени доказателства, като и двамата свидетелите са допуснати служебно по инициатива на съда В същото заседание съдебното следствие е обявено за приключено и е даден ход на съдебните прения.

Отчитайки ниската фактическа и правна сложност на делото, както и положените от пълномощника усилия/изготвяне на жалба и становище/, съдът намира, че претендираното от въззивника възнаграждение следва да бъде намалено до размер, до минималния, предвиден в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400, 00 лева.

Поради това, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 24-0306-000767/07.06.2024г. издадено от началник група РУ Нова Загора към от ОДМВР Сливен, с което на Х. Е. Я. с ЕГН ********** от гр. ********** на основание чл. 179, ал. 2 пр 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР Сливен да заплати на Й Х. Е. Я. с ЕГН ********** от гр.

********** сумата от 400 (петстотин) лева, представляваща разноски/адвокатски хонорар/ по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________

4