Определение № 197 от 14.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. Варна, 14.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502573 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №100762/12.12.2024г., подадена от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище гр.София, срещу разпореждане №49239 от 30.11.2024г. по ч.гр.дело №15105/2024г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу В. Р. И., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Варна, за сумите: 108.61 лева- договорна лихва от 05.12.2023 год. до 05.09.2024 год. по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40020520351 от 05.10.2023 год. и 143.82 лева – лихва за забава от 06.11.2023 год. до 05.09.2024 год.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно.

Твърди се, че не са налице сочените от заповедния съд основания да се приеме за нищожен процесния договор изцяло, доколкото уговореният лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, поради което липсва основание за отказа на съда да бъде издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за всички посочени в заявлението суми.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №15105/2024г. на Районен съд - Варна е образувано по заявление, подадено от заявителя "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище гр.София, срещу длъжника В. Р. И., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Варна, за вземания по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40020520351 от 05.10.2023 год.

Районният съд е отхвърлил частично заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по отношение на претендираното договорно възнаграждение, възнаграждения за допълнителни услуги и обезщетения за забава за тях, като е приел, че невключването на възнагражденията за допълнителни услуги в годишния процент на разходите води до нищожност на целия договор на основание чл.23 от ЗПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите се в него факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова молба.

С оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения по своята правна характеристика заемното правоотношение отговаря на договор за потребителски кредит, спрямо който са приложими нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД, с оглед качеството на кредитополучателя като "потребител" и нормите на Закона за защита на потребителите.

Според нормата на чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно даденото разрешение по р ешение на СЕС от 21 март 2024г. по дело С-714/22г. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, доколкото същите не могат да съществуват извън него и са задължително условие за сключването на договора, се обхващат от понятието 2

„общи разходи по кредита за потребителя“, а оттам и от понятието „Годишен процента на разходите“ по смисъла на чл. 3, буква и) от Директива 2008/48, то същите следва да бъдат включени в ГПР по договора. Съгласно т.38 от решението понятието ГПР обхваща всички разходи, вкл. лихви, комисиони, такси и всякакви други видови разходи, които потребителят следва да заплати и които са известни на кредитора, с изкл. на нотариалните такси. Съгласно т.56 от същото решение, когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3 б.ж) от Директива 2008/48 разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, като обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Тази постановка кореспондира с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая сумата от 5 4 0 , 9 6 лева общо за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекс“, представляваща 90% от размера на главницата от 600 лева, не е включена в посочения в договора размер на ГПР – 48,26%. С нейното включване, както би следвало съобразно цитираното решение на СЕС, размерът на ГПР би надвишил значително законоустановеното ограничение от 50%. С оглед на това и въз основа на изложените съображения договорът следва да се приеме за недействителен, поради което на основание чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил законосъобразно и правилно разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №49239 от 30.11.2024г. по ч.гр.дело №15105/2024г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на 3 заповед за изпълнение срещу В. Р. И., ЕГН **********, настоящ адрес: гр.

Варна, за сумите: 108.61 лева- договорна лихва от 05.12.2023 год. до 05.09.2024 год. по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40020520351 от 05.10.2023 год. и 143.82 лева – лихва за забава за периода от 06.11.2023 год. до 05.09.2024 год., на основание чл.413, ал.2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4