Определение № 343 от 03.06.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 343 гр. Варна, 03.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500211 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от адв.И. А., в качеството й на процесуален представител на С. М. Т. срещу определение № 260003/11.03.2024 г. за изменение на решение № 260011/15.12.2023 г. в частта за разноските. Изложено е, че в хипотезата на чл.36, ал.1 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение съобразно размерите определени в Наредба № 1/2004 г., а липсата на писмен договор не е пречка за установяване постигнатото съгласие адвокатската защита да бъде предоставена безплатно.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор.

Жалбата против определение № 260003/11.03.2024 г. е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Предмет на производството пред ОС – Добрич е иск с правно основание чл.106, ал.1, т.1, вр. чл.89, ал.1, т.2 СК - за прекратяване на пълно осиновяване на Марио Антоанетов Димитров, който е уважен.

Безспорно е установено по делото, че адв.А. е упълномощена от ищеца С. М. Т. да осъществява представителство по всякакви искове, без да е представен писмен договор за адвокатска защита и съдействие.

Договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Формалното позоваване от страна на процесуалния представител на С. М. Т. в с.з. на 15.11.2023 г. не е достатъчно, за да възникне в полза на адвоката претенция за получаване на възнаграждение за безплатна помощ. Следвало е да бъде 1 посочена конкретна хипотеза от визираните в чл.38, ал.1, т.1 – 3 ЗАдв, за да бъде обвързан съда с изявлението за наличие на основание за предоставянето й, което да бъде доведено до знанието на насрещната страна, за да получи възможност да избере дали да оспори наличието на такова основание /в този смисъл определение № 191/16.01.2024 г. по ч. гр. д. № 2447/2023 г., II г. о., определение № 119/29.03.2022 г. по гр. д. № 1071/2022 г., IV г. о., определение № 507/19.09.2018 г. по ч. т. д. № 1972/2018 г., II т. о., определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г., I т. о., определение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., II т. о. на ВКС/.

При кумулативното прилагане на разпоредбите на чл.38, вр. с чл.36 ЗА и съобразяване, че процесуалното представителство в исковото производство пред първата инстанция е осъществено от пълномощник, в чието пълномощно не е вписано безплатно процесуално представителство, не е била договорена или заплатена сума за адвокатско възнаграждение и не е посочена конкретна хипотеза, налагаща предоставянето й, настоящата инстанция намира, че правилно Окръжен съд – Добрич е постановил определение, с което е оставил без уважение молбата на адв. А. за изменение на решение № 260011/15.12.2023 г. по гр. д. № 515/2015 г. по описа на ОС – Добрич в частта за разноските, поради което същият следва да бъде потвърден.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260003/11.03.2024 г. гр. д. № 515/2015 г. по описа на ОС – Добрич, с което е оставена без уважение молба за изменение на решение № 260011/15.12.2023 г. в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2