Определение № 8983 от 03.07.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8983 гр. Варна, 03.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110110000 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК .

Образувано е по молба с вх. № 40683/22.05.2026г. подадена от ответника **********, с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските.

Молителят счита, че присъдения в полза на процесуалния представител на насрещната страна размер на адв. възнаграждение следва да бъде намален, тъй като е прекомерно висок. Счита че делото не се отличава с фактическа и правна сложност по – голяма от обичайната такава за дела с такъв предмет, както и с оглед ангажирания в производството доказателствен материал, процесуалното поведение на страните и действително положения от адвоката труд.

От В. С. Т., чрез процесуалния й представител адв. Й. А., е постъпил отговор на молбата, с който се изразява становище за нейната неоснователност.

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, същата изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, поради което се същата се явява допустима.

По основателността на молбата:

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Съдът, като съобрази изложените от молителя доводи в подадената молба с пр. осн. чл. 248 ГПК за изменение на постановения по делото съдебен акт, намира че липсва основание за изменение на решението в частта за разноските, поради което молбата за изменение на решението в частта за 1 разноските следва да бъде оставена без уважение.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл.633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и в приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС.

Изложените по-горе обстоятелства дават право на съда да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от заявителя и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата.

Както е посочено в мотивите на постановеното решение, с ъ д ъ т е намерил възражението на ответника за прекомерност на претендираното адв. възнграждение от страна на ищеца за неоснователно, които мотиви и към настоящият момент остават непроменени. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на предявените искове и тяхната цена, приключването на делото в две открити съдебни заседания и ангажирания в производството доказателствен материал – комплексна съдебна експертиза ангажираща знанията на три вещи лица, които са специалисти в различни области, двама изслушани свидетели, участие на трето лице помагач в производството, съдът намира, че платеното от ищеца възнаграждение на процесуалния му представител не е прекомерно завишено, като същото е съответно на усилията и действително положения от адвоката труд. Не може да бъде споделен и аргумента на молителя, според който адв. Й. А.

2 осъществява процесуална защита по дела за неимуществени и имуществени вреди в полза на жертви от пътни инциденти, предвид което адвокатът не бил затруднен в подготовката и вложените усилия за оказване на правна защита.

Право на всеки процесуален представител е да избере сфера, в която да насочи правните си познания по защита правата и законните интереси на своите доверители, като това че посоченият адвокат осъществява главно процесуално представителство по дела със сходен предмет не означава че не му се дължи съответното адв. възнаграждение за вложения от него труд по конкретно дело.

При съобразяване на горното, както и при съобразяване съответствието на националната правна уредба за вземанията за разноски в гражданския процес с правото на Европейския съюз и при преценка действителната и правна сложност на предмета на правния спор, съдът счита, че определеното с решението на съда възнаграждение в настоящото производство е адекватно на посочените критерии.

Поради изложените съображения съдът счита, че липсва основание за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, воден от което:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 40683/22.05.2026г. подадена от ответника **********, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление в град София, *****, с която е отправено искане до съда да измени решение рег. № 1396/09.04.2026г. постановено по гр. дело № 10000/2025 г. по описа на РС-Варна, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Варна в двуседмичен срок от съобщението, на основание чл. 248, ал. 3, изр.

2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3