Присъда № 6 от 12.02.2024, Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 06/08.02.2024г. ПО НЧХД №595/2023 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ РАЙОНЕН СЪД.

Делото е образувано по тъжба на Е. Г. С., ЕГН: **********, от гр.В. против С. Н. М.,ЕГН: **********, от гр.В., за това че като родител не е изпълнила спогодба, утвърдена от съда с протоколно определение от 04.02.2021 г. по гр. д. № 70/2021 г. по описа на РС-В. относно упражняване на родителски права и режим на лични контакти на бащата Е. Г. С. с детето Е.и Е.а С.а, ЕГН **********, като не е предала детето на бащата да живее при него както следва; на 27.03.2023 г. за времето от 27.03.2023 г. до 02.04.2023 г., на 10.04.2023 г. за времето от 10.04.2023 г. до 16.04.2023 г., на 24.04.2023 г. за времето от 24.04.2023 г. до 30.04.2023 г. и на 08.05.2023 г. за времето от 08.05.2023 г. до 14.05.2023 г., като деянието е извършено при условията на продължавано престъпление през непродължителен период от време с 4 деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите- престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

По делото не е предявен граждански иск.Претендират се и разноски.

Тъжителят редовно призован се явява лично, представлява се от упълномощен редовно процесуален представител, който подържа тъжбата, и моли за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител.

Процесуалният представител на подсъдимия развива доводи за оправдателна присъда.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С протоколно определение от 04.02.2021 г. по гр. д. № 70/2021 г. по описа на РС-В. е утвърдена постигната между страните спогодба, според която същите са се споразумели да упражняват съвместно родителските права върху роденото от фактическото им съжителство дете- Е.и Е.а

С.а.Споразумели са се всяка първа и трета седмица от месеца детето да живее при майката, а всяка втора и четвърта седмица от месеца да бъде при бащата, респ. тъжителят.

Това споразумение се изпълнявало и от двете страни, макар и не изрядно, тъй като се е случвало понякога детето да е две поредни седмици при единия от родителите, но никой от тях не е възразявал срещу това и винаги е имало съгласие. Това било така до 12.03.2023 г., когато детето било при тъжителя и на този ден го предал на подсъдимата, за да бъде то с нея през седмицата от 13.03.2023 г. до 19.03 2023 г. вкл.

На 20.03.2023 г. подсъдимата не предала детето на тъжителя, както и и 1 следващата седмица от 27.03.2023 г., когато по график трябвало да бъде при бащата.

Междувременно, на 01.03.2023 г. между страните имало конфликт и инцидент, за което тъжителят подал молба по ЗЗДН в РС-В., като било образувано гр. д. № 592/2023 г. по описа на съда.

По делото са разпитани като свидетели – Е. С., Г. Я., Б. Т., С. С., М. М..

Свидетелят Е. С. дава показания, че познава страните, като с тъжителят е приятел от 20 години.Запознат бил със споразумението им да си предават детето.Разказва за инцидент между тях ,случил се през март месец 2023г., когато детето било при тъжителя и подсъдимата отишла да му остави мартеници.Били се скарали,“сбили се на вратата“, след което тя спряла да пуска детето при бащата.заявява, че не е очевидецз на случилото се, а го знае от тъжителя.

По делото е разпитана и Г. Я.-намираща се във фактическо съжителство с тъжителя.Същата дава показания, че след 12.03.2023г., Е. загубил всякакъв вид комуникации с майката на детето,бил блокиран в телефона и на всички приложения от подсъдимата. Не е виждал детето до края на септември Е. е правил опити да се вижда с детето. Ходил в училището без да знае майката за да го види. Когато майката е разбрала за това, детето им казало, че не иска да го вижда повече, за което той разбрал от учителите в училище.Свидетелства, че към настоящия момент текат нормално нещата и детето се предава, така както е по решението на съда. Детето обяснявало, че не иска да остава при бащата, защото той повишавал тон, когато не учи и се притеснява от това. С учебник я е ударил по главата. Детето го казвало и пред нея и пред баща си.

Детето след като възобновило контактите си е по – агресивно от преди това.

Не искало да остава в дома на бащата, плачело и искало да се върне при майка си.

Свидетелите Б. Т. и С. С. –баба на детето и майка на подсъдимата дават показания, че детето е родено с малформации, правени са множество операции от раждането му.Същото има по-специфични потребности и нужди, чисто психологически е травмирано дете.И двете заявяват, че детето не е искало да ходи при баща си, като било нужно да го увещават, успокояват и подготвят за тези пребивавания.Първата свидетелка разказва за конкретен случай на предаване на детето, на който е присъствала, при което то плачело не искало да ходи при баща си било нужно да го увещават, както и бабата да го успокоява.

Свидетелят М. М. се намира във фактическо съжителство с подсъдимата.Същият заявява, че познава детето от раждането му. Дава показания, че от както се събрал да живее с подсъдимата и детето се налагало двамата да го убеждават, че трябва да отиде при баща си, но то отказвало .

Увещавали я да отиде и вече С. като слизала с детето да го предаде на бащата започвали разправиите, тъй като явно той си мислел, че нарочно го спират, а те правели точно обратното.Обяснявали й, че той и е баща и също 2 иска да прекара време с нея. Дава показания, че детето е импулсивно и чувствително. Някои неща ги преживявало по – бурно, дали са радостни или тъжни то ги преживявало по - емоционално и бурно. Също дава показания, че е се родило с увреждания и претърпяло много операции. Последната година и той ходил на последната операция в гр. Пловдив. След първата операция имало усложнения. С. беше с детето в болницата и аз останах в гр.

Пловдив.След разправията на 01 март когато С. и Е., са влезли в конфликт и във физическа саморазправа, защото тя е отишла да му даде мартеница.

Всичко е станало пред очите на детето и от тогава детето не желаело да ходи при баща си и нямало начин го убедят да отиде доброволно при бащата.Знаел, че С. била блокирала Е. в приложенията, но телефона не бил блокиран.

Съдът дава вяра на горните свидетели, тъй като същите подробно, последователно и добросъвестно обясняват непосредствените си впечатления или това ,което са разбрали впоследствие.Всички свидетели са категорични , че детето е родено с малформации, че са му правени множество операции, че е станало по-чувствително и емоционално от всичко преживяно.Изразявало по-бурен начин реакциите си. В крайна сметка, че е дете със специфични потребности и се нуждае от повече внимание.Всички свидетели са категорични, че след инцидента на 01.03.2023г. между страните детето е отказвало да отиде при бащата.Поради което е било увещавано и успокоявано, както от подсъдимата, така и от бабата и свидетелят М. ,че следва да отиде, тъй като и баща му иска да прекарва време с него.От показанията на горните свидетели става ясно и че след септември месец 2023г. контактите са нормализирани и няма проблем в пребиваването му при бащата.

Между свидетелските показани няма съществени противоречия,които да повлияват подлежащия на доказване главен факт в производството.Същият не се оспорва и от подсъдимата, а именно че е имало период от време, в който не са спазвани режимите на виждания на детето с бащата.Причините за това обаче са обективни, а не субективни.Същите касаят отношението на детето към бащата и факта, че то само не е искало да ходи при него, а не под влияние на майката.Напротив същата е полагала максимални усилия, заедно със свидетеля М. , за да успокоява детето и да го предразполага за контакт с бащата.

По делото е приложен социален доклад, както и цялата преписка, от която е видно, че е работено както със страните по делото, така и с детето, в това число и с психолог.От същите документи е видно, че се касае за дете със специални потребности, което изисква повече внимание и грижи.

От приетото по делото експертно решение 2627178/26.10.2012г. на ТЕЛК към МБАЛ“СВЕТА ПЕТКА“ е видно, че детето е с 100% инвалидност с чужда помощ със срок до 01.09.2024г. с водеща диагноза-Цепки на твърдото и мекото небце с едностранна цепка на устната.

3

Подсъдимата е дала обяснения в съдебно заседание, заявила е, че разбира обвинението, не се признава за виновна, че детето по собствена воля не е искало да ходи при баща си, тъй като преди това ставало свидетел на техни словесни и физически разправи, както и че когато учел с нея и се карал, биел е с учебника по главата.Обяснява, че се опитвала да я убеди да ходи при баща си, но се случвало детето да се заключва в тоалетната и да отказва да излезе.

Съдът счита, че обясненията на подсъдимата в конкретния случай представляват годно доказателствено средство, същите са дадени добронамерено, почивайки на обективно установени факти, респективно не противоречат на другите събрани доказателства-гласни и писмени такива.

От правна страна:

За да бъде престъпно едно деяние, в случая това по чл.182, ал.2 от НК, не е достатъчно само установяването на формалното му извършване. Деянието трябва да съдържа и обществена опасност, която да не е явно незначителна.

Оценката на степента на обществената опасност на конкретното деяние и деец във всички случаи трябва да бъдат съобразени с чл. 9, ал. 2 НК. На внимателен анализ следва да бъдат подложени конкретните обстоятелства на времето, мястото, начина и мотивите за извършването на деянието, както и личностните данни на обвиняемия едва тогава да се прецени застрашени ли са обществените отношения в степента, изпълваща съдържанието на обществената опасност, която го прави престъпно.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е приложима за всички престъпления по НК, включително и за „формалните” / „ на просто извършване”/, каквото е и това по чл.182, ал.2 от НК. Тази разпоредба изисква едно необходимо условие - деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. В правната доктрина и съдебната практика е прието , че малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно или, че без да се изключва обществената опасност на деянието, може да се обоснове явна незначителност, т.е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като престъпление.

Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче трябва да бъде установено по категоричен начин и без съмнение да бъде изключена дори вероятността за някакъв обществено значим отрицателен обществен ефект.

В случая съдът намира , че са налице редица правнозначими факти, свързани с начина на извършване на деянието, последиците от него, личността на дееца, мотивите му и крайния фактически резултат.

От събраните и анализирани по-горе доказателства се установи, че е налице липса на вредни последици от престъплението.От друга страна са 4 налице обстоятелства, които сами по себе си говорят за явно незначителна обществена опасност на деянието и дееца- подсъдимата е майка на дете с увреждания, същата е полагала нужните усилия за да предаде детето на бащата, но самото дете с оглед претърпените множество интервенции е почувствително, по-неадаптивно, по емоционално, същата е съдействала за разкриване на обективната истина в процеса.

Животът предлага различни и многообразни ситуации в това число и такива, които попадат под ударите на закона-било те нарушения или престъпления.При преценка дали е налице основния състав на престъпление или смегчаващ такъв на цитирания текст, както и дали е налице някоя от предвидените възможности в чл.9, ал.2 от НК винаги се преценя обществената опасност на деянието, на дееца, същата следва винаги за всеки един отделен случай да бъде отличена и правилно разпозната.