Решение № 73 от 03.09.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Бургас, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262000600108 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивен протест на прокурори при Окръжна прокуратура – Бургас, по жалба на адв. К. Я. от АК – Бургас, защитник на подсъдимия О. М. А. А., по жалба на адв. С. К. от АК – Бургас, повереник на частните обвинители А. Р. И., Р. Й. И. и К. Р. И., по жалба на адв. П. Д. от АК – Бургас, повереник на частните обвинители Н. Ж. Г., П. А. Г. – син на починА.я А. Г., К. А. Г., П. А. Г. – баща на починА.я, К. П. Г. и Г. П. И., както и по жалба на адв. Р. К. от АК – Бургас, повереник на частния обвинител С. К. К., срещу присъда № 12/28.02.2025 г., постановена по НОХД № 253/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият О. М. А. А.

/O. M. A. A./ – роден на ********** г. в Сирийска арабска република, сирийски гражданин, е признат за виновен в това, че на 25.08.2022 г. в гр.

Бургас, при управление на моторно превозно средство – пътнически автобус, марка „Мерцедес“, модел „0404 РХ“, с поставени нидерландски регистрационни табели № ***********, с рама № ***************** и номер на двигател ***************, движейки се по бул. „Т. Александров“, 1 при навлизане в кръстовище с кръгово движение „Трапезица“, в посока към „УМБАЛ – Бургас“ АД, нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 103 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, както и разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, като управлявал пътническия автобус със скорост около 78 км/ч и при подадени сигнА. за спиране от контролните органи, а именно от служителите на ГПУ – МВР – гр.

Бургас P. Д. T. и K. И. Д., които следвА. управлявания от него пътнически автобус със служебен автомобил „Нисан Навара“ с рег. № СВ 8391 МК и включена светлинна сигнА.зация, от служителите на ГПУ – МВР – гр. Бургас Х. И. И. и М. Х. С., които следвА. управлявания от О. М. А. А. пътнически автобус със служебен автомобил „Нисан Навара“ с рег. № СВ 8312 МК и включена светлинна сигнА.зация, както и от полицейските служители от Първо РУ при ОД на МВР – Бургас Й. Р.ов И. и А. П.ов Г., които с патрулен автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № СВ 5468 НР и включена светлинна сигнА.зация се намирА. на кръстовище с кръгово движение „Трапезица“ с цел спиране на управлявания от подсъдимия пътнически автобус, но вместо да спре плавно автобуса в най-дясната част на платното за движение, продължил движението си с превишена скорост от около 78 км/ч и навлязъл в кръстовището с кръгово движение „Трапезица“ с цел да избегне спирането му от полицейските служители, в резултат на което предизвикал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № СВ 5468 НР, собственост на МВР и управляван от Й. Р.ов И., и умишлено причинил смъртта на две лица – полицейските служители от Първо РУ при ОД на МВР – Бургас Й. Р.ов И., с ЕГН **********, от гр. Бургас, и А. П.ов Г., с ЕГН **********, от гр. Бургас, като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 342, ал. 3, б. „в“, предл. второ, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години.

С присъдата, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС, е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание.

На основание чл. 59, ал. 2 НК при изпълнение на наказанието е приспаднато времето, през което подсъдимият О. А. е бил задържан по реда на ЗМВР на 25.08.2022 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

2

Със същата присъда подсъдимият О. М. А. А. е осъден да заплати на Община Бургас, ЕИК 000056814, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, сумата 106 200 лв. (сто и шест хиляди и двеста лева), представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл. 342, ал. 3 НК имуществени вреди.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и относно съдбата на веществените доказателства по делото.

В подадения въззивен протест прокурорите при Окръжна прокуратура – Бургас оспорват първоинстанционната присъда в частта относно вида на наложеното на подсъдимия О. М. А. А. наказание. Поддържа се, че определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, както и на нА.чните многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства, които според прокурорите не са били оценени в необходимата степен при индивидуА.зацията на наказанието. В протеста се излагат доводи, че извършеното престъпление се отличава с изключителна тежест, тъй като е довело до смъртта на двама полицейски служители при изпълнение на служебните им задължения, с което са засегнати не само правото на живот, но и общественият ред и авторитетът на държавните органи. Прокуратурата акцентира върху начина на извършване на деянието, продължителното и упорито неизпълнение на полицейските разпореждания, управлението на нерегистриран пътнически автобус с поставени регистрационни табели, предназначени за друго моторно превозно средство, превозването на голям брой пътници, включително деца, без подсъдимият да притежава необходимата правоспособност, както и върху създадената опасност за живота и здравето на превозваните лица и поведението на подсъдимия преди, по време и след настъпване на произшествието.

Въззивният протест съдържа и доводи, че личността на подсъдимия разкрива изключително висока степен на обществена опасност. В тази насока се сочат предходни противоправни прояви и осъждането му по НОХД № 1047/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, както и обстоятелства, свързани с поведението му при влизането му в страната, пребиваването му на територията на Република България и отношението му към установения 3 правов ред. Според прокурорите липсват смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват налагането на по-лекото по вид наказание, предвидено в санкционната норма на чл. 342, ал. 3, б. „в“, предл. второ, вр. ал.

1 НК. С оглед изложеното в протеста се иска изменение на присъда № 12/28.02.2025 г., постановена по НОХД № 253/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като на подсъдимия О. М. А. А. за престъплението по чл. 342, ал.

3, б. „в“, предл. второ, вр. ал. 1 НК бъде наложено наказание „доживотен затвор“, което да бъде изтърпяно при първоначален „специален“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС. Наред с това се иска, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, да бъде определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени по настоящото дело и по НОХД № 1047/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно „доживотен затвор“, към което на основание чл. 23, ал. 3 НК да бъде присъединено изцяло наказанието „глоба“ в размер на 11 000 лв., наложено по посоченото дело на Районен съд – Бургас. Претендира се също така приспадане на изтърпяната част от наказанието по НОХД № 1047/2023 г., считано от 26.08.2022 г., както и на времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР на 25.08.2022 г.

В постъпилото допълнително писмено изложение към въззивния протест прокурорите развиват допълнителни съображения срещу мотивите на първоинстанционния съд относно индивидуА.зацията на наказанието.

Оспорва се дадената от Окръжен съд – Бургас оценка на обстоятелствата, отчетени като смекчаващи отговорността на подсъдимия, а именно младата му възраст, необремененото съдебно минало към момента на деянието, изразеното съжаление и приетата форма на вината – евентуален, а не пряк умисъл. В изложението се поддържа, че младата възраст на подсъдимия не следва да бъде възприемана като обстоятелство със съществено смекчаващо значение, тъй като според прокуратурата събраните доказателства разкриват завършена личност с изграден противоправен модел на поведение и висока степен на хладнокръвие при осъществяване на престъпни прояви. В тази връзка се сочат обстоятелства, свързани с влизането на подсъдимия на територията на Република България, предоставения му хуманитарен статут, попълването на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ с невярно съдържание относно датата му на раждане, както и данни за започнало разследване за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. Прокурорите излагат и доводи, че 4 първоинстанционният съд е подценил значението на противоправните прояви на подсъдимия в РПЦ – Харманли, включително участието му в конфликт с длъжностни лица, при който според изложението той е проявил активност, насочена срещу установения ред и срещу служители на центъра. Акцентира се и върху поведението му на 24.08.2022 г., когато е бил установен във връзка с аварирал автобус в местността „Пода“, като според прокуратурата липсата на своевременна реакция от страна на компетентните органи е допринесла за последващото му чувство за безнаказаност. В допълнителното изложение се поддържа още, че при определяне на наказанието не са отчетени в необходимата степен предходните умишлени престъпления, за които подсъдимият е осъден с присъда по НОХД № 1047/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, както и обстоятелството, че той е управлявал моторно превозно средство без необходимата правоспособност. Според държавното обвинение тези данни разкриват трайно установено престъпно поведение и демонстративно незачитане на законите и правовия ред в Република България.

Оспорва се и изводът на първоинстанционния съд за нА.чие на действително разкаяние от страна на подсъдимия. В тази насока прокурорите сочат, че направените от него изявления за съжаление и отправените извинения към частните обвинители имат декларативен характер и са насочени единствено към постигане на по-благоприятно наказателноправно третиране. Подчертава се, че подсъдимият не е съдействал добросъвестно за разкрИ.е на обективната истина, а дадените от него обяснения относно причините да не изпълни полицейските разпореждания са били опровергани от доказателствата по делото. В изложението се акцентира и върху поведението на подсъдимия непосредствено след произшествието, а именно напускането на местопроизшествието, липсата на опит да окаже помощ на пострадА.те полицейски служители и на превозваните в автобуса лица, както и запазеното, според прокуратурата, спокойствие и хладнокръвие при последващите му контакти със свидетели. Тези обстоятелства се сочат като несъвместими с възприетото от първоинстанционния съд искрено разкаяние. По отношение на отчетения от Окръжен съд – Бургас евентуален умисъл като смекчаващо обстоятелство прокурорите поддържат, че в конкретиката на случая тази форма на вина не може да бъде противопоставена на изключителната тежест на деянието, на преследваната противоправна цел и на настъпилите тежки последици, включително смъртта на двама полицейски служители при 5 изпълнение на служебните им задължения и поставянето в опасност на живота и здравето на множество други лица. С оглед изложеното в допълнителното писмено изложение се поддържа първоначално направеното с въззивния протест искане за изменение на присъдата чрез налагане на наказание „доживотен затвор“, което да бъде изтърпяно при първоначален „специален“ режим. Поддържа се и искането за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени по настоящото дело и по НОХД № 1047/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с присъединяване на наложеното по последното дело наказание „глоба“ в размер на 11 000 лв., както и за приспадане на изтърпяната част и времето на задържане по реда на ЗМВР.

С въззивната жалба, подадена от защитника на подсъдимия О. М. А.

А. – адв. К. Я. от АК – Бургас, първоинстанционната присъда се атакува като незаконосъобразна, необоснована и неправилна. В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл и че подсъдимият умишлено е причинил смъртта на пострадА.те. Според защитата правната квА.фикация на деянието не е правилно определена, тъй като същото следвало да бъде квА.фицирано като непредпазливо, с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. Наред с това се поддържа, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието по чл. 36 НК. С въззивната жалба се иска изменение на присъдата, като деянието бъде квА.фицирано като непредпазливо, бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и на подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от петнадесет години. Алтернативно, в случай че въззивният съд приеме, че правната квА.фикация на деянието е правилно определена, се иска намаляване на наложеното наказание от двадесет години „лишаване от свобода“ на петнадесет години „лишаване от свобода“.