Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 165 от 04.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 204/2023
Вид
Решение № 165
Подписан
04.05.2023
В сила
04.05.2023
Състав
Красимир Георгиев Ненчев, Ани Харизанова, Албена Георгиева Палова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.358 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.342 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Пазарджик, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500204 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.358 и сл.от ГПК.

С решение №297 от 03.11.2022г, постановено по гр.д.№366/2022г по описа на Районен със -В., е признато за установено по предявените от „Й.Б.“ЕАД / с предишно наименование „Т.Б.“/ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М.“-4, Б.п. С., сграда №6, представлявано от Д.К.К. и М.С. против К. А. Д. с ЕГН ********** от град В. , ул.“Т.“№19 искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.чл.79, ал.1 от ЗЗД , че К.

А. Д. с ЕГН ********** дължи на „Й.Б.“ЕАД / с предишно наименование „Т.Б.“/ЕИК 130460283 сумата от 57.54лв., представляваща дълбижи и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури

**********/05.03.2020г

,

***********/05.04.2020г за периода от 05.02.2020г до 04.04.2020г. ,ведно съд законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-08.12.2021г до окончателното изплащане на дължимата сума , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №539 от 09.12.2021г. по гр.д.№1218/2021г по описа на Районен съд-В..

Със същото решение е са отхвърлени предявените от Й.Б.“ЕАД / с 1 предишно наименование „Т.Б.“/ЕИК 130460283 против К. А. Д. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.342 от ТЗ във вр. с чл.92 от ЗЗД , с които е поискано да бъде установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 317.19лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които 43.07лв. –неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент дата 24.02.2020г за мобилен номер *************, а сумата от 274.12лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 24.02.2020г за мобилен номер *************, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №539 от 09.12.2021г по гр.д.№1218/2022г по описа на Районен съд-В..

Със същото решение е осъден К. А. Д. с ЕГН ********** да заплати на „Й.Б.“ЕАД / с предишно наименование „Т.Б.“/ЕИК 130460283на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 70.63лв. разноски по делото.

Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца „Й.Б.“ЕАД / с предишно наименование „Т.Б.“/ЕИК 130460283 в частта, с която са отхвърлени претенциите за установяване на задължение в общ размер от 317.19лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които 43.07лв. –неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент дата 24.02.2020г за мобилен номер *************, а сумата от 274.12лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 24.02.2020г за мобилен номер *************.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания на неправилност на съдебното решение като постановено в пълно противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Неправилни били изводите на районния съд, че не са се осъществили предпоставките за заплащане на неустойка. Сочи се, че в процесния договор за услуги страните са договорили дата на фактуриране на ползваните услуги като това е 5 – то число от месеца.

Съгласно Общите условия / чл.27/ дължимите месечни суми са платими в указания във фактурите срокове, но не по-късно от 18 дни от издаването на месечна фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава абоната от заплащане на дължимата сума / чл.26 от ОУ. Тъй като абонатът не бил 2 изпълнил задължението да заплати в срок стойността на доставените му мобилни услуги сключеният абонамент е прекратен едностранно от оператора съгласно договорната отговорност на абоната по т.11 от договора, при условията на чл.75 във вр. с чл.19б „в“ от Общите условия, а именно – по вина на абоната. Сочи се, че между страните няма спор относно съдържанието на общите условия, прилагани от доставчика при сключване на договор, към които подписаното от потребителя съглашение изрично препраща. В чл.19б от ОУ изрично било предвидено право на доставчика да прекрати договор с потребител , който не е платил дължимата на падежа сума. Тази уговорка в съвкупност с чл.19б, предвиждащ освобождаване на мобилния номер по прекратения договор, прекратяването по последиците си е равносилно на разваляне без предизвестие поради неизпълнение. С пропускане на падежа на плащане абонатът е нарушил задължението си за авансиране, което съответно поражда правото на насрещната страна да се освободи незабавно от своето задължение, чието изпълнение би станало икономически неоправдано. Ето защо според жалбоподателя правото му като кредитор за прекрати договора, без да предупреждава длъжника за предстоящото отпадане на възможността да ползва услугата не създава значително неравновесие в правата и задълженията на страните. Обратното би обременило потребителя, оставащ задължен с цената за поддръжката на достъпа му до мрежата като телефонен номер до края на действащия абонаментен план дори и без да може да ползва услугите, тъй като забавата е основание за доставчика да задължа своята престация чрез ограничаване на изходящи повиквания и трафика на данни.

Поддържа се във въззивната жалба, че уговорката, предоставяща право на оператора едностранно и без предизвестие да прекрати договора занапред, не накърнява правата на потребителя и съответно тази клауза валидно дерогира общото правило на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Сочи се също така ,че клаузите в Общите условия не предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено до длъжника, поради което следвало да се приеме, че волеизявлението може да бъде направено и конклудентно- с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги.Твърди се в жалбата, че ищцовото дружество многократно е давало шанс на абоната чрез изпращане на няколко напомнителни смс-известия да прати задълженията си и да запази договорните отношения. Спрял е изходящите обаждания на абоната, като след втория смс/ след изтичане на 3 срока за плащане на втората месечна фактура/ са спрени и входящите и с двете изявления била посочена причината за тези действия на мобилния оператор, а именно – незаплатени задължения в посочен размер. Поддържа се във въззивната жалба , че договорът за мобилни услуги е бил прекратен едностранно автоматично от оператора. Ответникът не е представил доказателства за плащане на задълженията си, поради което за оператора на мобилни услуги е възникнало потестативно право едностранно да развали договора за мобилни услуги , при това без да е необходимо да отправя до насрещната страна изрично волеизявление за прекратяване. В обобщение се сочи, че при уговорен срок на договора и изначално уговорен праг на неустойката / същата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти/, клаузите, от които произтича процесното вземане за неустойка, не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и като такава не е нищожна като противоречива на добрите нрави.

Искането е да бъде отменено решението на районния съд в обжалваната му част и да бъде уважена претенцията за неустойка.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил такъв от ответника по жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд след като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законовоустановения срок от легитимирана страна/ ответник в първоинстанционното производство/, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да се приложи императивна материалноправна норма, 4 както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните / т.1 от ТР№1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г на ОСГТК на ВКС.

В случая първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да се обсъдят доводите , касаещи неговата правилност. Въззивнитя съд приема, че решението в обжалваната част е правилно по следните съображения:

Производството пред районния съд е било образувано по искова молба от „Й.Б.“ЕАД / с предишно наименование „Т.Б.“/ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М.“-4, Б.п. С., сграда №6, представлявано от Д.К.К. и М.С. против К. А. Д. с ЕГН ********** от град В.

, ул.“Т.“№19, с която са били предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.342 от ТЗ във вр. с чл.92,във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 374.72лв., от които сумата от 57.54лв., представляваща дължими незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №**********/05.03.2020г и №***********/05.04.2020г за периода от 05.02.2020г до 04.04.2020г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -08.12.2021г до окончателното изплащане на думата, сумата от общо 317.19лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които 43.07 лв. от които 43.07лв. –неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент дата 24.02.2020г за мобилен номер *************, а сумата от 274.12лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 24.02.2020г за мобилен номер *************, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №539 от 09.12.2021г по гр.д.№1218/2022г по описа на Районен съд-В..

За горните искови суми е било проведено заповедно производство като по ч.гр.д.№1218/2021г по описа на РС-В. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и този факт обосновал правния интерес от търсената положителна установителна искова защита.

5

Специфичните предпоставки за допустимост на предявения иск по по чл.422 от ГПК са били налице, а именно- развило се заповедно производство между същите страни, с идентичен предмет, връчване на длъжника на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и предявен в законовоустановения срок иск.

В исковата молба са били изложени твърдения за сключен между страните договор за мобилни услуги от 24.02.2020г абонатът е предпочел мобилен номер************* са абонаментна програма Интернет 15.99със срок на действие 24 месеца до 24.02.2022г и договор за мобилни услуги от 24.02.2020г, съгласно който абонатът предпочел мобилен номер ************* с абонаментна програма Тотал + със срок на действие 24 месеца до 24.02.2022г., както и договор за лизинг към договора за мобилни услуги от 24.02.2022г., по силата на който му е предоставено ползване на мобилно устройство Samsung Galaxy A10 32 GB Dual Black . Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставените му от ищеца мобилни услуги като потреблението е фактурирано за периода 05.02.2020г до 04.04.2020г. и са издадени издадени горните фактури:1/ фактури №**********/05.03.2020г за отчетен период 05.02.2020г до 04.03.2020г с дължима стойност за плащане в общ размер 26.76 лв., платим до 20.03.2020г. и 2/ фактура № №***********/05.04.2020г за отчетен период на потребление от 05.03.2020г до 04.04.2020г с дължима стойност за плащане в общ размер на 30.78лв., платима в срок 20.04.2020г.като към тази фактура е прибавена и незаплатена стойност от предходен отчетен период в размер на 26.76лв. и общо дължимата сума възлиза в размер на 57.54лв. Поддържасе, че неизпълнението от страна на ответника на задължението му да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 57.54лв. е ангажирало договорната му отговорност по т.11 от процесните договори за мобилни услуги като във връзка с чл.75 вр.с чл.19б“в“ от ОУ на оператора е същият е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура №7305450860 от 05.06.2020г.Твърди се, че датата на деактивация на процесните абонаменти е 27.04.2020г като същата се генерира автоматично по вградена електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличие на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за плащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания 6 абонамент. Твърди се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на ответника съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.11 от договорите , като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Твърди се, че предвид постигнатата между мобилния оператор и Комисията за защита на потребителите спогодба относно начина на формиране на неустойките,претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент , начислените на абоната неустойка са в съотвествие със същата, а именно неустойката в общ размер на 317.19лв. е формирана от сумата от 43.07лв. за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 24.02.2020г за мобилен номер *************,представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС и 274.12лв. за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 24.02.2020г за мобилен номер *************, от които 91.18лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС и 182 лв., представляваща неустойка за предоставеното за ползване мобилно устройство Samsung Galaxy A10 32 GB Dual Black с отстъпка от стандартната цена съгласно т.7 от договора но 24.02.2020г.Изложени са твърдения, че е било образувано заповедно производство пред районен съд и по ч.гр.д.№1218/2021г по описа на РС-Моли се исковете да бъдат уважени.