Решение № 14716 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14716 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20241110130539 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. П. П., с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.

143 и чл. 146 ЗЗП съответно срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД – за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4939093 от 30.10.2023г., и срещу „Файненшъл България“ ЕООД – за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4939093 от 30.10.2023г.

В исковата молба ищцата твърди, че на 30.10.2023г. е сключила Договор за паричен заем № 4939093 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който е получила в заем сумата от 400 лв. В чл. 4 от договора е предвидено обезпечаване на заема с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на заемодателя, или гаранция от одобрено от заемодателя дружество. Съобразно договорените изисквания на 30.10.2023г. ищцата сключила с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № 4939093, по силата на който посоченото дружество поело задължение да обезпечи предоставения заем срещу възнаграждение, дължимо от заемополучателя разсрочено на вноски, заедно с месечните вноски по договора за заем. Съгласно постигнатите договорености плащането на вноските от възнаграждението за предоставеното обезпечение е следвало да бъде извършвано към „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество е било упълномощено от „Файненшъл България“ ЕООД за събиране на сумите в негова 1 полза. Ищцата навежда, че така сключените договори са нищожни, в подкрепа на което излага подробно обосновани доводи. Поддържа нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК като твърди липса на яснота и определеност на методиката за формиране на посочения в договора за заем ГПР. Твърди, че възнаграждението за предоставеното обезпечение не е включено в ГПР, като по този начин счита, че се заобикаля и императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа също, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора за заем не са посочени условията за прилагането на лихвения процент – не е уточнена базата, върху която се начислява същия. Посочва още, че договорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, което влече нищожност на клаузата за лихва поради накърняване на добрите нрави.

Уговарянето на възнаграждение за обезпечаване на заема също намира да е в разрез с добрите нрави, доколкото то осигурява допълнителна печалба на кредитора, без на потребителя да се предоставя реална услуга, което не съответства на принципите за добросъвестност и справедливост. Счита, че оспорените клаузи са и неравноправни и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП нищожни, като в тази връзка твърди, че същите не са индивидуално уговорени. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от водене на искове за прогласяване твърдяната нищожност на всеки от договорите.

Претендира направените по делото разноски.

От страна на ответниците са постъпили отговори на исковата молба с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Навеждат, че не са пасивно процесуално легитимирани, тъй като вземанията по процесните договори са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД по силата на договор за цесия. По същество оспорват твърденията на ищцата за нищожност на договорите, като поддържат, че са валидно сключени и не страдат от сочените в исковата молба пороци. Молят за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените деловодни разноски.

С последваща молба от 4.02.2026г. ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД посочва, че не е цедирал вземанията си по процесния договор за заем на трето лице, а същите са погасени по силата на издадената гаранция за плащане от страна на „Файненшъл България“ ЕООД.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

При наличие на всички процесуални предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, съдът намира сезиращите го искове за допустими. Не може да бъде споделено наведеното от ответниците възражение за недопустимост, основано на твърдения, че не са страни по материалните правоотношения, произтичащи от процесните договори. При липса на 2 представени доказателства за извършена цесия и надлежно уведомяване на длъжника, пасивната процесуална легитимация по исковите претенции се обуславя от въведените в исковата молба фактически твърдения, че ищцата е страна по сключени с ответниците договори, които са нищожни на сочените от нея основания. Поради това, съобразявайки обстоятелствата, от които ищцата извежда правния си интерес от търсената искова защита, исковете са допустими и като такива подлежат на разглеждане по същество.

За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищцата е да докаже наличието на сключени договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция и пороците, които твърди да влекат нищожност на същите.

По делото не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че на 30.10.2023г. между М. П. П., в качеството на заемополучател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, е сключен Договор за паричен заем № 4939093, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 400 лв., срещу поето от нея задължение за връщането й ведно с възнаградителна лихва на 12 седмични погасителни вноски, всяка в размер от 35,02 лв., с падеж на последна вноска 25.01.2024г., при фиксиран годишен лихвен процент 40 % и годишен процент на разходите 45,32 %. В чл. 4 от договора е уговорено, че заемополучателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключването му, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители физически лица, всеки от които да отговаря на следните условия: нетният размер на трудовото му възнаграждение да е над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с дружеството заемодател; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или, ако има, кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за общо дължимата по договора сума със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки. Не се спори, че ответникът е предал, а ищцата е получила в брой сумата по заема при сключване на договора, което обстоятелство се установява и от обективираната в чл. 3 от същия декларация на страните с характер на разписка.

Също безспорно и видно от приетите писмени доказателства е, че на 30.10.2023г. ищцата е сключила с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № 4939093, по силата на който посоченото дружество се е задължило да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител потребителя, с цел гарантиране изпълнението на задълженията му по процесния Договор за паричен заем № 4939093 от 30.10.2023г., както и за всички 3 последици от неизпълнението по този договор. В чл. 2 от така сключения договор за предоставяне на гаранция е предвидено, че същият влиза в сила в случай, че ищецът заемополучател не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем под формата на поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Съгласно чл. 3, ал. 1 за поетото задължение в полза на гаранта е уговорено възнаграждение в размер от 131,76 лв., платимо от ищцата разсрочено на вноски, всяка в размер от 10,98 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за заем. Съгласно ал. 3 на чл. 3 „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора, като в случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване изискуемите задължения на потребителя към всяко от двете дружества, с приоритет се погасяват задълженията към гаранта. В чл. 12 е предвидена възможност гарантът да прехвърли по всяко време правата си по договора в полза на трето лице.

Спорът между страните се концентрира върху валидността на така сключените договори.

Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставеният на ищцата кредит да е предназначен и използван във връзка с упражнявана от нея професионална и търговска дейност, поради което съдът приема, че ищцата е страна по сключения с ответното дружество договор за паричен заем като потребител на финансовата услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, предоставена й от кредитодателя – небанкова финансова институция, търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. С оглед качеството на страните по него и естеството на престациите договорът е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и възникналото от него правоотношение се регулира от специалния закон. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Договорът се сключва в писмена форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени изисквания по ЗПК за неговото съдържание. Според чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожност на същия.

Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от потребителската защита срещу неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, за които съдът следи служебно – арг. чл. 7, 4 ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.