Решение № 260338 от 30.10.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е №

260338

Гр.Пловдив,

30.10.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивски

Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 09.07. две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Анна Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

Иван Анастасов

При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№993/2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно по жалба на С.В.Н., ЕГН *********** *** чрез адв.Г.Б. против решение №4007 от 23.11.2018 г., постановено по гр.д.N6217/2018 г. на ПРС, 16 гр.с., в частта, с което е осъдена да заплати на Д.П.Н.,

ЕГН: **********,***, сумата в размер на 2 696, 81 лева, дължима за периода 25.04.2017 г.- 31.01.2018 г., представляваща ½ от изплатените от ищеца суми по договор за потребителски кредит № 1601291155261182/ 05.02.2016 г., сключен между страните и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и изтеглен по време на брака от тях при условията на солидарна отговорност, но предсрочно погасен от ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.04.2018 г. до окончателното й изплащане, в частта, с което се оставя без уважение възражението й за прихващане за сумата от 500 лева, представляваща половината от договорната лихва и от разноските по договор за стоков кредит от 01.06.2014 г., сключен с Банка ДСК-ЕАД, с която ищецът Д.П.Н., ЕГН:

**********, се бил обогатил неоснователно за нейна сметка, погасявайки свой личен дълг с общи семейни средства и в частта, с което е оставено без уважение предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане на присъдената с решението по делото сума от 2696,91 лв. със сумата 799,50 лв. представляваща ½ от 1599 лв. – цената на закупен на 01.06.2014 г. хладилник с фризер по договор за стоков кредит от

01.06.2014 г., сключен с Банка ДСК-ЕАД, с която Д.П.Н. се е обогатил неоснователно за нейна сметка, погасявайки свой личен дълг с общи семейни средства, както и в частта, с което се оставя без уважение искането й за разсрочване по реда на чл. 241 от ГПК на изпълнение на паричното й задължение към ищеца Д.П.Н., ЕГН: **********, съобразно настоящото решение и с което е осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 505, 93 лв. по съразмерност. Моли да се отмени решението на РС и да се отхвърли предявения иск, евентуално – да се извърши прихващане с посочените по-горе суми. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - Д.П.Н., ЕГН: ********** чрез адв.Р.- моли жалбата да се отхвърли. Претендира за разноски.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от Д.П.Н., ЕГН: ********** срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над присъдените 2696,81 лв. /представляващи ½ от изплатените от него вноски за периода 25.04.2017 г.-31.01.2018 г./ до пълния предявен размер от 4 510 лева, който иск е отхвърлен за времето от началния период на обслужване на кредита до 25.04.2017 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Предявен е иск с пр.основание чл.127 от ЗЗД във вр. с чл.32,ал.2 СК.

С решение №1920/17.05.2019 г. по гр.дело 6217/2018 г. ПРС,16 гр.с. е допуснал поправка на ЯФГ в диспозитива на решение №4007 от 23.11.2018 г., постановено по гр.д.N6217/2018 г. на ПРС, 16 гр.с. в частта, с което е оставено без уважение възражението за прихващане за сумата 500 лв. като вместо „потребителски кредит № 1601291155261182/05.02.2016 г.“ Да се чете „договор за стоков кредит от 01.06.2014 г.“.

С решение №3498/13.09.2019 г. по същото дело ПРС е допуснал поправка на ЯФГ в диспозитива на решение №4007 от 23.11.2018 г., постановено по гр.д.N6217/2018 г. на ПРС, 16 гр.с. като е допълнил диспозитива като е постановил, че оставя без разглеждане възражението за прихващане за сумата 799,50 лв., представляваща ½ от 1599 лв. – цената на закупен на 01.06.2014 г. хладилник с фризер по договор за стоков кредит от

01.06.2014 г., сключен с Банка ДСК-ЕАД, с която Д.П.Н. се е обогатил неоснователно за нейна сметка, погасявайки свой личен дълг с общи семейни средства. С решение №133/28.01.2020 г. по в.гр.д.№2405/2019 г. ПОС е обезсилил това решение на ПРС и е върнал делото на същия съд за произнасяне по предявеното възражение на С.Н. за прихващане. С решение №428/07.02.2020 г. по гр.д.6217/2018 г. ПРС е оставил без уважение възражението на С.Н. за прихващане на присъдената с решението по делото сума от 2696,81 лв. със сумата 799,50 лв., представляваща ½ от 1599 лв. – цената на закупен на 01.06.2014 г. хладилник с фризер по договор за стоков кредит от

01.06.2014 г., сключен с Банка ДСК-ЕАД, с която Д.П.Н. се е обогатил неоснователно за нейна сметка, погасявайки свой личен дълг с общи семейни средства.

Ищецът твърди, че през време на брака си изтеглил кредит в размер на 8 108 лева, по сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД потребителски кредит № 1601291155261182/ 05.02.2016 г., по който ответницата е солидарен длъжник. Кредитът бил за задоволяване на семейни нужди- закупуване на домакински електроуреди, други стоки за бита, детско обзавеждане, детска количка, разходи покрай раждането на детето, спално обзавеждане, както и за погасяване на задължения по кредитни карти на двамата съпрузи, с които суми по време на брака, но преди сключване на договора за кредит от 05.02.2016 г.били закупили обзавеждането за дома и спално обзавеждане; Кредитът се изплащал с удръжки от заплатата му. Към дата 06.01.2018 г. по кредита ищецът бил изплатил на банката сумата от 5 766, 50 лева, като на 31.01.2018 г. рефинансирал договора с нов кредит, за да погаси остатъчната сума от 3 253, 60 лева или общо по първия кредит се твърди, че той бил заплатил 9 020, 01 лева, поради което ищецът претендира ответницата да му заплати половината от внесената от него сума.

С ИМ е предявен и иск по чл.108 ЗС за осъждането на ответницата да отстъпи собствеността и предаде владението на процесния хладилник, закупен от ищеца на 01.06.2014 г., т.е. преди брака. Тъй като в хода на делото хладилникът е бил върнат на ищеца, искът по 108 ЗС е бил оттеглен и делото в тази част е прекратено.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е оспорила иска като счита, че кредита от 05.02.2016 г. бил погасен с общи средства на съпрузите по време на брака, не бил изтеглен за задоволяване на семейни нужди, а за задоволяване на личните нужди на ищеца, за събиране с приятели, за алкохол и храна, игрални зали и казина, поради което счита искът за неоснователен. По отношение на хладилника твърди, че е закупен от ищеца преди брака, но бил заплатен от двамата съпрузи през време на брака. При условия на евентуалност ответницата е направила е възражение за прихващане на евентуално дължимите суми по първия иск, т.е. за сумата 4510 лв. с пр.осн.чл.127 ЗЗД, със сумата 799,50 лв., представляваща ½ от заплатената по време на брака сума за погасяване на кредита /от 01.06.2014 г./ за закупуване на процесния хладилник, както и на сумата 500 лв., представляваща ½ от заплатената по време на брака договорна лихва и разноски по същия кредит /от 01.06.2014 г./

Във въззивната жалба са изложени оплакванията, че неправилно РС е приел, че изтегленият от ищеца кредит по време на брака /от 05.02.2016 г./е задоволявал нуждите на семейството и затова съпругата отговоряла солидарно със съпруга си на осн.чл.32,ал.2 СК, поради което му дължала заплатените от него вноски за погасяване на кредита след фактичеката им раздяла.Счита, че няма такава презумпция, че щом кредита е теглен по време на брака, по той е с цел задоволяване на нужди на семейството, както и че съдът не указал на ответницата, че е в нейна тежест да докаже, че кредита е изтеглен за задоволяване на лични нужди на единия съпруг.Счита, че ищецът не е доказал по делото своите твърдения, а ответницата е оборила при условията на насрещно доказване твърдението, че кредита е използван за задоволяване на семейни нужди.

Счита, че показанията на бащата на ищеца не следва да се кредитират като заинтерисовани, противоречиви и некореспондиращи на останалите събрани доказателства, тъй като от една страна свидетелят заявява, че с тези пари бил направен ремонт в къщата и закупени мебели, климатик, кухненско и вградени уреди, а от друга страна е заявил, че ремонтите и обзавеждането са направени много преди да се роди детето.Следвало да се кредитират показанията на св.Д., която заявила, че разходите по раждането на детето били покрити от събраните на сватбата на страните дарения, че домакинските електроуреди, детското обзавеждане и детската количка били закупени преди раждането на детето, че ищецът е посещавал казина.Счита, че с голяма част от кредитните средства ищецът е заплатил голямото пиршество по случай раждането на детето.Счита, че неправилно РС е оставил без уважение възражението на ответницата за прихващане със сумата 799,50 лв. и 500 лв. лихви по кредита на ищеца,теглен преди брака и изплащан по време на брака, с които суми той се бил обогатил изплащайки личен дълг със семейни средства; счита, че неоснователно съдът е отказал разсрочване на задължението на ответницата по чл.241 ГПК с мотивът, че дългът ще се плаща повече от 2 години, тъй като е следвало да изхожда само от възможностите на платеца.

В отговора на

ВЖ от първоначалния ищец се оспорва жалбата – позовава се на задължителната съд.практика /р.№232/12.8.2014 г. на по гр.д.№7488/2013 г. 4 ГО, където е казано, че установената в чл.127/1/ ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима, което важи и за съпрузите – съгл.чл.36/2 СК

, когато единият съпруг поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството – в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия. Затова счита, че в тежест на оспорващият съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удоволетворената нужда не е семейна, което не е доказано по делото.

В насрещната си

ВЖ Д.Н. е изложил оплаквания, че неоснователно съдът е приел, че сумите се дължат от момента на фактическата раздяла, поради това, че с 1 част от РЗ ищецът е погасявал кредита, а с друга част е издържал семейството – за разлика от отменения СК от 1985 г., действуващия СК не включва в обхвата на СИО паричните влогове от трудово възнаграждение, поради което получаваното от съпрузите трудово възнаграждение е лично имущество тъй като приносът на другия съпруг е изначало изключен.Съгласно разясненията, дадени в р.№86/14.7.2016 г. по гр.д.№914/2016 г. на ВКС,2 ГО –когато ТВ постъпва по банкова сметка – *** –той е личен на съпруга, както и това имущество, което е придобито с него.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Не се спори по делото, че страните са бивши съпрузи, които сключили граждански брак на 18.10.2014 г., прекратен с вл.с. решение на 03.11.2017 г. по гр. дело № 7028/ 2017 г. на

ПРС, II бр. с-в. Не се спори по делото, че семейното жилище е било в гр. ****, където са живели до фактическата си раздяла на 25.04.2017 г., както и че от брака си имат малолетен син- П., роден на *** г.

От приетото по делото писмо от Банка ДСК

/л.59 от д.РС/ се установява, че на 01.06.2014 г. /преди брака/ на Д.Н. е отпуснат стоков кредит в размер на 1599 лв., който с лихви и разноски бил в общ размер 1755,59 лв., погасен на 28.07.2015 г.

По време на брака на името на съпруга е изтеглен втори кредит – от 05.02.2016 г. Съпругата е направила възражение за прихващане на дължимите от нея съгласно чл.36,ал.2 СК суми по втория кредит със ½ от сумите, погасявани от Д.Н. по договора за стоков кредит от 01.06.2014 г., сключен с Банка ДСК-ЕАД, с която ищецът Д.П.Н., ЕГН: **********, се бил обогатил неоснователно за нейна сметка, погасявайки свой личен дълг с общи семейни средства. Като свой принос изстъква отглеждането на детето и чрез участие със средства в общото домакинство. Доводът е неоснователен, тъй като детето е родено на *** г., а кредитът е погасен преди това – на 28.07.2015 г. със лични средства, платени от паричния влог по сметката на Д.Н., а за участие със средства в общото домакинство е представената по делото ДСИС, в която е декларирала, че получава по 200 лв. месечно от РЗ срещу получаваната заплата от въззиваемия в размер на 820 лв. месечно.

Разпечатката съдържа 42 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4e307123-9513-47cf-97dd-6bb8273306f9