Определение № 2639 от 10.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2639 гр. Пловдив, 10.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502692 по описа за 2023 година Производството е по реда на 274 във вр. с 417 във вр. с чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК /нова, ДВ бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г./.

Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК – 131134023, чрез юрк.Д.И., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 4488/04.07.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, изд. по ч.гр.д.№ 7522/2023г. от Районен съд – Пловдив, XXI гр.с. в частта, с която е отхвърлено заявлението против Х. А.

З., ЕГН – **********, в частите, с които се претендират съответно за разликата над присъдената сума 530,92 лв. до търсената главница в пълен размер 938,49 лв.; за пълната сума за договорна лихва в размер на 153,64 лв. за периода 15.07.2022г. – 15.04.2023г., за обезщетение за забава в размер на 206,95 лв. за периода от 15.07.2022г. до 10.05.2023г., за разноските за държавна такса над присъдената сума 10,62 лв. до претендираната 25,98 лв. и за юрисконсултско възнаграждение над определената сума 20,43 лв. до претендираната сума 150 лв. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се постанови издаване на заповед по чл.410 от ГПК за всички претендирани суми.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да 1 бъде разгледана.

За да постанови обжалваното Разпореждане от 04.07.2023г., Районен съд – Пловдив излага основни съображения първо - относно договорната лихва, посочвайки, че при проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, която е извършил служебно за наличието на неравноправни клаузи в Договора за потребителски кредит, както и като цяло за неговата действителност, е установил, че клаузата на договора за дължимост на възнаградителна лихва е неравноправна. В случая, кредиторът е начислил договорна лихва от 40,93 %, като същата, както и ГПР от 48,85 %, надхвърлят законната лихва, което представлява нарушение на добрите нрави - критерии за норми на поведение, установени в обществото, като същевременно предвиждат и повече от едно възнаграждение при ползване на финансовия ресурс. Тъй като, нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, Районният съд налага извод, че лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за длъжника. По отношение на обезщетението за забава, Районният съд констатира, че съгласно уточняващата молба на кредитора по делото наред със законната лихва върху просрочените задължения кредиторът начислява обезщетение в размер на лихвен процент в размер на 40,93 %. Затова, реално прилаганият от страната лихвен процент за обезщетението за забава се равнява на 50,93 %. Сумата се претендира като обезщетение за забава и като такава е описана в извлечението от счетоводните книги. Подобна клауза, позволяваща начисляването на обезщетение за забава над законната лихва, Районният съд е направил извод, че е неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да плати необосновано високо обезщетение. Аргументира също, че законната лихва също не може да бъде присъдена, защото размерът не се удостоверява от представеното извлечение, съобразно което следва да се разгледа искането.

Независимо по какъв начин е наречена, всяка лихва, дължима върху главницата след настъпване на нейния падеж - изцяло или частично, представлява обезщетение за забавено изпълнение, а то не може да превишава размера определен в чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Относно размера на присъдената главница, Районният съд мотивира, че е отчел извършените плащания, съобразно уточняващата молба на кредитора, като посочените суми са приспаднати само от уговорената главница /1500 лв. -969,08 лв./. Договорната 2 лихва е недължима, предвид нищожността на клаузата.

С частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД се оспорват направените правни изводи.

Окръжен съд - Пловдив, V гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна.

От приложения

Договор за кредит с

№

720031103993/13.10.2021г., т.9.1, който е необезпечен, е видно, че годишният лихвен процент е уговорен в размер на 40,93 %, който надвишава с повече от три пъти размера на законната лихва, което е нарушение на добрите нрави – основен принцип на поведение и е в разрез с добросъвестността при уговарянето между кредитор и длъжник. Клаузата е неравноправна и не произвежда действие. От сравнителния преглед на клаузите от Договора съответно чл. 9.1, в която е уговорен размерът на възнаградителната лихва и съответно чл. 9.4, в която е записано, че се дължи и законната лихва, се налага извод, че двата лихвени процента са приложени кумулативно върху главницата. Ето защо, клаузата за обезщетение за забава е също неравноправна, тъй като заобикаля разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗПК и чл.143 ал.1 от ЗЗП. Обоснован е изводът на Районния съд, че не може да се присъди на законната лихва, тъй като същата не е описана като точен размер съгласно Извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417 т.2 от ГПК. По отношение на главницата, предвид изводите за неравноправни клаузи, правилно е присъден размер 530,92 лв., тъй като е съобразено посоченото от дружеството в уточнителната молба от 26.06.2023г. и справката към нея за плащанията. Общият размер плащания от длъжника възлиза на 969,08 лв.

Затова, като се има предвид, че размерът на кредита е 1 500 лв., като се приспаднат 969,08 лв., остава разлика в размер на 530,98 лв., която е дължима.

Разпореждането в обжалваната част се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №

4488/04.07.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на 3 документ по чл.417 от ГПК, изд. по ч.гр.д.№ 7522/2023г. от Районен съд – Пловдив, XXI гр.с. в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК –131134023, против Х. А. З., ЕГН – **********, в частите, с които се претендират съответно за разликата над присъдената сума 530,92 лв. до търсената главница в пълен размер 938,49 лв.; за пълната сума за договорна лихва в размер на 153,64 лв. за периода 15.07.2022г. – 15.04.2023г., за обезщетение за забава в размер на 206,95 лв. за периода от 15.07.2022г. до 10.05.2023г., за разноските за държавна такса над присъдената сума 10,62 лв. до претендираната сума 25,98 лв. и за юрисконсултско възнаграждение над определената сума 20,43 лв. до претендираната сума 150 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4