Решение № 836 от 16.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000501453 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е инициирано с две въззивни жалби.

Ищцата в производството К. Д. М. обжалва Решение №916/16.02.2024г. по гр.д.№9344/2021г. по описа на СГС, в частта с която е отхвърлена претенцията й за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди за сумата над 12 000лв. до пълния предявен размер от 30 000лв. и претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди за сумата над 619.20лв. до пълния предявен размер от 1 548лв. Излага доводи за необоснованост на извода, че е съпричинила настъпилите вреди, като приносът й за тях е 60%. Изложени са доводи, че размерът на съпричиняването е изключително завишен, а същото следва да бъде отчетено на 10%. В тази връзка иска да бъде увеличени присъдените й обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, съответно на 27 000лв. за първите и на 1 393, 20 лв. за вторите.

В отговора на ВЖ на ищцата, представен от ЗК „Лев Инс“ АД, се сочи, че оплакванията й са несъстоятелни, поради което ВЖ следва да бъде оставена без уважение.

ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Симеоновско шосе” №67А, е депозирало насрещна ВЖ, с която атакува решението в частта, в която е осъдено да заплати на К. Д. М., на 1 основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на болки и страдания, претърпени от настъпило на 03.11.2020г. пътно-транспортно произшествие и сумата от 619.20лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на заплатена стойност на медицински материали и избор на екип, претърпени от настъпило на 03.11.2020г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумите от 26.05.2021г. до окончателното им заплащане. Излага доводи, че ПТП - то е настъпило изцяло по вина на пострадалата, поради което не й се следва никакво застрахователно обезщетение. На следващо място обосновава, че не са доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, противоправност на деянието и причинно – следствена връзка между него и вредите. Ето защо иска атакуваният акт да бъде отменен, а исковете отхвърлени изцяло.

Отговор на НВЖ е представила ищцата, която излага съображения са недоказаност на оплакванията на застрахователя. Във връзка с тях иска тази жалба да бъде оставена без уважение.

Във въззивното производство не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за упражняване на правото на иск.

Подложеното на въззивна проверка решение е правилно, поради следното :

От фактическа страна в делото не се спори, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства - Служебна бележка рег.№433200127873/17.12.2020г., издадена от СДВР Отдел „Пътна полиция“ и Удостоверение рег. №433200-19435/23.02.2021г. се установява, че К. Д. М. е пострадала като пешеходец в инцидент с т.а.“Ивеко“, с рег.№********, настъпил на 03.11.2020г.

Съставен е бил и АУАН с №244755, от който се установява, че водач на т.а. към датата на произшествието е бил И. Г. А., съставения АУАН е за нарушение на разпоредбата по чл.40, ал.1 от ЗДвП и е издадено НП №20-4332020753/27.11.2020г., с което на водача е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, като същото е влязло в сила на 05.02.2021г. Описаните факти в АУАН №244755 от 03.11.2020г. и НП 2

№20-4332- 020753/27.11.2020г. са, че водачът на т.а.“Ивеко“, с рег.№******** И. Г. А. се е движил на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението.

Според показанията на водача на горното МПС – свид. И. Г. А., автомобилът му е бил товарен автомобил с ремарке-платформа с габарит 6м., върху което е бил качен лек автомобил и това го е лишавало от видимост зад автомобила, но е имал видимост странично. Твърди, че светлините на автомобила са били изправни и единствената маневра, която е направил е движение назад с 1 метър, за да излезе от колоната чакащи автомобили и да навлезе в паркинга на КАТ в гр. София. Категоричен е, че се е огледал в лявото и в дясното огледало е не е видял в този момент подстрадалата, но след като е предприел маневрата полицаят, който е бил на място, му е казал да спре. Едва в този момент е видял падналата на земята жена. Сочи, че е предупредил същата три пъти да не стои на това място, защото може да се случи инцидент, но тя е продължила дейността си по предлагане на застраховки на автомобилите.

Според свидетеля в момента на маневрата е управлявал т.а. със скорост от 2 – 3 км/ч. Установява, че е бил последен автомобил от коланата чакащи товарни автомобили на импровизиран на улицата паркинг, през която улица се е осъществявал подходът към паркинга на КАТ. Сочи на мястото на ПТП – то няма пешеходна зона, а има тротоарна площ от дясната страна на платното, където е имало хора. Полицаят му е казал, че се е била облегнала на ремаркето в средата при номера и поради това е паднала при маневрата назад.

Сочи, че управляваният към момента на ПТП – то т.а.“Ивеко 35 Ц 15 В“, с рег.№******** е негова собственост.

Въз основа на гореобсъдените писмени и гласни доказателства е изготвено заключение на САТЕ, според която към момента на потеглянето на автомобила на заден ход пострадалата е била неподвижна, като се е намирала по средата на ремаркето по широчина. В посочения момент пешеходката не е попадала в опасна зона за спиране на автомобила, тъй като той не се е движил.

Заключава, че предотвратимостта на ПТП в конкретния случай се определя, като се определи възможността на водача да забележи пешеходката и негово действие да не потегля с автомобила си, когато тя е зад него. По данни от разпитания свидетел - водачът на процесния автомобил, към момента на настъпилото ПТП между автомобила и пешеходката не е имало други автомобили или предмети, които да са ограничавали видимостта на пешеходката към процесния автомобил.

Сочи, че процесния автомобил е бил тип фургон с прикачено към него ремарке с натоварен лек автомобил върху него и с оглед данни от водача му, преди настъпването на ПТП той е бил спрял върху лявата пътна лента от двете ленти на платното за движение. Експертът приема, че разстоянието, което е изминал след потеглянето си до мястото на установяването му, е било около 2 м. и в рамките на това разстояние скоростта на автомобила е достигнала до около 5 км/ч.

Експертът твърди, че технически данни за настъпил удар между 3 процесния автомобил и пострадалата пешеходка не са налице.

В с.з. експертът пояснява, че въпреки липсата на директна видимост към намиращата се на пътното платно пешеходка, за да реализира безопасното движение на заден ход, водачът е трябвало да си подсигури друг човек, който да му дава указания.

Установено е от първоинстанционния съд с епикриза, че К. Д. М. е постъпила в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 07.11.2020г. с диагноза счупване на горния край на лакътната кост – закрито-дясно, за лечението на което оперативно е поставена метална остеосинтеза по метода на Вебер.

Останалите медицински и счетоводни документи, свързани с лечението са анализирани от експерта, изготвил СМЕ, от която се установява, че ищцата има оперативен белег на дясна лакътна става с надлъжен ход и дължима 11см.

Експертът е констатирал, че в областта на счупването се опипват части от металната остеосинтеза, но е запазен обемът на движение в дясна лакътна става. Експертът посочва, че счупването на горния край на лакътната кост на дясната предмишница, което се установява от разгледаната медицинска документация, по своя медикобиологичен признак представлява затруднение на движенията на десен горен крайник за повече от 30 дни. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при този тип увреждане е около 4-5 месеца. Посочено е, че през периода на възстановяване ищцата е търпяла болки и страдания, като първите две седмици след счупването и първите две седмици след сваляне на имобилизацията на 45-ти ден, болките са с по-голям интензитет. Сочи, че при извършения от него преглед на 23.03.2022г. е установил запазен обем на движение в дясната лакътна става.

Експертът изяснява, че механизмът на получаване на описаното увреждане най-често е директен удар в областта, при падане от собствен ръст върху ръката. Установил е, че представените документи са за разходи, които са във връзка с проведеното лечение – фактура на стойност 405лв. за стойността на материали, използвани при операцията и фактура на стойност 822лв. за избор на екип. Посочено е, че за сумата 321лв. за поставен имплант не е представен документ за плащане.

Съдът счита, че действителното реализиране на този разход е доказано с представена Декларация от лекуващ лекар, че за пациент К. Д. М. са използвани импланти на стойност 321лв.

Като свидетел е разпитана сестрата на ищцата, която твърди че инцидентът се е случил на 03.11.2020г., но ищцата не е отишла веднага на лекар, защото е изпитвала страх да не се зарази с Ковид, тъй като има диабет.

Сочи, че е имала оток и е изпитвала силни болки, които не са отшумели и се е наложило да отидат в Пирогов. В болницата е била констатирана сериозна фрактура, която е следвало да бъде лекувана оперативно с метални планки, които е трябвало да закупят и занесат в болницата. Операцията обаче не е била направена веднага, защото високото нива на кръвната й захар не е позволявало това и чак след нормализирането й е била подложена на операция. Твърди, че след нея възстановяването е било бавно, тъй като ръката е била 4 имобилизирана няколко месеца, като първите 10 дни е била напълно обездвижена. Свид. К. установява, че изцяло е обслужвала сестра си, тъй като не е можела да се облича и къпе сама. Според нея възстановителния период е продължил около 4-6 месеца, през който е провела два курса на рехабилитация и продължава да изпитва болки при носене на тежко и при по – високо вдигане на ръката. Според свидетелката, освен физическите травми тя е понесла и психически, защото й е останал траен стрес от пресичане на улица и дълго след болничното й лечение е изпитвала страх, че заради престоя й в болница може да се разболее от Ковид.

Съдът се доверява напълно на възпроизведените показания на свидетелката, тъй като са логични и непротиворечиви, а и не се опровергават от други доказателства в делото. Заедно с това свидетелката има непосредствени впечатления за фактите, тъй като е най – близкият човек на ищцата и се е грижила за нея.

Видно е от справка в Информационната система на гаранционния фонд, че процесният товарен автомобил е имал активна застраховка“Гражданска отговорност“ в „Лев Инс“ АД с период на покритие 14.10.2020г. – 14.10.2021г.

К. М. е депозирала писмена претенция до ответния застраховател, която е с вх. №2815/25.02.2021г. и по която той не се произнесъл.

С оглед на правомощието си да провери правилността на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на оплакванията във въззивната жалба, решаващият състав изходи от предмета на иска срещу ЗК“Лев Инс“ АД, чиято правната квалификация е по чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД. По силата на първата норма, лице увредено от пътно транспортно произшествие може да претендира обезщетяване на претърпените вреди от застрахователя, при който делинквентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това, пострадалият от ПТП следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС (елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на увреждането и ответника - застраховател.