Определение № 946 от 18.11.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 946 гр. Враца, 18.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20241400500698 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 8373/13.11.2024 г. на „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. В. Д., чрез адв. Б. В. С. от АК-Кюстендил, против Определение № 699/01.08.2024 г. на Козлодуйски районен съд, с което е спряно производството по гр.д. № 20241440100839/2024 година по описа на същия съд до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.дело № 25678/2024 година по описа на Софийски районен съд, 49 състав.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилност.

На първо място в жалбата се посочва, че към датата на подаване на жалбата на дружеството не е връчен препис от исковата молба по гр. д. № 25678/2024г. по описа на Софийски районен съд, че към датата на спиране на гр.д. № 839/2024г. по описа на PC Козлодуй и депозиране на отговора на ответника, производството пред СРС е било без движение, както и че PC Козлодуй е спрял производството без да поиска становище от него и без да извърши служебна справка за заведеното пред СРС гражданско дело и за неговото движение. На следващо място в жалбата се поддържа, че PC Козлодуй неправилно е счел гр.д. № 839/2024г. по негов опис като по-късно образувано /с около два месеца/ преди гр.д. № 25678/2024 г. по описа на Софийски районен съд, тъй като искът с правно основание чл. 422 от ГПК се счита предявен от датата на представяне на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, което съставлява и изключение от общото правило по чл.125 о т ГПК. В случая преди подаване на исковата молба по гр. д. № 25678/2024 г. от страна на Г. П. пред СРС, 49 състав, още през 2023 г., е 1 депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в PC Козлодуй с предмет на вземането задължение по индивидуален Договор за потребителски кредит SO № *** от 20.02.2023 г. - двете претенции са с идентичен предмет; о бразувано е ЧГД № 1284/2023 г. по описа на PC Козлодуй, а впоследствие, след като Г. П. е възразил, е подал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото гражданско дело № 839/2024г. Счита се, че не са налице предпоставките за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като гр. д. № 20241440100839/2024 г. е образувано първо и именно то има значение на преюдициално по отношение на по-късно образуваното гр. д. № 25678/2024 г. на СРС, което е обусловено, поради което и настоящото производство следва да бъде възобновено. На следващо място в жалбата се изтъква, че предявеният повторно иск по гр.д. № 25678/2024 г. по описа на СРС, 49 състав е недопустим, поради предходно сезиране на съда със същото искане, а и с оглед изричната разпоредба на чл. 126, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че гр. д. № 25678/2024 г. на СРС е на толкова ранен етап, че все още не е насрочено съдебно заседание, а съдът все още не се е произнесъл по допустимостта и подсъдността на исковата претенция, поради което и с оглед процесуална икономия, е необходимо настоящото производство да бъде продължено, а след като решаващият състав по гр. д. № 25678/2024 г. на СРС се увери, че делото е повторно образувано, същото следва да бъде прекратено на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, алтернативно - да бъде спряно до приключване на настоящото производство, което като първо образувано се явява преюдициално на гр.д. № 25678/2024 г. на СРС. Иска се отмяна на определението за спиране и даване на задължителни указания на първоинстанционния съд да възобнови производството по гр. д. № 20241440100839/2024 г. и да разгледа спора по същество. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящата инстанция и се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на насрещната страна с искане същото да бъде намалено до минимума, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв. Л. Б. от САК, като пълномощник на Г. В. П., ЕГН **********, с адрес: ***, в който се оспорва частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1 ,т.1 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Въз основа на подадено на 21.11.2023г. от „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД, ЕИК: *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в Районен съд - Козлодуй е образувано ч.гр.д. № 1284/2023г. по описа на съда, по което на 27.11.2023г. съдът е издал заповед № 726 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която длъжника Г. В. П., ЕГН ********** е осъден да заплати на кредитора 2

„Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД, суми (главница, законна лихва и мораторна лихва), произтичащи от Договор за потребителски кредит SO № ***/20.02.2023 г., сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД и Г. В. П., както и разноските по заповедното производство – държавна такса и адвокатски хонорар. Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок – на 08.07.2024г., заявителят е предявил установителни искове против ответника по настоящото дело за установяване дължимост на сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, произтичащи от Договор за потребителски кредит SO № ***/20.02.2023 г. По подадената искова молба на 10.07.2024г. в РС-Козлодуй е образувано гр.д. № 839/2024г. по описа на съда.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, като по делото не е представен отговор на исковата молба.

В срока за отговор на исковата молба, с молба вх. № 4267/26.07.2024г. ответникът Г. В. П., чрез адв. Л. Б. от САК, е поискал спиране на производството по гр.дело № 20241440100839/2024 г. по описа на КРС на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, поради наличието на висящо дело в Софийски районен съд между страните по настоящото производство - Г. В. П. и „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, ЕИК ***, образувано въз основа на депозирана искова молба с вх. № 147708 от 07.05.2024 г., а именно: гр.д. № 25678/2024 г., 49 състав, за прогласяване нищожността на Индивидуален договор за потребителски кредит SO № ***/20.02.2023 г., сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, ЕИК *** и Г. В. П., ЕГН **********, въз основа на който договор се претендират сумите по настоящото дело.

Към молбата за спиране като доказателства ответникът е представил копие от Искова молба с вх. № 147708 от 07.05.2024 г.; Разпореждане № 94088 от 02.07.2024 г., постановено по гр. дело № 20241110125678/2024г. по описа на Софийски Районен съд, 49 състав и платежно нареждане за заплатена държавна такса и адвокатско пълномощно.

С частната жалба не се оспорва служебната констатация на първоинстанционния съд, че има висящо производство по гр.д. № 25678/2024 г., 49 състав, на СРС, образувано въз основа на депозирана от Г. В. П. срещу „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД искова молба с вх. № 147708 от 07.05.2024 г., с предмет прогласяване нищожността на Индивидуален договор за потребителски кредит SO № ***/20.02.2023 г., сключен между страните, което не е приключило до настоящия момент с окончателен съдебен акт.

С обжалваното Определение № 699/01.08.2024 г. по гр.д. № 839/2024 г.

РС-Козлодуй е приел, че решението по гр.д. № 25678/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав, е обуславящо по отношение на настоящия спор, доколкото по делото в Софийски районен съд се оспорва именно действителността на процесния договор за кредит, като се твърди от молителя, че същият е изцяло недействителен, поради което е спрял 3 производството по гр.д. № 20241440100839/2024 г. по описа на РС - Козлодуй, 1-ви състав, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 25678/2024 г., по описа на Софийски районен съд, 49 състав.

При направена служебна справка в ЕИСС настоящият съдебен състав установи, че с разпореждане № 108498/31.07.2024г. и разпореждане № 139639/01.10.2024г., и двете постановени по гр. дело № 20241110125678/2024г. по описа на Софийски Районен съд, 49 състав, съдът е приел исковата молба за редовна, а предявените искове за допустими и на основание чл.131 ГПК е разпоредил исковата молба и приложенията към нея да се изпратят на ответника за отговор.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 229, ал.1, т.4 ГПК производството се спира, когато пред същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Спирането на производството по чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК се разглежда в теорията като процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск. Счита се, че това основание за спиране е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство (ТР № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК).

При установените по делото данни въззивният съд приема, че действително производството за прогласяване нищожността на Индивидуален договор за потребителски кредит SO № ***/20.02.2023 г., сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, ЕИК *** и Г. В. П., ЕГН **********, предмет на гр.д. № 25678/2024 г. по описа на СРС, се явява преюдициално по отношение производството по установителните искове за установяване дължимост на сумите, произтичащи от същия договор за потребителски кредит, които са предмет на настоящото дело, тъй като в производството пред СРС се оспорва валидността на договора за потребителски кредит, който спор ще бъде разрешен по него със сила на пресъдено нещо. Именно постановеното в това производство решение относно съществуването или не на вземанията по договора за кредит, ще обуслови правен интерес от спора по настоящото дело за дължимостта на част от тези вземания. Решението по гр.д. № 25678/2024 г., 49 състав, на СРС, има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, тъй като от 4 действителността на задължението на длъжника по договора за потребителски кредит произтича задължението на същия да върне получената в заем сума по този договор. Нищожността на клаузите на договора за кредит, основана на противоречие с разпоредби на чл. 26 33Д, е обуславяща отговорността и размера на задълженията на ответника спрямо ищцовото дружество и инцидентното й установяване е в задължение и на съда, сезиран с установителните искове на дружеството, предявени по реда на чл.422 ГПК.

Наличието на самостоятелен висящ паралелно правен спор, по който въпросът за нищожността би бил разрешен със сила на пресъдено нещо, обвързваща страните, съответно съобразяването му от съда, разглеждащ установителните искове за вземанията на дружеството, би създал възможност от постановяване на противоречиви решения.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че преди да спре производството по делото PC Козлодуй е следвало да поиска становище от него и че не са налице предпоставките за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като гр. д. № 839/2024 г. е образувано първо и именно то има значение на преюдициално по отношение на по-късно образуваното гр. д. № 25678/2024 г. на СРС, което е обусловено.

При наличие на предпоставките за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е длъжен да спре делото, независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането, както и независимо от вида на обуславящо дело (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), в какъвто смисъл е ТР № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК. Спирането на това основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази решението по обуславящото дело - което има значение за правилното му решаване. Връзката на обусловеност е обективна и не зависи от поредността на предявяване на двата иска (ТР № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК ).