Решение № 7984 от 30.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7984 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110156397 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

30.04.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 56397/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу ЗД „Евроинс“ АД, като се твърди, че на 07.06.2023 г., около 22:20 ч. в гр. П, на кръстовище образувано от ул. „С.С.“ и ул. „И“ било настъпило ПТП между мотоциклет марка „К“, модел „ЕR 6 N”, рег. № **** и автобус марка „И“, модел „С“, рег. № *****. Поддържа, че инцидентът е настъпил, поради виновното и противоправно поведение на водача на автобуса, който бил отнел предимството на движещият се мотоциклет, като в следствие на ПТП-то по последния били нанесени вреди. Навежда доводи, че към момента на инцидента за мотоциклет марка „К“, модел „ЕR 6 N ” , рег. № **** е била налице валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ***** с период на застрахователно покритие от 14.04.2023 г. до 13.04.2024 г. Излага съображения, че към момента на инцидента, гражданската отговорност 1 на водача на автобуса е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че във връзка с инцидента е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № *******, като било установено, че по отношение на увредения мотоциклет е налице хипотезата на „тотална щета“.

Поддържа, че на собственика на мотоциклета е изплатено застрахователно обезщетение от 6989,69 лева, с включени в него 120,00 лева разходи за репатриране на мотора, като освен това били сторени разходи в размер на 100,00 лева, представляващи демонтаж, престой и замервания, които били заплатени на трето лице. Инвокира доводи, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застрахователно по застраховката гражданска отговорност. Развива съображения, че е поканил ответника да заплати претендираното регресно вземане, като последният бил заплатил извънсъдебно сумата от 3156,15 лева на 03.04.2024 г., като оставала незаплатена главница от 3933,54 лева. Освен това ответника бил изпаднал в забава, поради което дължал мораторна лихва в размер на сумата от 902,39 лева за периода от 03.04.2024 г. до 30.12.2025 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че претенциите са допустими. Поддържа, че не оспорва заявеното от ищеца в исковата молба.

Навежда доводи, че претендираният от ищеца размер на вредите е завишен, като обосновава, че със заплатената извънсъдебно сума са погасени изцяло дължимите вземания към ищеца. Излага съображения по отношение стойността на мотоциклета при условията на „тотална щета“. Иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори и с доклада по делото, обективиран в Определение от 09.02.2026 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните е обявено за безспорно, че: 1) към датата на процесното пътно-транспортно произшествие – 07.06.2023 г., около 2

22:20 ч. в гр. П, на кръстовище образувано от ул. „С.С.“ и ул. „И“ било настъпило ПТП между мотоциклет марка „К“, модел „****”, рег. № **** и автобус марка „И“, модел „С“, рег. № *****; 2) инцидентът е настъпил, поради виновното и противоправно поведение на водача на автобуса, който бил отнел предимството на движещия се мотоциклет, като вследствие на ПТП-то по последния били нанесени вреди; 3) към момента на инцидента за мотоциклет марка „К“, модел „****”, рег. № **** е била налице валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ***** с период на застрахователно покритие от 14.04.2023 г. до 13.04.2024 г.; 4) във връзка с инцидента е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № *******, като било установено, че по отношение на увредения мотоциклет е налице хипотезата на „тотална щета“; 5) на собственика на мотоциклета е изплатено застрахователно обезщетение от 6989,69 лева, с включени в него 120,00 лева разходи за репатриране на мотора, като освен това били сторени разходи в размер на 100,00 лева, представляващи демонтаж, престой и замервания, които били заплатени на трето лице; 6) ищецът е поканил ответника да заплати претендираното регресно вземане, като последният бил заплатил извънсъдебно сумата от 3156,15 лева на 03.04.2024 г.

Представен е Констативен протокол ПТП от 14.06.2023 г. № ********/15.06.2023 г., в който са отразени следните обстоятелства – на 07.06.2023 г., около 22:20 ч., автобус „И С“, рег. № ***** се движи по бул. „С.С.“, с посока от ул. „Б“ към бул. „Б“, и на кръстовището с ул. „И“, водачът предприема маневра завой наляво, при което настъпва ПТП с движещият се срещу него мотоциклет „****“, рег. № ****.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.

При неоспорване на истинността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ от страната на която същият се противопоставя и може да го оспори, като следва да проведе обратно доказване, което по правило е пълно и главно, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, съдът следва да възприеме, че обстоятелствата отразени в последния са се осъществили в обективната действителност по начина посочен в документа.

Приложени и неоспорени са платежни нареждания, от които се установява, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице по образуваната при него застрахователна преписка (именувана „щета“) № *******, както следва: сумата от 6713,71 лева, сумата от 275,98 лева, както и сумата от 100,00 лева, представляваща ликвидационни разноски.

Приети са заключенията на САТЕ и повторна САТЕ. От заключението на САТЕ се 3 установява, че механизма на ПТП-то е следния: на 07.06.2023 г., около 22:20 ч., автобус „И С“, рег. № ***** се движи по бул. „С.С.“, с посока от ул. „Б“ към бул. „Б“, и на кръстовището с ул. „И“, водачът предприема маневра завой наляво, при което настъпва ПТП с движещият се срещу него мотоциклет „****“, рег. № ****, като по мотоциклета са нанесени вреди, който са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то. Експертът е посочил, че от техническа гледна точка причина за настъпването на инцидента е поведението на водача на автобус „И С“, рег. № *****, който е предприел маневра завой наляво, но не е пропуснал движещият се срещу него мотоциклет. Вещото лице е изяснило, че стойността необходима за възстановяването на увредения мотоциклет е в размер на 5882,68 лева, като действителната пазарна стойност е 9584,00 лева. Направен е извод, че в случая не е налице хипотезата на тотална щета, тъй като стойността необходима за възстановяването му е 61,38 % от действителната му стойност. Уточнено е, че при предаването на мотоциклета за скрап стойността му е 109,50 лева.

От заключението на повторната САТЕ се установява, че средната пазарна стойност на процесния мотоциклет към датата на ПТП-то е в размер на сумата от 9540,00 лева, при приложен коефициент на овехтяване. Експертът е предложил и втори вариант на заключението отчитайки офертни цени и вземайки предвид изминалия период до датата на извършената справка и извършена средна корекция към датата на ПТП-то, като е направен извод, че при това положение средната пазарна стойност към датата на застрахователното събитие е 8820,00 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се отбележи, че възприемането на заключението на вещото лице от решаващия съд не е обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради което отсъствието на направено възражение е правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В случая експертните заключения кореспондират с останалите доказателства по делото, като изводите на вещите лица са подробно обясни и защитени в откритите съдебни заседания от 05.03.2026 г. и от 09.04.2026 г. Тоест, при преценка на заключенията на САТЕ и повторната САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК биха и следва да бъдат кредитирани, тъй като вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото не са установява експертите да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са недобросъвестни.