Решение № 13 от 04.03.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Гълъбово, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20245550200276 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №73-52-24/26.11.2024 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда на „Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.

Гълъбово, п. к. 6280, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК:

******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

/десет хиляди лева/ за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда - неизпълнение от страна на дружеството на Условие 8.3.1.2.1 от КР № 40-Н2-И0-А0/2021 г.: надвишава вложеното количество биомаса с над 20 % от общото количество гориво – въглища и биомаса, при работа на Горивна инсталация за производство на топлинна енергия.

Жалбоподателят „Б.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното 1 производство, както и липса на осъществен състав на административно нарушение.

В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Наказателно постановление № 73-52-24/26.11.2024 г.; Писмо с изх. №ПО04-3159/26.11.2024 г., ведно с копие от Известие за доставяне; Писмо с изх. № КОС063159/21.05.2024 г., ведно с копие от Известие за доставяне; АУАН № 52/27.05.2024 г. и Констативен протокол № 012386/10.04.2024 г. Договор за правна помощ и процесуално представителство от 17.01.2025 г. на „Б.“ ЕАД в оригинал, копие от Фактура №0000000859/17.01.2025 г., платежно нареждане за кредитен превод за сумата в размер на 4800лв. и Пълномощно от 24.04.2024 г. на Директора на РИОСВ Стара Загора; копие от Известие за доставяне на жалбата против НП.

Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят Д. И. И., Д.

И. А. и Н. Д. Л..

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

Районен съд - Гълъбово, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

2

На 10.04.2024 г. служители на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, а именно: Д. И. И., главен експерт, и Д. И. А., младши експерт, са извършили извънредна проверка по документи на „Б.“ ЕАД, гр.

Гълъбово, във връзка с представен от дружеството месечен доклад за собствени непрекъснати измервания за месец март 2024 г. с вх. № КОС-111650-(3)/08.04.2024 г. При проверката е констатирано, че от докладваните количества на използваните горива – въглища 26021,06 тона и биомаса 17625,00 тона – е отчетено процентно съдържание на биомаса 40,39 %, което надвишава процентното съдържание от 20% от общото количество гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1 от притежаваното от „Б.“ ЕАД Комплексно разрешително № 40-Н2/2021 г. За проверката е съставен Констативен протокол №012386/10.04.2024 г.

На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН №52/27.05.2024 г. за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 164, ал. 1 вр. чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда, а именно за надвишаване количеството биомаса от 20 % от общото количество гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1.

Въз основа на АУАН било издадено оспорваното наказателно постановление.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Д. И. И. и Д. И. А. следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като същите са еднопосочни, логични и непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Свидетелката Н. Д. Л. е свидетел единствено при подписване на АУАН, не е присъствала на проверката, поради което е в обективна невъзможност да даде информация по случая.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението визирано в наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са 3 предявени на нарушителя по установения за това ред.

В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

В хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Съгласно посочените императивни изисквания на закона НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

В случая не е ясно кая е датата на извършване на административното нарушение. В нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. 1 и чл.

57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН в АУАН и НП не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението. Сочи се, че нарушението е установено на 10.04.2024 г. при извършването на проверка по документи на „Б.“ ЕАД от служители на РИОСВ – Стара Загора. Видно от приетите писмени доказателства, административното нарушение се изразява в надвишаване процентното съдържание на използваната биомаса - 20% от общото количество гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1 от притежаваното от „Б.“ ЕАД Комплексно разрешително № 40-Н2/2021 г. От съставения при проверката констативен протокол, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че нарушението е установено на 10.04.2024 г. на база месечен доклад за собствени непрекъснати измервания на „Б.“ ЕАД с вх.

№ КОС-11-1650-(3)/08.04.2024 г. От изложеното от актосъставителя и наказващия орган в издадените от тях актове не става ясно и какъв период обхваща този месечен доклад. Данни в тази посока има в съставения при проверката констативен протокол, а именно че се касае за месец март 2024 г., но това обстоятелство не би могло да санира пропуска в административнонаказателното производство, а и в протокола не са посочени от коя до коя дата на месец март 2024 г. са данните в доклада. Освен това, в КП на стр. 1 е посочено, че е извършена извънредна проверка на месечен доклад за собствени непрекъснати измервания за месец април 2024 г. На стр. 2 от КП е посочено, че проверката е във връзка с представен доклад за СНИ за месец март 2024 г. Тоест, дори периодът не е достатъчно ясно 4 индивидуализиран. В този смисъл, не е ясно защо наказващият орган приема за релевантна датата 10.04.2024 г. след като в преписката няма данни надвишаването да се е случило точно на 10.04.2024 г. Предвид обстоятелството, че нарушението се изразява в нарушаване на конкретно условие от комплексно разрешително и се касае за действие, то със сигурност има дата на извършване, която няма как да бъде е идентична с датата на установяване на нарушението. Съдът намира, че наказващият орган неоснователно не е изпълнил задължението си да извърши преценка за всички обстоятелства, които имат значение за извършване на нарушението, поради което е посочил некоректна дата на извършване на нарушението, тъй като 10.04.2024 г. не представлява дата на фактическото извършване на нарушението.

Датата на извършване на което и да е административно нарушение е от изключително значение за неговото индивидуализиране. Тя е част от задължителното съдържание на АУАН по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗАНН, както и на наказателното постановление като санкционен акт по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изискването на закона за посочване на дата на извършване на нарушението в АУАН и в наказателното постановление не е самоцел, а е предвидено във връзка с гарантиране на правото на защита на нарушителя и неговото упражняване, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност на санкционния акт, тъй като само в случай, че е посочена точна дата на извършване на административното нарушение, може да се направи преценка за изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

Посочването на датата на извършване на нарушението е от значение и при определянето на релевантната за конкретния случай редакция на приложимия материален закон. Невъзможността да се установи кога точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице пряко накърнява правото му на защита, предвид което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и лишава съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.

При проверката за законосъобразност на издаденото НП съдът намира, че наказващия орган не е изложил и обстоятелствата около извършването на 5 административното нарушение, каквито задължения са му вменени с разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Задоволил се е с това безкритично да пренесе в НП посоченото в АУАН, че в месечния доклад са докладвани 26021,06 тона въглища и 17625,00 тона биомаса, както и че е налице надвишаване на количеството биомаса от 20% от общото количество гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1. Не е конкретизирано по какъв начин е следвало да бъде изпълнено задължението по Условие 8.3.1.2.1, съответно чрез какво действие или бездействие съответното условие не е изпълнено от оператора. Непосочването на данни относно конкретното деяние, чрез което е допуснато надвишаване на количеството гориво, както и на обстоятелствата, при които е извършено, е довело до липса на пълно и детайлно описание на нарушението. Отсъствието на този задължителен реквизит от съдържанието на актовете представлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Затова в конкретния случай съдът счита, че допуснатите процесуални нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно датата на извършване на нарушението, обстоятелствата около неговото извършване са съществени, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на тези основания.

По отношение на оплакванията в жалбата, че в АУАН не са посочени единните граждански номера на свидетелите по акта, както и че не са посочени личните им адреси, а адресите по месторабота, съдът намира, че тези обстоятелства не представляват съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Посочването на данни за свидетелите има за цел при необходимост свидетелите да бъдат установени и да дадат показания за възприетите от тях факти. Видно от АУАН е, че в него са посочени трите имена, длъжността и адреса, на който свидетелите могат да бъдат установени. Действително в акта не е посочено ЕГН на свидетелите, но съдът счита, че отразените данни са достатъчни същите да бъдат индивидуализирани. Предвид изложеното, съдът намира, че след като са посочени други данни, от които свидетелите да бъдат установено, то непосочването на ЕГН не е съществено процесуално нарушение, което да опорочи акта.