Решение № 142 от 26.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Наказателно дело за възобновяване № 20225000600312 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл.

419 ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е въз основа на искане за възобновяване на НОХД № 50/2022г. по описа на РС – Стара Загора и ВНОХД №422/2022г. по описа на ОС – Стара Загора, подадено от осъденото лице Т. В. Г. чрез надлежно упълномощен от него адвокат – А. А..

Искането се позовава на съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че извършеното от Г. е несъставомерно от субективна страна, алтернативно, че деятелността, поради нейната маловажност, следва да се квалифицира по чл.316 вр. с чл.308, ал.4 от НК. От апелативния съд се иска или оправдаване на осъдения Г. или преквалифициране на деянието в такова по чл.316 вр. с чл.308, ал.4 от НК с 1 освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

В съдебно заседание осъденият и защитника му поддържат искането за възобновяване на наказателното производство по изложените в него съображения, които се доразвиват в пледоариите.

Представителят на АП - Пловдив изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно, а изложените в негова подкрепа доводи намира за несъстоятелни и несъобразени с приложимите материално – правни норми.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , след като се запозна с материалите по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок, отправено е от процесуално легитимирана по смисъла на чл.420, ал.2 от НПК страна до компетентния съд по чл.424, ал.1 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявен ите основания по чл. 422 , ал. 1, т. 5 вр. чл. 348 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е., акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК .

Поради изложеното искането за възобновяване е процесуално ДОПУСТИМО, а разгледано по същество, в контекста на очертаната с него аргументация, е частично ОСНОВАТЕЛНО.

С присъда № 32/07.04.2022г., постановена по НОХД № 50/ 2022г. по описа на РС – Стара Загора, Т. В. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.2 от НК, за което на основание чл.54 от НК е осъден на ПЕТ месеца лишаване от свобода, с отлагане изтърпяването на наказанието, на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от ТРИ години.

Присъдата е била обект на въззивен контрол и с Решение №101/01.07.2022г., постановено по ВНОХД №422/2022г., е потвърдена изцяло.

Рамките на касационният контрол са очертани от наведените с подаденото искане за възобновяване оплаквания. Такива оплаквания - за допуснати от първата и въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, не са наведени, а и служебно не се откриват нарушения от кръга 2 на т.н. “абсолютни“, за които съдът следи и служебно, без да са изрично посочени в искането за възобновяване.

Според настоящия съдебен състав не са допуснати и съществени нарушения на материалния закон, които да обуславят оправдаване на осъдения Г., и то в рамките на приетите за установени факти, които апелативният съд няма правомощия да коригира в настоящето производство.

С категоричност е установено, а и от подсъдимия и защитника му не се спори, че на 16.07.2020г., осъденият Г. е подал в ОД на МВР, сектор “*“, на гише №9 пред св. Т., заявление за преиздаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Сред набора от задължително изискуемите се документи била и диплома за завършено основно образование. Неразполагащ с такава, тъй като не успял да завърши основното си образование, Г. е представил в оригинал свидетелство за основно образование - препис от серия *, № *, с рег. № 74/15.06.1994г., на което е придаден вид, че е издадено от ОУ “*“, с.*, Община *, Област *. Установено е по категоричен начин, че такова свидетелство не е издавано, а представеното от осъдения не е подписано от заемащият към момента на издаването й директорски пост в ОУ „*“ в с. * - Т. Т..

На базата на тези факти, съдилищата правилно са заключили, че деянието е осъществено и от обективна, и от субективна страна. Г. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ по смисъла на чл. 308, ал. 2 от НК. Свидетелството за завършено основно образование представлява официален документ, съгласно определението на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като се издава по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. По делото е безспорно установено, че документа е неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като представената от Г. пред органите на МВР диплома не е издавана от посоченото учебно заведение и не е подписана от директора на ОУ „*“ в с. * - Т. Т. Законосъобразен е извода, че и от субективна страна осъденият е осъществил деянието при форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че се ползва от неистински официален документ.

Несподеляеми са доводите, че Г. е считал, че притежава диплома за основно образование, тъй като такава му е била предоставена от починалият му дядо и осъденият не знаел, че тя е неистинска. Както сам е заявил в обясненията си, Г. не е посещавал редовно училище, поради което се е налагало да сменя 3 различни учебни заведения, като е изкарал само 5 – ти клас и то в друго училище – ОУ „ *“ в с. *, където е живеел. Поради това, обективно няма как да е придобил диплома за основно образование от ОУ „*“ в с. *, където никога не е учил и това добре му е известно. Поради което, когато се е ползвал от диплома за завършено основно образование, издадена от училище, в което знае, че не е учил, съответно, че не е завършил отразената в тази диплома образователна степен, Г. е действал с пряк умисъл.

Основателно е оплакването срещу отказа на съдилищата да преквалифицират деянието по чл.316 вр. с чл.308, ал.4, т.2 вр. с ал.2 от НК.

Вярно е посоченото от районния съд, че законодателят е придал повисока тежест на деянията, квалифицирани по ал.2 на чл.308 от НК. Това обаче не означава, че към тях не е приложима разпоредбата на чл.308, ал.4 от НК, напротив, приложима е, според отразеното в чл.308, ал.4, т.2 от НК и всеки отделен казус следва да се анализира самостоятелно в контекста на установените по делото обстоятелства, имащи отношение към обществената опасност на конкретно извършеното деяние и конкретния деец. В този аспект, незаконосъобразно във вреда на Г., съответно като мотив да се счете, че личната му обществена опасност не е пренебрежимо ниска, районният съд е отчел липсата на съжаление и на разкаяние за извършеното. Известно е, че изказаното съжаление и разкаяние на дееца може и следва да се отчита при индивидуализация на наказанието и при оценката на личността на извършителя на престъплението, но липсата им не може да се взема предвид и то в негова вреда, още повече, когато е резултат на заетата в процеса защитна теза. Неправилно, на следващо място, е прието от съдилищата, че деянието не е маловажно, защото би могло да настъпят вредни последици за частната фирма, в която Г. работи като *. Безспорно е установено, че в конкретния случай използването на неистинския документ се свежда до представянето му пред служител на сектор “*“ за възстановяване на категория, от което не са последвали никакви вредни последици. Никакви вредни последици не са и могли да настъпят за работодателя на осъдения, тъй като е установено, че Г. е преминал съответният курс на обучение за категория „С“, поради което очевидно притежава правоспособност за управление на МПС с посочената категория, а професионалните умения за управление на такова МПС не зависи от наличието/липсата на диплома за образователна степен.

4

Окръжният съд от своя страна, без да изложи свои мотиви в отговор на искането за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо, се е присъединил изцяло към мотивацията на районния съд, несъобразявайки посочените по-горе специфики на казуса.

Настоящият състав, при разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на осъщественото при условията на чл. 93, т. 9 от НК престъпление и след обсъждане на обективираната в термина маловажен случай законодателна воля, преценявайки в кумулативна даденост фактите относно обществената опасност на деянието и дееца, намира, че престъплението е с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Този извод следва от липсата на вредни последици - както настъпили, така и с вероятност да настъпят, предвид факта, че осъденият притежава нужната квалификация за издаване на СУМПС за посочената категория С, чистото съдебно минало, трудовата заетост на осъдения и предприетите от него действия за придобиване на изискуемата се образователна степен. Това води до заключението, че се касае за инцидентна проява, косвено обусловена и мотивирана от необходимостта за по - добра трудова реализация.

Казаното мотивира преквалификация на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК. За това престъпление се предвижда наказание "Лишаване от свобода" до 2 години. Същевременно подсъдимият не е осъждан / реабилитиран е/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава осма от НК, а от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Налице са императивните материално-правни предпоставки за прилагане на чл. 78а от НК, поради което подс. Г. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание - "Глоба". При определянето на нейния размер, съдът отчете ниската обществена опасност на деянието и дееца, неговото имотно състояние, превес на смекчаващите вината обстоятелства – положителни характеристични данни, трудова и семейна ангажираност като намери, че "Глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева съответства на извършеното и така определено наказанието е достатъчно за постигане целите на наказанието.

В посоченият смисъл искането за възобновяване е основателно и ще се 5 уважи, с изменение на постановените по делото първоинстанционна присъда и потвърдително решение, за което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 50/2022г. по описа на РС – Стара Загора и ВНОХД №422/2022г. по описа на ОС – Стара Загора.

ИЗМЕНЯ постановената по посочените дела Присъда № 32/07.04.2022г. и Решение №101/01.07.2022г., като преквалифицира извършеното от Т. В. Г. деяние в престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 78а НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание "ГЛОБА " в размер на 1000/хиляда/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6