Решение № 29 от 11.10.2021, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. София, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Нинова

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова в присъствието на прокурора Таня Димитрова Коцева (ОП-София) като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201800600354 по описа за 2020 година Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по протест от районна прокуратура – П. срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 252/18 г. по описа районен съд – П..

С атакуваната присъда подсъдимият Н. Д. М. е признат за виновен по обвинението за престъпление чл. 131а, пр. 1, вр. чл. 128, ал. 2, пр. 2, хип. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и три месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. На подсъдимия са възложени разноските по делото, както следва: да заплати по сметка на РС – П. сумата в размер на 250 лв. за разноски, направени в съдебната фаза на производството и по сметка на ОДМВР – София – сумата в размер на 84,64 лв. за направени разноски на досъдебното производство.

Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който в установения законов срок по чл. 319, ал. 1 НПК е подал протест, с който, без да оспорва 1 фактическите констатации и изводи на първия съд и приложения материален закон, оспорва размера на наложеното наказание. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 55 НК при индивидуализацията на наказанието, което е обосновало и неговата явна несправедливост. В тази връзка се поддържа, че по делото не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи определянето на наказание под минималния размер на предвиденото в закона /в случая осем години лишаване от свобода/. В подкрепа се изтъква, че първият съд не е отчел липсата на поправимост у дееца, изтъквайки множество предходни негови осъждания, които демонстрират една престъпна упоритост у него; не е отчел наличието на осемнадесет криминалистични регистрации на подсъдимия; игнорирал е процесуалното поведение на подсъдимия, който с неявяването си е ставал причина за отлагане на делото: веднъж - поради пътуване в чужбина, с което е била нарушена и взетата спрямо него мярка за неотклонение и втори път – поради заболяване, като представения от него болничен лист е бил отменен с решение на ЛКК.

На следващо място се твърди, че при индивидуализацията на наказанието първият съд се е позовал на факти, които били установени единствено с обясненията на подсъдимия, без да са потвърдени от показанията на останалите свидетели-очевидци, а именно неправилно е приел, че пострадалият афектирал подсъдимия, псувайки го и наричайки го „педераст“.

Също така се поддържа, че обстоятелството, че подсъдимият има дете, не може да бъде третирано като смекчаващо, тъй като този факт не се е оказал препятстващ за престъпната му дейност и не играе роля като поведенчески коректив. Освен това той не е единствен родител на детето, което да мотивира приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

Искането, предявено с протеста, е за изменение на присъдата в частта относно размера на наложеното наказание, като същото се определи при условията на чл. 54 НК и в долните граници на предвиденото в закона – осем години лишаване от свобода.

Недоволен от присъдата е останал и подсъдимият, който чрез своя 2 защитник адв. Ст. С. е подал жалба в срока по чл. 319 НПК. С жалбата се предявява искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан и при условията на евентуалност да се намали размера на наложеното наказание.

С допълнително писмено изложение, подадено от защитника адв. Ив. С. по реда на чл. 320, ал. 4 НПК, са допълнени доводите, посочени в жалбата.

Твърди се да са останали неизяснени обстоятелства и конкретно се твърди, че не е изяснен механизма на деянието, довело до травма на окото на пострадалия Г. Б.. В подкрепа се поддържа, че първият съд неоснователно е дискредитирал показанията на свид. Г. К., противопоставяйки им изводите на приетата СМЕ. Отправя се упрек и към доказателствения анализ на събраните свидетелски показания, предложен от първия съд. В тази връзка се твърди, че съвкупният анализ на показанията на свидетелите Ш., К. и К., които непосредствено са наблюдавали инцидента и на показанията на свидетелите Т. и М., които са седели с гръб към масата на подсъдимия и пострадалия, не доказват престъпно деяние на Миханджийски, същите не са еднопосочни, а в пълен разнобой; отделно показанията на свид Ш. са крайно противоречиви и взаимоизключващи се, вкл. и в частта им, че подсъдимият я е молил да си оттегли показанията, но съдържат данни за удар, нанесен от пострадалия на подсъдимия. Останали са неизяснени и въпросите: кой кого е нападнал, как и защо; за колко време и по какъв начин пострадалият се е придвижил от местопроизшествието; кога пострадалият се е придвижил от гр. П. до болница „Св. Ана“ в гр. София; по каква клинична картина и изследвания е бил опериран и ако уврежданията са били необратими, защо се е наложило извършването на оперативна интервенция. Твърди се, че първият съд е дал неубедителен отговор на въпроса защо пострадалият е подал жалба срещу подсъдимия повече от два месеца след инцидента.

Поддържа се, че първият съд неоснователно е отказал назначаването на тройна съдебнопсихиатрична експертиза по въпроса за психичното състояние на подсъдимия към момента на извършване на деянието и същевременно безкритично е възприел съдебнопсихиатричната експертиза, извършена на досъдебното производство, като дадените от вещото лице, извършило тази експертиза, отговори били объркани, неясни и в противоречие с науката и доктрината, вещото лице със затруднения е направило отграничаване на 3

„обикновен яд“ и „физиологичен афект“, съдът е избрал и посочил някаква форма на физиологичен афект, без да притежава нужната квалификация да даде този отговор.

В допълнително писмено изложение, подадено от защитника адв. С., се развиват възражения срещу подадения протест. Защитата счита че искането на прокурора за изменение на присъдата с налагане на наказание, индивидуализирано при условията на чл. 54 НК – осем години лишаване от свобода, е неоснователно. В тази връзка се развива довода, че сочените от прокурора криминалистични регистрации на подсъдимия не следва да се отчитат при определяне вида и размера на наказанието, а освен това прокурорът представя тази справка некоректно, едва с протеста, след като е могъл да го стори и пред първоинстанционния съд. Възразява и срещу предложената от прокурора интерпретация на данните относно личността на подсъдимия – че е създал семейство, има дете, работи и се грижи за него, които очертават положителни промени у подсъдимия и го определят като работещ човек, който издържа семейството си, като отговорен и грижовен баща, а не както е посочил прокурорът, че тези обстоятелства не били оказали възпиращ ефект в проявите му.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на с. окръжна прокуратура поддържа подадения протест и оспорва жалбата. Счита, че обвинението е доказано от фактическа и правна страна, както и авторството на подсъдимия на престъплението. В становището си поддържа, че присъдата не страда от недостатъците, посочени в жалбата на подсъдимия, и конкретно, че първият съд е извършил коректен анализ на събраните свидетелски показания, като правилно не е дал вяра на показанията на свид. К., тъй като присъствието му на място в момента на инцидента не се потвърждава от останалите свидетели, а отделно показанията му са в пълно противоречие с показанията на останалите свидетели. Поддържа, че първият съд правилно е кредитирал показанията на свид. М., дадени на досъдебното производство, тъй като те кореспондират на показанията на свид. Ш., които са последователни и кореспондират на показанията на пострадалия. Счита че видът и механизмът на причиняване на инкриминираната телесна повреда са установени от приетата СМЕ, а кредитираните от първия съд свидетелски показания се подкрепят от посочената експертиза, което съвкупно обосновава 4 обвинителната теза и крайният извод на първия съд по въпроса за вината на подсъдимия. По въпроса за вида и размера на наказанието прокурорът от СОП поддържа доводите, изложени в протеста.

Частният обвинител, след като е бил редовно призован, не се явява и не взема становище. Не се явява и неговият повереник, също редовно призован.

Защитникът адв. Ив. С. от САК поддържа жалбата с доводите, изложени в нея и в допълнителното писмено изложение, както и писменото възражение срещу протеста. Поддържа, че са останали неизяснени значими за правилното решаване на делото обстоятелства, вкл. механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалия, като се поддържа, че пострадалият е залитнал към подсъдимия и паднал върху масата, отрупана с чаши и бутилки, и при това падане е причинено телесното увреждано, поради което не е налице престъпление, като в подкрепа се сочат показанията на свидетелите Ш., К., К. и М.; не са изяснени още и обстоятелствата как пострадалият се е придвижил от местопроизшествието до болницата в гр. П.; поддържа се, че първият съд не е дал задоволителен отговор защо пострадалият не се е оплакал на полицаите, посетили го в болницата непосредствено след инцидента и не е посочил пред тях име на извършител; останал е неизяснен и въпросът дали оперативната интервенция върху пострадалия е предизвикала ослепяването на едното око. От фактическа страна се поддържа още, че свадата между подсъдимия и пострадалия е била предприета от пострадалия, който чрез замахване и удар, отклонен при самозащитна реакция от подсъдимия, е паднал и нараняването му е получено при падането и удар в остър ръб или гърло на бутилка или чаши на масата. С тези доводи се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан и при условията на евентуалност – да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Подсъдимият Н.М. поддържа тезата на своя защитник, моли да бъде оправдан.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема 5 за установено следното:

Съвкупният анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, вкл. данните, събрани при допълнителен разпит на свидетелите К., М. и Ш. и очна ставка между свидетелите Н. М. и Р. Т., проведени в хода на въззивното съдебно следствие, установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда.

От фактическа страна се установява следното:

В ранната утрин на 25.09.2016 г., около 05:00 ч., пострадалият Г.Б. и подсъдимият Н.М. се засекли в кафенето на бензиностанция „Шел“ в гр. П., находяща се на бул. „Цар Освободител“ № 2, до ГП I-6. Двамата пристигнали там поотделно, всеки със собствения си автомобил. Пострадалият Б. дошъл заедно с двама служители от дискотеката в гр. П., където бил преди това, и тримата седнали на маса на терасата. Служителите от дискотеката си тръгнали, след което пострадалият, подсъдимият и свидетелите А.К. и Д.М. се озовали на една маса. И четиримата били употребили алкохол по-рано в дискотеката. Поръчали си бира на бензиностанцията, а пострадалият носел и бутилка с уиски. В хода на водения разговор възникнал спор между подсъдимия и пострадалия за бързината и мощността на автомобилите им и за да го разрешат, решили да се състезават. В състезанието („гонката“) автомобилът на пострадалия Б. взел преднина и изпреварил този на подсъдимия М., поради което последният се отказал и се върнал при останалите на бензиностанцията - свидетелите К. и М.. След него се върнал и пострадалият и седнал при тях. Било около 07:30 ч. На масата подсъдимият и пострадалият продължили спора относно автомобилите, като подсъдимият бил ядосан от неуспеха си в „гонката“. По време на спора помежду им подсъдимият се изправил и нанесъл на пострадалия, който си седял на стола, удар с юмрук в областта на дясното око, с който му причинил разкъсна рана на окото и по-точно на склерата, довела до загуба на зрението. От удара пострадалият Б. паднал заедно със стола, на който седял и се подпрял на лакътя си. Успял да се изправи сам, от окото му потекла изобилно кръв, която пълнела устата му. Пострадалият се насочил към тоалетната, за да се измие, а 6 подсъдимият си тръгнал. Свидетелите К. и М. също си тръгнали.