Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1229 от 14.04.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 3671/2026
Вид
Определение № 1229
Подписан
14.04.2026
Състав
НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1229 гр. П., 14.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20261720103671 по описа за 2026 година Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.

„***, срещу А. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „****, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК, във вр. с чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2608/2025 г. по описа на Районен съд – К..

За да се произнесе по допустимостта на исковете, съдът съобрази следното:

От приложеното ч.гр.д. № 2608/2025 г. по описа на РС – К. се установява, че в полза на ищеца срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.11.2025 г., с която е разпоредено длъжникът А. К. Р. да заплати на заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата 448,04 лв. – главница за периода от 18.04.2024 г. до 23.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 33,24 лв. – мораторна лихва за периода от 07.07.2024 г. до 05.11.2025 г., както и направените в заповедното производство разноски.

Установява се още, че с разпореждане от 14.01.2026 г. заповедният съд е разпоредил да се извърши справка в НБД „Население“ за постоянния и настоящия адрес на длъжника, както и справка за регистрирани действащи трудови договори.

Впоследствие, с разпореждане от 25.02.2026 г., съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането, предмет на заповедта, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

От приложеното по заповедното дело съобщение до длъжника се установява, че същото е адресирано до А. К. Р. на адрес: гр. П., ул. „****, като с него е изпратена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 2608/2025 г. В разписката към съобщението връчителят е удостоверил, че адресът е бил посетен на 26.11.2025 г., на 14.12.2025 г. – неприсъствен ден, и на 30.12.2025 г., като при посещенията адресатът не е бил намерен, а на оставените известия не се е отзовал. Впоследствие е било залепено уведомление на 23.02.2026 г.

В съобщението, разписката и уведомлението обаче липсва удостоверяване от 1 връчителя да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, както и липсва посочване на източника на такива данни. Установява се единствено неоткриване на лицето при посещенията и залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове са недопустими.

Съгласно разясненията, дадени в т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки за допустимост на иска и не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК указания за предявяване на иск се дават, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, като е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В конкретния случай от материалите по приложеното заповедно дело не се установява да са били налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В съобщението, разписката и уведомлението липсва удостоверяване от връчителя, че е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, както и липсва посочване на източник на такива данни. Самото извършване на посещения на адреса, неоткриването на длъжника и залепването на уведомление по реда на чл. 47 ГПК не е достатъчно, за да възникне правото на заявителя да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно в хода на цялото производство. При липса на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК издадената заповед за изпълнение е влязла в сила след изтичане на срока за възражение, поради което исковото производство по чл. 422 ГПК е недопустимо.

Поради това исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.

След стабилизиране на настоящото определение приложеното ч.гр.д. № 2608/2025 г. по описа на Районен съд – К. следва да бъде върнато на заповедния съд, ведно с препис от настоящия съдебен акт.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А искова молба с вх.№ 12329/06.04.2026 г., подадена от

„Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „***, срещу А. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „****, с която са предявени установителни искове по чл. 422 ГПК, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3671/2026 г. по описа на Районен съд – П., поради недопустимост на предявените искове.

ПРИЕМА, че Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 2

ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2608/2025 г. по описа на Районен съд – К., не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.

След влизане в сила на настоящото определение, ч.гр.д. № 2608/2025 г. по описа на Районен съд – К. да се върне на заповедния съд, ведно с препис от настоящото определение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – П. в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи само на ищеца.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3