Решение № 33 от 20.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Велико Търново, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20234100100459 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 257 от ЗД във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, съединен при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване с конститутивен иск с правно основание чл. 227, ал. 1,6. "в" от ЗЗД.

Ищцата Г. С. К. предявява против С. Д. К. от гр. В.Т. осъдителен иск за връщане на оставена за пазене сума в размер на 550 000 лв. – на основание устен договор за влог, предявен като частичен иск за сумата от 25 000лв., и иск за отмяна на дарение на недвижим имот в гр. В. Т., поради отказ на дарения да предостави на дарителя издръжка, от която последният се нуждае. В исковата молба излага, че ответникът е неин баща, с когото имала неформална устна уговорка, съгласно която той се задължил да държи от нейно име и за нейна сметка паричните средства, който тя реализира и спестява от работата си в САЩ.

Твърди, че дълги години е била в близки доверителни отношения с баща си и поради това, работейки в САЩ, изпращала по негови банкови сметки спестените си пари, а той имал ангажимента да ги съхранява за нея и при поискване да й ги даде. Излага, че давала разрешение част от тези средства да бъдат ползвани за нужди на цялото семейство в България. Твърди, че на 18.09.2014г. дарила на баща си своя собствен апартамент и гараж в гр. Велико Търново в знак на уважение и благодарност. Тъй като предоставила на баща си пълномощно, с което го е овластила да извършва от нейно име и за нейна сметка всякакви правни и фактически действия, включително и да извършва сделки на управление и разпореждане с всякакво нейно движимо и недвижимо имущество, като е разполагал със свободната преценка с кого и при какви условия да ги извърши. Твърди, че през 2016 г. ищцата решава да придобие недвижим имот в гр. С., като предоставя на баща си паричните средства, необходими за закупуването на жилището, а С. К. придобива недвижимия имот имота по т.6 от ИМ на свое име, а не в качеството си на пълномощник на Г. К., и без да отбелязване, че средствата за закупуването му са предоставени от нея. Отправила писмена 1 покана за връщане на парите на 13.03.2023г., но такова не последвало. Ищцата твърди още, че тъй като през 2022г. решила да запише докторантура във Франция, но след първата година за нея възникнали финансови затруднение, поискала средства за издръжката си от баща си - устно и чрез нотариална покана, но не получила такава. Счита, че между страните е налице договор за неправилен влог за сумата от 550 000лв., предоставени от ищцата на ответника и предявява иск с правно основание чл.252, ал.1, вр. с чл.257, ал.2 и с чл. 240 от ЗЗД да връщане на част от оставената за пазене сума – 25 000 лв., от общо 550 000лв.

Предявява и иск с правно основание чл. 227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарение на недвижими имоти поради отказ на дарения да предостави издръжка на дарителя, от която той се нуждае. В хода на производството е допуснато изменение в размер на предявения частичен осъдителен иск до сумата от 200 000 лева.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът С. К. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърденията на ищцата, че между тях е бил сключен договор за влог с посоченото в исковата молба съдържание, както и че ищцата му е предавала процесните суми за пазене. Възразява за погасяване на първата претенция по давност, доколкото сумите се твърди да са превеждани в периода 2012г.-2016г. Оспорва съществуването на договор за пазене, оспорва ищцата като дарител да е имала нужда от средства за издръжка и ответникът да е бил в състояние да й предостави такава в искания размер от 400 000 лева. Твърди, ме ищцата е в трудоспособна възраст, работи в САЩ и реализира високи доходи, от които може да се издържа сама.

Посочва и притежавани от ищцата имоти, от които също може да се издържа. Счита, че средствата за обучение-докторантура във Франция, не са от категорията на нужда от издръжка. Съобразно изложеното ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не се спори по делото, че страните са баща и дъщеря, че същите са били в добри отношение до средата на 2022г. От свидетелските показания се установи, че ищцата живее от 30 години в САЩ, където работи, от 5-6 години е разведена и се грижи сама за детето си – син на 16 години. В рамките на последните над 15 години ищцата изпращала парична средства на своя баща по негови сметки с цел да ги съхранява и да й ги върне в случай на нужда или да ти ги използва за инвестиции от нейно име. /св. К./. На 26.07.2014 г. ищцата подписала в полза на ответника пълномощно, по силата на което той имал право да извършва всякакви сделки на разпореждане с нейно движими и недвижим имущество, да придобива имущество на нейно име и получава приходите от него и др. Ответникът пазел тези средства по няколко сметки на свое име, като разпределял средствата, изпратени му от ищцата по банков път и тези от наем на имоти.

Видно от събраните по делото писмени доказателства, на името на ответника са открити няколко банкови сметки, по които се установява да са постъпвали парични преводи от ищцата по делото:

Ищецът е открил сметка в „Банка ДСК“ АД на 14.08.2020г., закрита на 31.12.2022г. с номер 27299386 в щатски долари със сумата от 46 870 щ.д, захранена на 27.08.2020 г. с още 25 240 щ.д., изтеглени при закриването ведно с лихвите 72 125.25 щ.д. При откриване на сметката е подписал декларация, че средствата за откриването й са от лични спестявания от, трудови възнаграждения. Втората вноска по тази сметка - в размер на 25 240 щ.д. са внесени с декларация, че сумата е заем от дъщерята на титуляра - Г. С. К..

Видно от справката от „Първа инвестиционна банка“ АД /л.205 от делото/, на името на ответника е била открита банкова сметка с IBAN № ... - свободен депозит в щ.д. за периода 01.01.2012-31.02.2022г., по който са получени за периода 07.04.2014г.-01.06.2026г. общо 71 600 щатски долара по няколко превода от Г. С. К..

Сума от 12 500 щ.д. е наредена от сметка на ищцата по втора сметка на ответника в 2

„Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN № .. на 15.07.2013г. с основание „захранване на сметка“. /видно от писмо с изх. № /И-8771#1 от 10.01.2024 г. на „Първа инвестиционна Банка" АД с данни за движение по сметката/. Видно от нареждане-разписка на л. 137 от делото от същата банкова сметка ответникът е изтеглил сумата от 1500 щ.д. на 16.08.2013г.

От трета сметка в същата банка - с IBAN № ... – различна от горепосочените, ответникът е изтеглил 40 000 щ.д. на 14.03.2017г., и същата сума е внесена на същата дата в негова сметка в Райфайзен банк / нареждане разписка на л. 138, извлечение на л. 139 от делото и вн. бележка на л. 141/.

От описаните трансакции може да се направи връзка между наличността по сметката в „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN № . и внасянето на сума в същия размер - 40 000 щатски долара в „Райфайзен банк“ АД. Няма данни по делото за произхода на тази сума по извлечение от самата сметка.

По делото е приобщен като доказателство аудио-запис от разговор между мъж и жена, за който ищцата твърди, че е между страните по делото и касае именно тази сума. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза на този запис се установява, че няма данни за манипулация на файловете, не би могло да се установи дали датите на създаването им са тези на провеждане на записаните разговори, нито е кои са лицата, участващи в тях. По отношение разчета на съдържанието: единият събеседник – жена, се интересува за свои парични средства оставени при другия, който в отговор споменава сумата 80 000 долара и още от наеми – 30 000 лева, които са в „Банка ДСК“ и „Райфайзен Банк“ по 40 х. и парите от наем от гр. София се намират в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Фактите, предмет на разговора напълно съвпадат с установените по делото факти за отношенията между страните в семейството им като цяло, поради което съдът приема, че разговорът е проведен именно между тях. Извънсъдебното признание в този разговор от страна на ответника не е годно доказателство само по себе си, но във връзка и с другите доказателства по делото, а именно съдебното признание по реда на чл. 176 от ГПК и писмените доказателства за банкови трансфери, съвпадащи с думите от записа, съдът приема, че сумата от 40 000 щ.д., внесена по сметка в „Райфайзенбанк“ е от сумите, съхранявани за ищцата от третата сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД и са с произход наем.

В рамките на разпита на ответника по реда на чл. 176 от ГПК същият прави следните признания на неизгодни за него факти – признава, че редовно е получавал по свои банкови сметки пари от ищцата, но определя общия им размер на над 75 00 долара и с основание – благодарност, т.е. дарение. Признава, че от средата на 2022г. е във влошени отношение с дъщеря си.

Изводът за доказаност на горепосочените обстоятелства се подкрепя и от показанията на разпитаните свидетели св. Щ. К. и св. К. А., които съвпадат като период и събития с тези от другите доказателства.

В хода на дългогодишните доверителни отношения между страните, ищцата придобила през 2005г. недвижими имоти в гр. В. Т. – процесните апартамент и гараж на ул. „П.“ № .. чрез покупко-продажба. Същите имоти дарила на ответника по силата на договор за дарение, оформен с Нотариален акт за дарение № 523, том 3, peг. № 3259, дело № 239 от 18.09.2014г. на нотариус Д. Раднева, ВТРС, при подписването на който ответникът е подписал като надарен и като пълномощник на дарителя. Не се спори дарственото намерение на ищцата. И след даряване на имота неговият наемател – св. А., заплащал наем чрез агенция за недвижими имоти – на св. А., а при необходимост от съдействие се отзовавали св. А. и св. Щ. К.. Според показанията на св. А. той предоставял наема на ответника и знаел, че той го внася по своя сметка, наречена за ищцата. От началото на 2024г. наемателят започнал да заплаща наема „ на ръка“ на ответника.

На 29.09.2016г. ответникът е придобил по силата на Нотариален акт за покупко-продажба 3 на недвижим имот № 44, том 4, рег. № 09697, дело № 574/2016г. на Нотариус Мариела Калоянова СРС, апартамент в гр. С. р-н „С.“ за сумата от 46 666,67 евро и ДДС от 9333,33 евро. Според свидетелските показания продажната цена е заплатена от сметка, по която са събирани средства на ищцата, с нея е съгласувана покупката и считала, че тя придобива имота. От този имот също са реалиризани приходи от наем, постъпвали по сметка на ответника.

От свидетелските показания се установи, че през пролетта на 2022г. отношенията между ответника и св. Щ. К. се обтегнали и дори били прекратени, във връзка с процес за развод с майката на свидетеля и ищцата/съпруга на ответника, дела за домашно насилие и др., в което синът подкрепил майка си. Към този период резонират телефонните разговори, изслушани по делото. През юни-юли същата година ищцата дошла в България и опитвала да разговаря с баща си, изненадала го в офиса му /св. А./, като освен личните теми според свидетелите си искала парите.

На 02.03.2023г. ищцата е изпратила до ответника писмена покана, съдържаща твърдения за предоставяните му на съхранение суми от около половин милион лева и за финансови нужди на ищцата във връзка с грижите за детето й и нейните разходи за докторска степен, които определя на над 400 000 лева. Иска се финансова подкрепа с поне половината от тази сума, отново с акцент, че тя е нейна и се съхранява от ответника. Поканата е връчена на адресата на 13.03.2023г., в същата е определен 7-дневен срок за изпълнение.

По делото е установено, че ищцата притежава недвижими имоти, както следва: 1/2 ид.ч. от апартамент в гр. С., р-н „С.“ по дарение от майка и от 12.06.2023г. и 1/2 ид.ч. от къща с дворно място в с. К., общ. Д., гр. С., р-н „С.“ . Във връзка с твърденията й за нужда от разходи за обучение са представени документи от Бизнес училище Едхес, гр. Ница, според които Г. К. е одобрена за докторската програма по финанси за периода 2022-2025г. с дължима такса за първата година до 11.07.2022г. Размерът на таксата, според Приложение № 1 към писмото е 35 000 евро на година.