Решение № 1931 от 02.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 2648/2026
- Вид
- Решение № 1931
- Подписан
- 02.06.2026
- В сила
- 04.08.2026
- Състав
- ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1931 гр. София, 02.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20261110202648 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за админист Образувано е по жалба на С. Г. С. против електронен фиш /ЕФ/ серия К № 9540751, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Жалбоподателят сезира съда с жалба за това, че издаденият фиш е незаконосъобразен, като подробно привежда аргументи в посока на твърдяното. Моли съда да отмени издадения електронен фиш. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна изпраща процесуален представител. Жалбата се оспорва с искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
Иска се присъждане на разноски за юрисконсултско въъзнаграждение; възразява се по размер на адвокатско такова.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото 1 доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189, ал.8 от ЗДвП срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
След анализ на приетите по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:
На 11.07.2024 г. в 13.33 часа в гр.София по бул.“Н.Й.Вапцаров“ до № 47, с посока на движение от бул.“Черни връх“ към лу.“Ат.Дуков“, при ограничение на скоростта от 40 км./час, въведено с пътен знак В-26 в населено място, е засечена скорост на движение на МПС лек автомобил „СУБАРУ ФОРЕСТЕР 2.0 ГЛ“ с рег. № ***. Отчетената скорост на движение е 59 км./ч., при грешка в измерване на скоростта от 3 км/ч, при разрешена такава 40 км./ч., т.е. констатирано е превишение на разрешената скорост от 19 км./ч. Установено е извършване на нарушение в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5218523 на 28.09.2023 г. Техническото средство, с което е установено движението с превишена скорост, е мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата тип TFR1 – М 567. Същото е одобрено и вписано в регистър. Към инкриминираната дата собственик на посочения автомобил е жалбоподателят.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия серия К № 9540751, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба; справка от Български институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване; регистър на одобрените за използване типове средства за измерване /извадка/; протокол за извършена проверка; заповеди за компетентност, снимков материал, справка първоначална регистрация на МПС. Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа обстановка.
2
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189, ал.8 от ЗДвП срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
При нарушение, установено и заснето с техническо средство, съгласно чл.
189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
„Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Касае се за своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (фикцията по чл.189, ал.
11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Издаденият по отношение на собственика на МПС, при управлението на което е осъществено нарушението, електронен фиш подлежи на анулиране, когато се установи конкретното физическо лице, фактически водач на същото, към датата и на мястото на нарушението. В случая такива данни не са посочени по реда на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП. Същевременно в електронния фиш са отразени данни за разрешена скорост на движение от 40 км./ч. за населено място, ограничена с пътен знак В-26, като не е посочено къде се е намирал посоченият знак, на какво разстояние от него е била поставена системата, на какво разстояние действа ограничението – тоест схема и описание на пътния участък с цел установяване по несъмнен и безспорен начин на извършеното нарушение.
Отделно от това видно от приложен по делото удостоверение за одобрен тип средство протокол от проверка на БИМ процесното техническо средство, с което е установено движението с превишена скорост, е мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата тип TFR1 – М, докато в ЕФ се чете единствено: „автоматизирано техническо средство № TFR1 – М 567“. Налице е неясно, неточно и непълно описание, което прегражда възможността на жалбоподателя да разбере административното обвинение, като отново е нарушено правото му на защита 3 и осуетено изграждането на адекватна такава, самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш. Предвид изложеното до тук съдът не намира за необходимо да изследва наведените доводи в пълнота.
По тези съображения съдът счита, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение без да се представя договор за правна помощ и съдействие, нарочен списък за направени разноски, нито път друг документ в потвърждение на искането.
Затова съдът намира, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
С оглед изхода на делото и претенцията на въззиваемата страна се прецени като неоснователна и съдът я отклони.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 9540751, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Не уважава искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Не уважава искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4