Решение № 152 от 05.06.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. гр. Добрич, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500157 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№1796/25.04.2023г. от Н. М. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Б., чрез назначения и особен представител адв.М. К., срещу решение №10/22.01.2024г. по гр.д.№205/2022г.на РС-К., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на нея, че Ж. Я. С. с ЕГН ********** и Т. Т. С. с ЕГН *** са собственици на недвижим имот-поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.Т., общ.К., ул.“***“ №9, с площ от 991 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: кв.4, парцел ХІ, при съседи: ***; ***; ***; ***;

*** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-31/27.02.2008г. на ИД на АГКК; ОТМЕНЯ се нотариален акт за собственост на недвижими имоти, въз основа на писмени доказателства №150, том VІ, рег.№3671, дело №673/2010г. на нотариус С.А., рег.№091, район на действие РС К., вписан в СВ К. вх.рег.№3967 от 20.12.2010г., акт №190, том ХІ, дело №1886, в частта, в която е признато правото на собственост на Н. М. П. с ЕГН ********** по отношение на същия поземлен имот с идентификатор ***, и се 1

ОТХВЪРЛЯ, предявения от Н. М. П. с ЕГН ********** против Ж. Я. С. с ЕГН ********** и Т. Т. С. с ЕГН ***, насрещен установителен иск за собственост по отношение на същия поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.Т., общ.К..

Сочи се нарушение на процесуалните правила по призоваване на Н. М.

П.- невъзможността и да бъде намерена на адреса не била констатирана с наймалко три посещения. Неоснователно не били обсъдени представените от особения представител писмени доказателства, които установявали, че Н. П. е декларирала имота и е плащала данъци за него. Констативния нотариален акт бил отменен само по отношение на правата на Н. П. в имот с идентификатор ***, но не и по отношение на правата и в останалите седем имота.

Не бил отменен и договорът за доброволна делба от 20.12.2010г. Съдът признал ищците за собственици на имот с площ от 991кв.м.въпреки, че по договора е записана покупка на недвижим имот от 9940кв.м. и без да е станало ясно на какво основание претендират собственост върху 51кв.м.

Излага се и, че решение №218/12.12.2000г. по гр.д.№1997г.на РС-К. било вписано и вписването имало оповестително действие по отношение на трети лица .Иска се отмяна на решението като неправилно и неоснователно и постановяване на решение съобразно доводите в настоящата жалба.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от насрещната страна, която изразява становище, че жалбата е неоснователна- не било налице нередовно връчване, тъй като била налице хипотезата на чл.47, ал.1, изр.4 от ГПК, изключваща правилото на чл.47, ал.1, изр.3 от ГПК; всички представени доказателства били обсъдени; площта на имота се определяла от неговите граници, а не от отразеното в документа за собственост; от твърдението за оповестителното действие на вписването на съдебното решение от 2000г.не било ясно как това опорочава настоящото решение. Иска отхвърляне на жалбата.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Гр.д. №205/2022г.на РС-К. е образувано по искова молба с вх.

№1657/03.06.2022г. на Ж. Я. С. с ЕГН ********** и Т. Т. С. с ЕГН ***, 2 двамата от гр.В., чрез адв.Г. Я. – АК Варна,Варна, с която срещу Н. М. П. с ЕГН ********** от гр.Б., е предявен иск за установяване правото на собственост, придобито от ищците на основание договор за покупкопродажба, сключен с нот.акт №197, том V, рег.№744 на 31.08.2004г., на нотариус Й.П., с рег.№35 в НК и район на действие – РС К., а в условията на евентуалност – на основание давностно владение, върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Т., общ.К., одобрени със Заповед №РД-18-31/27.02.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес с.Т., ул.“***“, №9, с площ от 991 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, със стар идентификатор: кв.4, парцел

ХІ, при граници:

***;***; ***; ***.

В исковата молба се твърди, че с договор за покупко-продажба от 31.08.2004г., сключен нот.акт №197, том V, рег.№744 на 31.08.2004г., на нотариус Й.П., с рег.№35 в НК и район на действие – РС К. , ищеца Ж. Я. С., по време на брака си с ищцата Т. Т. С., е закупил от Р.Д. Т., дворно място с площ от 940кв.м., парцел ХІ в кв.4 по плана на с.Т. от 2001г. Праводателят Р.Д. Т. придобила имота на основание заповед №413/06.09.1991г. на ИК на ОНС гр.К. като обезщетение срещу отчужден имот в с.Т., общ.К.. В нейна полза бил издаден и констативен нотариален акт №82, т.ІХ, н.д.№2703/1991г. на нотариус при РС-Балчик. От датата на придобиване до настоящия момент ищците владеели имота явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого.

На основание договор за доброволна делба, сключен с акт №151, том VІІ от 20.12.2010г., на нотариус С.А., с рег.№091 и район на действие РС К., вписан в СВ К. с акт №81, том ІV, вх.рег.№3969/20.12.2010г. като собственик на имота се легитимирала и ответницата Н. М. П.. Правата си на собственост Н. М. П. и останалите съделители удостоверили със съдебно решение №118 от 12.12.2000г. по гр.д.55/1999г. на РС К., с което било прието за установено по отношение на Община К. и Държавата, че Н. М. П. и останалите съделители, са собственици на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 16 460 кв.м., представляващо парцел І до парцел ХVІІ-ти, в кв.4 по РЗП на с.Т., общ.К..

Нито праводателката на ищците, нито самите ищци били страна по това дело и то нямало обвързващи сила по отношение на тях. Не са и знаели за 3 съществуването на съдебния спор, тъй като по партидата на имота в СлВп-К. и в регистъра към плана праводателката им Р.Д. Т. с ЕГН ********** била вписана като собственик според издаденото от СлВп-К. удостоверение изх.

№1440/30.08.2004г.

Това, че както ищците, така и ответницата притежавали документ за собственост, породило правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск за установяване на придобитото по договор за покупкопродажба, евентуално по давност ,право на собственост.

С писмен отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника Н. М. П. - адв.М. К. от АК- Добрич е оспорил иска. Конкретно се твърди, че към датата на продажбата 31.08.2004г. продавача Р.Д. Т. не е била собственик, в която връзка било представено решение №218/12.12.2000г. по гр.д.№55/1997г. по описа на РС К., касаещо и процесния имот. Ищците претендирали собственост на 991кв.м., а твърдели да са закупили недвижим имот от 940кв.м., не било ясно на какво основание придобили разликата от 51кв.м. Имотът бил деклариран от ответницата в отдел МДТ при Община К. и за същия били плащани данъци, имотът бил надлежно регистриран и в АГКК.

Ищците не оспорвали нито един от титулите за собственост на ответницатарешение №218/12.12.2000г. по гр.д.№55/1997г. по описа на РС К., констативен нотариален акт от 20.12.2010г. или договор за доброволна делба от 20.12.2010г.Ищците неоснователно се позовавали на придобивна давност, тъй като придобили имота от несобственик, а от друга страна давността била прекъсната от страна на ответницата при извършване на доброволна делба през 2010г.

С отговора на искова молба е предявен насрещен положителен установителен иск за право на собственост на ответницата Н. М. П. по наследство, евентуално по давност, върху процесния имот с идентификатор *** по КККР на с.Т.. С решение №218/12.12.2000г. по гр.д.

№55/1997г. по описа на РС К. било установено, че процесния и други имоти са собственост на наследниците на С.В. П., каквато се явявала и Н. М. П. .

Решението, което било надлежно декларирано в отдел МДТ при общината и регистрирано в АГКК , било основание за издаване на констативен 4 нотариален акт и последваща доброволна делба през 2010г., при която имот с идентификатор *** по КККР на с.Т. бил получен в дял от Н. М. П..

Оспорва договора за покупко-продажба от 31.08.2004г., тъй като с оглед решението по гр.д.№55/1997г.на КРС продавача към него момент не бил собственик, поради което и ищците не били собственици. Позовава се и на придобивна давност с начало 25.04.2001г./вписване на съдебното решение/ в качеството и на съсобственик и от 20.12.2010г./сключване на договора за доброволна делба/ до вписване на исковата молба по настоящото производство-07.10.2022г. в качеството и на индивидуален собственик.

Владението и като индивидуален собственик продължило почти 12години без прекъсване и без обезпокояване до момента на образуване на настоящото производство.

В писмен отговор на насрещната установителна претенция на Н. М. П., ищците по първоначалния установителен иск Ж. Я. С. и Т. Т. С., са оспорили действието на решение №218/12.12.2000г. по гр.д.№55/1997г. по описа на РС К. по отношение на тях и на праводателката им, тъй като не са били страни по делото. Правата на ищцата били съдебно установени по отношение на Държавата и Общината. Нямало и вписване на исковата молба, респ.на съдебното решение по отношение на имота. Към онзи момент не е било въведено изискване за вписване по партида на имота, вписването се извършвало по партида на лицата.Към онзи момент действащ бил ЗТСУ, който имал пряко отчуждително действие по отношение на имоти, отчуждени за общински и държавни мероприятия, а при отчуждени по реда на ЗСГ недвижими имоти, тяхната реституция не се допускала, ако собствеността била придобита от трети лица.Към момента на предявяване на иска през 1997г. имотът вече бил собственост на Р.Д. Т., съгласно нотариален акт №82, том ІХ, н.д. №2703/13.12.1991г. на РС Балчик. Оспорват ответницата да е владяла имота. Начало на владение Н. М. П. би могла да осъществява едва от 20.12.2010г., към този момент собственик била праводателката им на основание нотариалния акт от 1991г., евентуално по давност, като в случая била приложима кратката придобивна давност от 13.12.1991г. до 14.12.1996г., евентуално дългата придобивна давност от 13.12.1991г. до 14.12.2021г. Ж. Я.

5

С. и Т. Т. С. станали собственици чрез покупка от 31.01.2004г., евентуално по давност, като в случая била приложима кратката давност от 01.02.2004г. до 02.02.2009г. доколкото придобили на основание, годно да ги направи собственици дори и да са купили от несобственик, евентуално дългата придобивна давност, присъединявайки владението на праводателката си. Не била налице идентичност между описания в съдебното решение имот и процесния. Оспорили са констативен нотариален акт №150, том VІІ, рег.

№3671, дело №673/2010г. и са поискали да бъде отменен.

И първоначалната положителна установителна искова претенция и насрещната такава, черпят правното си основание от разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК. С първоначалния положителен установителен иск се цели да се установи правото на собственост на ищците върху спорния имот. С насрещния положителен установителен иск се цели да се установи правото на собственост на ответницата по първия върху същия имот. Исковете са процесуално допустими, подлежат на разглеждане в общо производство при наличие на интерес и у двете спорещи страни от установяване със сила на присъдено нещо кой е собственик на имота. Конкретното засягане на правната сфера на всяка от спорещите страни при възникналия спор в случая изисква защита чрез установяване на правото със сила на присъдено нещо, а вида и обема на защитата зависи от волята им.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на участващите в производството страни, както и от доказателствата по делото, окръжния съд намира следното: