Решение № 153 от 04.05.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. гр.Велинград, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИ. Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИ. Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20245210101587 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 45 ЗЗД

Предявен е от И. Н. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. ****, ул.

„****“ № 10, против А. Б. Б.-Б., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. ****, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, с който ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. II-ро във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК и сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с престъплението по чл. 148, ал.

2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр.II-ро, във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК, или общо сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева - обезщетение за така претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на престъплението 27.04.2023 година до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът излага, че на 27.04.2023 във „Фейсбук“ профила си А. Б.- Б. /A.B./ публикувала обидни и клеветнически твърдения по негов адрес: „Измамници!!!! Пазете се!!!! С.М. от село. Лъжница и И. Б. от град **** живущ в Франция!!!! Уреждат хора за Работа в Франция, но само за седмица, ако искате за 3 месеца работите 37 дена и си почивате в квартирата уж няма да плащате като не ходите на работа ноо..после през носа ви излиза всичко да знаете и документите Присвояват. Не си удържат на казаната Дума и започват да Заплашват че ще ни хванат за Гушките и то на летището. Доста хора ги е страх да говорят за тях Какво правят с Българите в Франция но Мен Не Ме е страх да кажа Истината....!!!!“. Сочи, че подал частна жалба пред P C – Велинград, по която било образуваното наказателно от частен характер дело и били повдигнати две обвинения на А. Б.-Б.: първото с правно основание чл.

148, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. II-ро във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК и второто с 1 правно основание чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. Нро, във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК. Твърди, че с присъда № 29 от 11.12.2023 г. на PC Велинград А. Б.- Б. е призната за виновна и по двете обвинения, като за първото престъпление й е наложено наказание глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева, а за второто престъпление глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, както и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло на сградата на Община **** за срок от един месец. Излага, че с Решение № 79 от 09.05.2024 г. на ОС - Пазарджик присъда № 29 от 11.12.2023 г. на PC - Велинград, постановена по НЧХД № 170/2023 г., била потвърдена и Решението е влязло в сила на 09.05.2024 г..

Поради изложеното моли иска да бъде уважен, така както е предявен.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

За основателността на иска в тежест на ищецът е да докаже пълно и главно, че е претърпял твърдените немуществени вреди, настъпили в пряка причинно- следствена връзка с виновното и противоправно поведение на ответника. В тежест на ответника е при доказване на горните факти е да установят погасяване на паричното си задължение.

От приложеното по делото влязло в сила на 09.05.2024 г. Решение № 79/09.05.2024 г., по в.н.ч.д. № 194/2024 г., по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдена Присъда № 29 от 11.12.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 170/2023 г., по описа на Районен съд Велинград, се установява, че ответникcj А. Б. Б. – Б. е била призната за виновна в това, че на 27.04.2023г. е нанесла обида на тъжителя И. Н. Б., чрез публикуване в социалната интернет платформа „Фейсбук“ на унизителна за честта и достойнството му оценка – „измамник“, като обидата била нанесена публично и разпространена по друг начин – чрез горепосочената публикация престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 148, ал.1 вр. с чл. 54 от НК й е наложено наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и за това, че на 27.04.2023г. посредством писмена публикация в социалната интернет платформа „Фейсбук“, е разгласила позорящо обстоятелство за И. Н. Б. - заявявайки, че той урежда хора да работят във Франция, но само за седмица, ако искат за 3 месеца – работят 37 дни и си почиват в квартирата, уж няма да плащат като не ходят на работа, но после им излиза през носа; присвоява документи; не си удържа на казаната дума и заплашва, че ще ги хванат за гушките на летището, като клеветата е нанесена публично и е разпространена по друг начин – чрез горепосочената публикация - престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл.

147, ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 148, ал.2 вр. с чл. 54 от НК и е наложено наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/лв., както и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло на сградата на Община **** за срок от един месец.

От разпита на свидетеля Т.П.М. се установява, че след публикация на ответницата във „Фейса“ през 2023 г., в която твърдяла, че ищецът не е точен работодател и че лъже хората, той загубил важен съконтрахент- работодател, с когото наемал работници във Франция. От показанията му става ясно, че 2 познава ищеца от дълги години, тъй като живеят в един град, учили са в едно училище, а и работи при него от пет години насам. Във връзка с това твърди, че написаното се отразило тежко на ищецът, защото много хора се отказали да ползват услугите му, като прочели написаното. Работници от гр. Гоце Делчев и от гр. ****, научили за написаното и започнали да се отказват от договори, а и си намерили други работодатели. Това довело до проблеми в семейството му, до проблеми с алкохола и до прием на лекарства, като му били предписани антидепресанти, като здравословното му състояние не се е подобрило и до настоящия момент. Свидетелят знае за това , тъй като поради употребата на алкохол и лекарства му се наложило да бъде шофьор на ищеца и да го води на лекар. За това му състояние от показанията се установява, че допринесла и публикация в „Топ преса“. Вследствие на всичко това хората започнали да го плюят, престижът му бил уронен, започнали изказвания и постове под написаното от ответницата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав, разглеждащ гражданските последици от деянието, е обвързан от присъдата, постановена от наказателния съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Ето защо на основание чл. 300 ГПК, от елементите на непозволеното увреждане следва да се приемат за безспорно установени деянието, противоправността и вината на ответника по делото, а именно, че на 27.04.2023г. е нанесла обида на тъжителя И. Н. Б., чрез публикуване в социалната интернет платформа „Фейсбук“ на унизителна за честта и достойнството му оценка – „измамник“, като обидата била нанесена публично и разпространена по друг начин – чрез горепосочената публикация престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК и посредством писмена публикация в социалната интернет платформа „Фейсбук“, е разгласила позорящо обстоятелство за И. Н. Б. - заявявайки, че той урежда хора да работят във Франция, но само за седмица, ако искат за 3 месеца – работят 37 дни и си почиват в квартирата, уж няма да плащат като не ходят на работа, но после им излиза през носа; присвоява документи; не си удържа на казаната дума и заплашва, че ще ги хванат за гушките на летището, като клеветата е нанесена публично и е разпространена по друг начин – чрез горепосочената публикация - престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.

1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.

Трайна и непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд (Решение № 46 от 19.05.2022 г. по т. д. № 408/2021 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 7 от 09.03.2022 г. по гр. д. № 2000/2021 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 85 от 03.08.2016 г. по т. д. № 1047/2015 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 127 от 29.10.2015 г. по т. д. № 1882/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 117 от 08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, І т. о.), че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това дали то е 3 извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен съгласно чл. 300 ГПК. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, подлежат на установяване със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд (Решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.;

Решение № 163 от 26.10.2011 г. по т. д. № 1025/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.;

Решение № 150 от 22.11.2011 г. по т. д. № 1147/2010 г. на ВКС, II т. о.;

Решение № 7 от 09.03.2022 г. по гр. д. № 2000/2021 г. на ВКС, III г. о.).

По делото се установява безспорно, че ищецът е търпял неимуществени вреди - след нанесените му тежки обиди от ответницата на 27.04.2023г. изпитвал срам, бил подтиснат; пострадал бизнесът му, като прекратил връзка с дългогодишен съконтрахент, с когото наемали българи като работници във Франция, работници, който използвали услугите му поискали да прекратят договорите се, а други, които преди идвали спряли да търсят услугите му; уронил се престижът му като работодател не само в чужбина, но и в гр. **** и гр. Гоце Делчев; започнали проблеми в семейството му, поради приказките на хората и се пропил; изпаднал в депресивно състояние, поради което посещавал лекар, който му изписал лечение с лекарства, като въпреки лечението състоянието му не се е подобрило.

Доказването на причинно-следствена връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси е в тежест на ищеца, който следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо свързано с резултата. В цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието /решение № 945/15.03.10, по г. д. № 3026/08, ІV ГО/; за възприемането или изключването на определена вероятност е от значение конкретното, свързано с установен по делото факт обяснение, а не абстрактно-теоретичното възприемане на вероятността /решение № 264/12.02.25, по г. д. № 6457/13, ІV ГО/.

Като се съобразят събраните гласни доказателства, чрез разпита на св.

М. съдът счита, че се доказва наличието на причинно–следствена връзка между противоправното деяние на ответницата и вредите. Въпреки, че по делото е доказано безспорно, че за цялото му състояние е допринесла и публикация в „Топ преса“ не може да се отрече, че нанесените тежки обиди от ответницата, са накърнили неговата чест и достойнство и са довели до влошаване на душевно и емоционално му състояние и следователно са му причинили посочените по-горе неимуществени вреди. Съобразяването на евентуален допълнителен фактор за търпените болки и страдания не изключва наличието на причинна връзка на същите и с поведението на ответницата, а има значение за размера на дължимото обезщетение. Съдът счита, че горепосоченият допълнителен фактор не е в състояние да дисквалифицира търпените от поведението на ответницата неимуществени вреди и те подлежат на обезвреда.