Решение № 1091 от 26.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. Перник, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20221720103981 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 176, във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от В. К. П., ЕГН ********** от ********** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, ЕИК 129009856, със седалище и адрес на управление: гр.

Перник, ул. Самоков № 1, представлявано от директора.

Ищецът твърди, че считано от 09.03.2006 г. работи в структурата на Министерство на вътрешните работи и е със статут на държавен служител.

Сочи, че е полагал труд на 8, 12 или 24-часови работни смени съгласно утвърдени графици при сумарно изчисляване на работното време, като с протоколи са отчитани часовете изработен нощен труд. Твърди, че за периода от 13.07.2019 г. – 10.07.2020 г. е полагал нощен труд, който не е преизчислен съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР чрез прилагане на коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта, а именно 1.143. Сочи, че след прилагане нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР и превръщане на часовете нощен труд в дневен, изработените от него часове извънреден труд са 70. Ищецът счита, че те трябва да бъдат заплатени по правилото на чл. 187, ал. 7 от ЗМВР с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Твърди се, че с оглед основното му трудово възнаграждение всеки час извънреден труд трябва да бъде заплатен по 6.60 лв.

Твърди, че при това положение за положените 70 часа извънреден труд за периода 13.07.2019 г. – 10.07.2020 г. му се дължи сумата от общо 462.00 1 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд, получен от положения нощен труд, при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

Ищецът сочи, че трудовото възнаграждение за извънреден труд е дължимо на 26-то число от месеца, следващ този за тримесечието, за което се дължи. Същото не е заплащано изцяло в срок, като върху исковата сума се дължи обезщетение за забава в общ размер на 60 лв. върху всяка от главниците за тримесечие, считано от 26-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, с начална дата 26.10.2019 г. до предявяване на иска – 13.07.2022 г.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 462.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, получен от положения нощен труд, при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано от 13.07.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 60 лв., дължимо върху всяка просрочена главница, считано за периода 26.10.2019 г. – 13.07.2022 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2022 г. до окончателното плащане.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът признава изложените в исковата молба факти, че ищецът е служител в ОДМВР – Перник и че през процесния период 13.07.2019 г. – 10.07.2020 г. е работил в ОДМВР – Перник, като - до 30.08.2019 г. на длъжност „старши полицай“, а след това – на длъжност „командир на отделение“, както и че е работил на смени, включващи полагането на нощен труд.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Сочи, че положеният от ищеца нощен труд през исковия период му е заплатен напълно като такъв. Твърди, че нормите, на които ищецът основава претенцията си за преобразуване на изработения от него нощен труд в дневен, с коефициент 1.143 и заплащането му като извънреден труд съгласно чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, са неприложими в настоящия случай, като излага подробни аргументи в тази насока.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат И. М., е направил искане и съдът е допуснал изменение досежно размера на предявените искове. Претенцията за присъждане на възнаграждение за извънреден труд е намалена, съобразно експертизата на вещото лице - от 462.00 лв. на 385.46 лв., а претенцията за присъждане на лихва за забава е увеличена на от 60 лв. на 93.86 лв. Искането към съда е да уважи исковете съгласно допуснатото изменение. Поддържа се претенцията за присъждане на разноски.

2

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В.ева поддържа отговора. Оспорва исковете. Искането към съда е да ги отхвърли. Претендира присъждане на направените разноски.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, намира следното:

Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са основателни.

От събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебносчетоводна експертиза, преценени съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът намира за установено следно:

Не е спорно между страните и се установява от приетите удостоверение УРИ 313р-9327/13.06.2022 г., акт за встъпване в длъжност от 15.05.2015 г., заповед № 313з-71/12.05.2015 г., акт за встъпване в длъжност от 30.08.2019 г. и заповед № 313з-1375/16.08.2019 г., че ищецът е назначен за първи като държавен служител в системата на МВР със заповед № 402/06.03.2006 г., считано от 09.03.2006 г. Преназначен е на длъжност „командир на отделение“, група „Охранителна полиция“ към Второ районно управление на ОДМВР – Перник, считано от 15.05.2015 г., а считано от 30.08.2019 г. е преназначен на длъжност „старши полицай“ към Второ районно управление на ОДМВР – Перник, на която работи до настоящия момент.

По делото са приети справка за часове положен труд от месец юли 2019 г. до месец юли 2020 г., 12 броя платежни бележки за периода от месец юли 2019 г. до месец юли 2020 г. и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. В. и неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло като пълна, обоснована и дадена от експерт с необходимите професионални знания и опит. От тях се установява, че ищецът е работил в ОДМВР - Перник на часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство. Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. През процесния период от 13.07.2019 г. до 10.07.2020 г. ищецът е положил общо 616 часа нощен труд /между 22: 00 ч. и 06:00ч./. За него, ежемесечно му е изплащано допълнително възнаграждение за положен нощен труд по 0.25 лв. на час за периода от 13.07.2019 г. до 31.01.2020 г. и по 1.00 лв. на час за периода от 01.02.2020 г. до 10.07.2020 г. или общо за целия процесен период – 358.00 лв.

Часовете нощен труд не са превръщани в дневен, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. При извършване на такова преизчисление, извънредният труд, положен от ищеца през процесния период е 88 часа.

Трудовото възнаграждение на ищеца през периода 13.07.2019 г. – 31.12.2019 г. е 890.00 лв., като съобразно същото за 1 час извънреден труд се дължи заплащане на 8.04 лв., за периода 01.01.2020 г. – 10.07.2020 г. – трудовото възнаграждение е 979.00 лв., като 1 час извънреден труд се заплаща с 8.81 лв.

При тези данни, вещото лице е констатирало, че за положените 88 часа извънреден труд, получени чрез преизчисление на нощния труд с коефициент 1.143, общо дължимото възнаграждение е 743.46 лв. На ищеца са заплатени 358.00 лв. – допълнително възнаграждение за нощен труд. Поради което разликата между него и възнаграждението за извънреден труд е 385.46 лв.

3

Вещото лице е изчислило обезщетението за забава върху всяка главница, с падеж на 26-то число на месеца, следващ тримесечието, през което е положен извънредния труд, а именно от 26.10.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 13.07.2022 г., което е в общ размер на 93.86 лв.

Предвид така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Неоснователно е възражението на ответника за отсъствие на надлежна пасивна процесуална легитимация на ОДМВР – Перник да отговаря по предявените искове. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР служителите в МВР са: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Ищецът е държавен служител – полицейски орган, заемащ длъжност по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗМВР. Видно от приложените заповеди за назначение и преназначение, издадени от директора на ОДМВР – Перник, той заема младши изпълнителска длъжност по смисъла на т. 7 от цитираната разпоредба, назначаването, на която съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се извършва от ръководителите на структурите по чл. 37 от закона.

По силата на чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, последните преназначават служители и на изпълнителски длъжности. В случая органът по назначението, респективно преназначението е директорът на ОДМВР – Перник.

ОДМВР – Перник е самостоятелно юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и работодател на ищеца по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.

Затова разполага с пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявените искове за присъждане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд и обезщетение за забава.

Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР/в приложимата редакция, действаща преди изменение на разпоредбата, обнародвано в ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г./ към основаното възнаграждение на служителите на МВР се изплаща възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие, с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Страните не спорят, че ищецът е служител на МВР по смисъла на чл.

142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – държавен служител – полицейски орган, че служебното му правоотношение е възникнало с ОДМВР - Перник по силата на заповеди, издадени от директора на ОДМВР – Перник на основание чл.

159, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР, с които е назначен, а впоследствие – преназначен на младши изпълнителска длъжност по чл. 143, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, както и че е изпълнявал служебните си задължения на 8, 12 или 24смени по смисъла на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.

Спорът между тях е за приложимостта на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание чл. 244, т. 2 и КТ и § 121 от ЗИДКТ/ДВ, бр. 25 от 2001 г./ при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд и следва ли така преизчислените часове положен труд, надвишаващи редовното работно време, да се квалифицират като извънреден труд по смисъла на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.

Доколкото процесния период е от 13.07.2019 г. до 10.07.2020 г., то относима към правния спор е редакцията на чл. 187 от ЗМВР, преди изменението и, обнародвано в ДВ, бр. 60/07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г.

4

Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР , в посочената редакция, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Ал. 5, т. 2 на същата разпоредба предвижда, че р аботата извън редовното работно време за служителите, работещи на смени се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. По силата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.