Решение № 364 от 03.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Пазарджик, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Д. П. Бозаджиев

Асен В. В. при участието на секретаря Петя Люб. Рикова като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500479 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №351/29.05.2023г. постановено по гр.д.№754/2022г. по описа на РС- П. е отменено дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“ наложено със Заповед №26 от 08.06.2022г. от Управителя на „И.“ ЕООД гр.Б., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Б. ул.“В.П.“ №33 на Ц. Г. Б., с ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Т.м.“ №66А, ет.4, ап.21 като незаконно.

Осъден е „И.“ ЕООД гр.Б., да заплати на Ц. Г. Б. разноски в размер на 960лв.- за един адвокат.

Осъден е „И.“ ЕООД гр.Б., да заплати по сметка на РС- П. ДТ в размер на 50лв. и разноски за вещо лице в размер на 298лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Д. А. С.съдружник в „Адвокатско дружество Д. и Д. С.и“, упълномощен съгласно чл.71, ал.2 от Закона за адвокатурата, в качеството му на процесуален представител на „И.“ ЕООД.

1

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

По отношение на нарушението на материалния закон. В тази насока се визира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че описаните нарушения в процесната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание, извършени от ищцата на 11 и 19 април 2022г. не могат да се квалифицират като неизпълнение на някакво трудово задължение. Според съда това поведение на ищцата на тези дати, заради което е наказана дисциплинарно е въпрос на възпитание и възприятие на дадена личност, а размяната на реплики, думи в даден колектив не би следвало да се използва от ръководството за разчистване на лични отношения с даден работник или служител и квалифициране на извършено като дисциплинарно нарушение.

Приема се, че този извод на съда е в нарушение на материалния закон. В случая, съдът е възприел правилността на фактологията описана в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание по отношение на извършените действия от ищцата на 11 и 19 април 2022г., но в противоречие с материалния закон не ги е квалифицирал като трудови нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 и чл.187, ал.1, т.10 от КТ.

Счита се, че според последователната практика на съдилищата в България, нарушаване на разпоредби в Етичен кодекс и в Правилник за вътрешния трудов ред, касаещи етичното и добро колегиално отношение към колеги и към ръководството в предприятието са нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.10 от КТ.

Визира се в конкретика в какво се изразявани описаните в процесната заповед дисциплинарни нарушения на ищцата, извършени на 11.04.2022г. и на 19.04.2022г.

Твърди се, че съдът не е съобразил законовата регламентация по отношение на неявяването на ищцата на работа на 26.04.2022г. в нарушение на материалния закон.

Сочи се, че първоинстанционният съд е установил, че дори и да се приеме, че формално е налице визираното в процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина- неявяване на ищцата на работа на 26.04.2022г.ответникът- работодател не е наложил правилно наказание, съответстващо на 2 тежестта на нарушението, съгласно чл.188 и чл.189, ал.1 от КТ, тъй като ищцата няма вина. Приема се, че този извод на съда е неправилен, тъй като в случая ищцата има вина за неявяването си на работа на 26.04.2022г.

Твърди се, че правилна е преценката на работодателя за налагане на наказанието „предупреждение за уволнение“ и по отношение на другите две нарушения на трудовата дисциплина, а именно, на 11 и на 19 април 2022г.

Правилно е преценена тежестта на наказанието, съобразно критериите по чл.189, ал.1 от КТ и с оглед на това, че нарушението е извършено спрямо две служителки, показва се неетично отношение и към управителя, което продължава и в писмените обяснения на ищцата в производството по чл.193, ал.1 от КТ, както и се извършва само 8 дни след извършено подобно нарушение на 11.04.2022г.

Относно същественото нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се твърди, че съдът в разрез с доказателствения материал и с твърденията на ответника приема, че ответникът не е оспорвал, че на 26.04.2022г. била във временна неработоспособност. Приема се, че този извод е в съществено нарушение на съдопроизводствените правила е и необоснован.

В тази насока се излагат подробни съображения.

Искането е да се отмени първоинстанционното решение и по същество се отхвърли иска за отмяна на процесната заповед и за присъждане на съдебни разноски, като неоснователен.

Моли се за присъждане направените от „И.“ ЕООД съдебно разноски в първоинстанционното и въззивно производство.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- Ц. Г. Б., чрез процесуалния й представител адв.А. К. е постъпил писмен отговор.

Твърди се в него, че подадената въззивна жалба е недопустима, тъй като не е спазен дадения от съд преклузивен 7-дневен срок за внасяне на ДТ за въззивното производство.

В случай, че съдът прецени, че жалбата е допустима, то се моли същата да се остави без уважение и се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила обжалваното съдебно решение.

Счита се, че първоинстанционният съд е съобразил всички събрани по 3 делото доказателства, прецизирал ги е безпристрастно и добросъвестно в цялост, като в мотивите на решението тези събрани доказателства са подробно обсъдени.

Твърди се, че в съдебното производство пред първоинстанционният съд е доказано категорично и недвусмислено, че не е спазена процедурата за налагане на това дисциплинарно наказание и работодателят не е извършил правилна преценка на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не е съобразили тежестта му и е наложил несъобразено с тези обстоятелства наказание. Предвид тези обстоятелства, решаващият съд е достигнал до правилния и обоснован извод, че виновно поведение при извършване на посоченото нарушение от страна на служителката Ц. Б. няма, поради това дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение е извършено без каквото и да е основание.

В този смисъл се излагат съображения.

Искането е да се постанови решение, с което се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила процесното решение.

Моли са за присъждане на разноските сторени пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание, жалбоподателят „И.“ ЕООД, законен представител не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв. С.. От страна на последният се заявява, че се поддържа подадената въззивна жалба.

Искането е тя да бъде уважена, като основателна с отмяна на обжалваното съдебно решение. Дадена е възможност за представяне на писмени бележки, като такива се представени. В същите са изложени подробни съображения.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата- Ц. Г. Б., редовно призована, не се явява. За същата се явява процесуалния му представител адв.А. К.. От страна на последната се оспорва подадената въззивна жалба, като неоснователна. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- П. е образувано по повод на подадена искова молба от страна на Ц. Г. Б. против ответника „И.“ ЕООД с която е предявен е 4 иск за отмяна на дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”.

Твърди се в същата от страна на ищцата, че със Заповед №26 от 08.06.2022г. на управителя на ответното дружество й е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, с вменени нарушения на трудовата дисциплина.

Счита се, че същата е нищожна, издадена от некомпетентен орган без съответната представителна власт, алтернативно за незаконосъобразна, тъй като заповедта немотивирана, а освен това и неправилна и нецелесъобразна.

Твърди се, че управителят на ответното дружество не можел сам без изрично съгласуване с Кмета на Община гр.Б. да налага на ищцата, каквото и да е дисциплинарно наказание, тъй като е второстепенен разпоредител с бюджет при Община- Б., което било самостоятелно основание за отмяна на атакуваната заповед.

Визира се, че в атакуваната заповед липсвали мотиви, което я поставяло в невъзможност да разбере какво точно нарушение на трудовата дисциплина и в кой момент е извършено от нея. Освен това, управителят изобщо не бил съобразил тежестта и характера на евентуално извършеното дисциплинарно нарушение с тежестта на наложеното дисциплинарно наказание.

Искането е да се постанови решение, с което да се отмени изцяло атакуваната Заповед №26 от 08.06.2022г. на управителя на ответното дружество, като неправилна и незаконосъобразна.

Претендират се и направените по делото разноски.

В указания от съда срок от ответната страна е депозиран писмен отговор. В него от страна на ответникът се оспорва предявения иск. В този смисъл се твърди, че е налице договор за управление на „И.“ ЕООД гр.Б. по чл.141, ал.1, 2 и 7 от ТЗ от 02.11.2020г., в който са разписани правомощията на управителя на дружеството, поради което изложеното в исковата молба за липса на компетентност на управителя за налагане на дисциплинарни наказания на работници и служители на дружеството е неоснователно.

Сочи се, че атакуваната заповед е в предвидената от закона форма, като се приема, че тя е мотивирана, както и че са спазени предвидените в чл.195 от КТ изисквания.

Твърди е, че са искани писмени обяснения от служителя по реда на 5 чл.193 от КТ, като били спазени и сроковете по чл.194 от КТ.

Искането е да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие от фактическа страна следното:

Видно от Заповед №26 от 08.06.2022г. на управителят на „И.“ ЕООД гр.Б. се установява, че последния е наложил на ищцата Ц. Б. заемаща длъжността „Организатор работа с клиенти за просрочени вземания“ дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение” за виновно извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина, описани в констативно съобразителната част /мотивационната част/. В мотивите на заповедта по същество е изложено следното: 1./ на 11.04.2022 г. около

16:30часа в сградата на управлението на „И.“ ЕООД гр.Б. с поведението си е създала напрежение на работното място, с него тя пречи на гл.счетоводител гжа К., на Д.Б. /касиер- счетоводител/, на С.Й. /отчетник измервателни уреди/ да извършат качествено своите служебни задължения. Освен това с поведението си се е отнесла и неуважително спрямо гл.счетоводител /В.К./ и управителя на дружеството /Д.В./. 2./ на 19.04.2022г. около 10.30ч. в кабинет „Каса“ на въпроса зададен от К.Й.: „Как си Ц.“, г-жа Б. е отговорила, че е много добре и че пожелава на двете си колежи- К. РА.а и Д.Б., да са добре, „за да ме клепете пред шефа“. Това е неетично, изразяващо се в наклеветяване /набеждаване на колеги/ на колеги, че говорят/пишат неверни неща против гжа Б.. В самите й писмени обяснения до управителя на дружеството с вх.

№756/23.05.2022г., г-жа Б. също показва неуважително, неетично отношение към управителя на дружеството и към колежките си, като ги упреква/набеждава, че той щял да накара колежките да пишат против нея и те нямало как да го изпълнят.

Посочено е, че и за двете вменени дейния, Б. е извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред или определени при възникването на трудовото правоотношение- чл.187, ал.1, т.10 от КТ, а именно: в чл.2, ал.2 и ал.5, чл.5, ал.2, чл.11, ал.3, чл.17, ал.1, чл.18, ал.1, чл.20, ал.1 от Етичен кодекс за 6 поведение на служителите и работниците в „И.“ ЕООД гр.Б., утвърден със Заповед №11/12.03.2019г. на управителя на „И.“ ЕООД гр.Б.; чл.2, т.2.8 от Допълнително споразумение №4 към Трудов договор №65/29.12.1998г., сключено на 01.04.2022г. между „И.“ ЕООД гр.Б., като работодател от една страна и от друга- г-жа Ц. Г. Б., като работник/служител. Съответно за първото вменено деяние на 11.04.2022г. и по чл.31, ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред в „И.“ ЕООД гр.Б. и по чл.2, т.2.1, т.2.7 и т.2.8 от Допълнително споразумение №4 към Трудов договор №6 от 29.12.1998г.