Решение № 12337 от 07.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12337 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.Р.С., 179 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20211110171481 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Ищцата В. М. Д. е предявила срещу ответника С.Р.С. кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на наложеното му наказание дисциплинарното уволнение и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; и 2) на основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.2 КТ за заплащане на парично обезщетение в размер на 9329,70лв. за период от шест месеца дължимо й поради оставането й без работа.

Претендира разноски. Ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, като е заемала длъжността „Съдебен деловодител – адвокатска стая“. Заявява, че със заповед № АС/15.10.2021г. и е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ за извършено нарушение по чл.187,ал.1, т.8 и т.10 от КТ - злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието“ и „Неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове“, като трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ. Твърди, че след прекратяването на ТПО не е започвала работа на друго място. Сочи, че процесната заповед за уволнение е немотивирана Заявява, че не е извършвала вменените и нарушения на трудовата дисциплина, като навежда подробни твърдния в тази насока. Сочи, че в уволнителната заповед са изложени фактически твърдения за които не са и били изисквани обяснения. Навежда твърдения за несъответност на наложеното наказание. Претендира разноски.

Ответникът С.Р.С., в законоустановения едномесечен срок, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като излага подробни аргументи, че при прекратяване на трудовото правоотношение е спазена законовата процедура и уволнението на ищеца е законосъобразно.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени, гласни доказателства и веществените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в отношенията между страните, че са се намирали в трудово правоотношение – сключен трудов договор Трудов договор №23 от 17.01.2011 г., по силата на който ищцата заемала длъжността „Съдебен деловодител“ в С.Р.С., звено „Деловодство“.

1

По силата на Допълнително споразумение №1793 от 27.08.2019 г. е преназначена на длъжност „Съдебен деловодител — адвокатска стая“, с място на работа *** в „СД Наказателно отделение“, а с Допълнително споразумение №2514 от 05.10.2021 г. е увеличен размерът на брутното й месечно трудово възнаграждение на 1554.95лв.

Видно от Заповед №АС-475/15.10.2021 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание - „Уволнение“, за извършено нарушение по чл.187, ал.1, т.8 и т.10 от Кодекса на труда (КТ) - „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието“ и „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове“, като със същата Заповед №2598/15.10.2021 г. трудовото правоотношение между страните е пркратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Не се оспорва по делото, че заповедите са връчени на ищцата.

Със Заповед №АС-439/28.09.2021г., издадена от Зам. Председателя на С.Р.С. -Г.Х., изпълняващ функцията административен ръководител на С.Р.С. за периода от 24.09.2021г.01.10.2021г., е предоставена възможност на ищцата В. Д. да даде обяснения по повод случилото се на 16.09.2021г., като такива са предоставени. Видно от съдържанието им ищцата не отрича, че е отправялан към колегата си думи, че е „болна от рак“, „няма законен брак и едно дете не е отгледала и възпитала“.

Приложена по делото е преписката, образувана по повод наложеното на ищцата дисциплинарно наказание, като в същата се съдържат доклади от съдебен администратор Б.

Б., и деловодителите В.К., И. Й. и И. Б., в които е описан процесният инцидент, станал повод за образуване на дисциплинарното производство срещу ищцата.

Представени и приети по делото като писмено доказателство са вътрешни правила за атестиране на съдебните служители.

По делото е изслушана ССЕ, от заключението на която се установява, че БТВ на ищцата за последен пълен отработен месец е 1554,95лв., а размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода 16.10.2021г.-16.04.2022г. е в рацмер на 9329,59лв., като не е спорно по делото, а и от представените доказателства се установява, че ищцата не е полагала труд по трудово правоотоншение през горепосочения период. Съдът при извършена преценка на заключението на вещото лице, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно.

Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставената задача, като по делото не се установява, че същото е недобросъвестно или заинтересовано от изхода на правния спор.

По делото са разпитани свидетелите Н. Б.-К., В. С. П., И. Й. и И. А..

Свидетелката К. завява, че познава ищцата, като служител в Адвокатска стая, Наказателно отделение. Заявява, че има спомен да е присъствала на конфликт между служители в Адвокатската стая на С.Р.С., но не помни точна дата. Твърди, че е ставало дума за говорене на висок тон, но не може да посочи какво точно е чула да се говори между служителите, тъй като четяла дела.

От разпита на свидетелката И. А. се установява, че на 16.09.2021г. между нея и ищцата е възникнал конфликт, като поводът за него бил отказът на В. Д. да я замести по време на почивката. Свидетелката твърди, че ищцата я е обиждала на „бездетна, без мъж, некадърна, неграмотна“. Свидетелката потвърждава, че за инцидента е уведомила съдебния администратор г-жа Б. Б., но последната е била повикана в Адвокатската стая от други колеги чули скандала.

Свидетелката И. Й. заявява, че си спомня за инцидента между ищцата и И. А.. Твърди, че при отиването си в Адвокатската стая на 16.09.2021г. усетила, че между тях двете има напрежение. Ищцата говорела постоянно, обиждала И. А. и била доста изнервена. Обидите били от рода на „бездетна“, че „няма мъж до себе си“, че „нищо не прави по цял ден“.

Според свидетелката държанието на ищцата не са били подобаващи за служител на С.Р.С..

Тя твърди, че ищцата буквално викала.

По делото е разпитана свидетелката В. П. - адвокат, която дава показания неотносими 2 към инцидента, станал повод за налагане на дисциплинарното наказание на ищцата.

Извършен на основание чл.204 ,ал.1 ГПК е оглед на видеозапис, записан на оптичен диск за времето на 16.09.2021г. от 11.20 до 12.00часа., като записът е изгледан в присъствието на свидетелите И. Й. и И. А..

След приключване на огледа е извършен допълнителен разпит на свидетелите Й. и А., които потвърждават, че именно този запис отразява процесния случай, разпознават се на него, както и разпознават другите лица присъствали в адвокатската стая за времето на записа.

Съдът приема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като същите са последователни, логични, като не са налице противоречия помежду им. Независимо от факта, че свидетелите се намират в трудово правоотношение с ответника, не може изначално да се приеме, че те не дават достоверни показания. Горното обстоятелство би могло да бъде индиция съдът да подходи при преценката им със завишена доза критичност, но по делото липсват данни за каквато и да е недобросъвестност или интерес у свидетелите да изопачават обстоятелствата, за които свидетелстват. Не на последно място свидетелските показания кореспондират с обясненията на ищцата, доколкото последната не отрича да е казала твърядното от свидетелките.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал.

1 КТ.

По иска по чл. 344, ал.1 , т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. Тези факти не се оспорват от ответника. По иска по чл. 225, ал. 1 КТ ищцата твърди да останала без работа в резултат от незаконното уволнение за процесния период, като в нейна тежест е да докаже сочените изгодни за нея факт - че е останала без работа в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

В тежест на ответника е да докаже, че са били налице твърдените основания за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, от ищцата са поискани обяснения, съответно, че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с тази на наложеното наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със съответните мотиви относно индивидуализация на нарушенията и наложеното наказание, в установените от закона преклузивни срокове, както и момента на връчване на заповедта за прекратяване.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове.

Съгласно разпоредбата на дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити /с изключение на правната квалификация на нарушението/ нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на 3 обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.

В процесната заповед деянията, вменени на служителя, са описани съобразно изискванията на за достатъчна индивидуализация на нарушението по начин, позволяващ както защитата на работника, така и преценката за законосъобразност, която следва да извърши съдът. Съобразно работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните нарушения, но евентуалното несъответствие между последните и правната им квалификация само по себе си не води до незаконност на уволнението, а е от значение дали описаните деяния принципно представляват нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи дисциплинарно наказание. Ето защо, съдът намира, че при налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати твърдените от ищеца нарушения на установената в КТ процедура.

При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението - арг. чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание - дисциплинарно уволнение, е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на уволнения работник, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основание за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното наказание. Тези изисквания са налице когато - в искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание - нарушението е посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя въпроси по повод на дисциплинарното нарушение и дадените от работника или служителя отговори по чл. 193 КТ. Наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника (по връченото му искане за даване на обяснения), когато в искането - нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин, са достатъчни да установят, че същият е бил наясно с причините за уволнението му. - така напр. Решение № 7 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 66 от 25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3298/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 388 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д.