Решение № 276 от 21.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110208725 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на Б. Ш. Н., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 23-4332-015842/09.08.2023 г. издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 188, ал. 1 вр. чл.

179, ал. 2 пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 188, ал. 1 вр. чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 3 б. „в” от ЗДвП.

В жалбата са твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се поддържа, че жалбоподателят не е извършил вменените му нарушения, което се потвърждава и от самия текст на НП, в който се сочи, че същите са извършени от неизвестен водач. Жалбоподателят твърди, че не помни в негово присъствие да е съставян АУАН, нито такъв да му е връчван. Намира, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на действителната. От съда се иска отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично и дава лаконични обяснения, в които посочва, че на инкриминираната дата не 1 е управлявал автомобила си, не знае кой го е управлявал и не може да посочи къде се е намирал. В хода на съдебните прения моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна – началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР – редовно призован не се явява и не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна се аргументира законосъобразност на атакуваното НП и се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, като обсъди възраженията прие за установено следното от фактическа страна:

На 10.07.2022 г. свидетелят К. П. С. и съпругата му посетили магазин „***”, находящ се на ул. „***” в гр. София. Същият видял лек автомобил, управляван от неустановен по делото водач, който навлязъл в паркинга на магазина, направил пълен кръг и след поднасяне на автомобила водачът загубил контрол върху него и ударил паркирания на паркинга лек таксиметров автомобил „***” с рег. ****. Управляваният от неустановения водач автомобил спрял, водачът не излязъл от него, за да установи причинените от него щети, а напуснал паркинга на магазин „***”. Регистрационният му номер бил запомнен от съпругата на свидетеля С., която го предоставила на водача на таксиметровия автомобил и пристигналите на място полицейски служители.

На място пристигнал екип на ОПП-СДВР и била съставена скица на ПТП, в която бил отразен регистрационният номер на автомобила, чийто водач причинил ПТП, а именно ****, както и бил съставен протокол за ПТП.

Впоследствие била извършена справка в АИС – КАТ и било установено, че собственик на лек автомобил с рег. № **** е жалбоподателят Б. Ш. Н.. На 05.07.2023 г. същият представил декларация в ОПП- СДВР, в която отразил, че на инкриминираната дата не е шофирал личния си автомобил.

На същата дата *** – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР в присъствието на свидетеля **** съставил срещу жалбоподателя Б. Ш. Н. в качеството му на собственик на лекия автомобил, с който били извършени нарушения акт за установяване на административни нарушения на чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал.1 т. 3 б. „в” от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и от свидетеля Донков и бил връчен на жалбоподателя – Б. Н., който го подписал без възражения. Такива не постъпили впоследствие

Въз основа на така съставения АУАН на 09.08.2023 г. началникът на група „Административнонаказателна дейност” в ОПП-СДВР издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 21.05.2024 г., а на 04.06.2024 била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а именно: показанията на свидетеля К. П. С., както и събраните по надлежния ред писмени доказателства: протокол за ПТП и скица; декларация от Б. Н., справка „Картон на водача”, заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР, копие от заповед № 8121к-13180/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи ведно с акт за встъпване в длъжност, копие на заповед № 2

8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, справка за собственост на лек автомобил марка „***“ с рег. №****.

Съдът се довери на показанията на свидетеля К. С., тъй като същият е очевидец на процесното ПТП и показанията му се явяват източник на пряка доказателствена информация относно поведението на причинилия го водач.

Свидетелят описа траекторията на движение на автомобила, който е ударил спрелия таксиметров автомобил, както и че неговият водач – младо момче не слязъл от автомобила си, за да огледа ударения автомобил, а напуснал паркинга. Действително свидетелят не можа да цитира при разпита си регистрационния номер на автомобила, причинил ПТП, но посочи, че съпругата му го е запомнила и са го посочили на водача на таксиметровия автомобил, когото изчакали на място. Именно регистрационния номер на автомобила, собственост на жалбоподателя е бил посочен и на пристигналите на място полицейски служители, които са отразили същия в скицата и протокола за ПТП.

От справката от АИС – КАТ се установява, че лек автомобил марка „***“, модел „*** с рег. № **** е собственост на жалбоподателя Б. Н., а от представената от последния декларация от 10.07.2023 г. е видно, че същият не е посочил лицето, управлявало неговия автомобил на процесната дата.

Наличните по делото заповеди установяват материалната компетентност на актосъставителя и на АНО, първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вториятда издава наказателни постановления.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Видно от т. 3.10 на издадената на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения на ЗДвП и на началник група „Административнонаказателна дейност“ в ОПП – СДВР, каквато длъжност, видно от заповед № 8121к-13180/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи издателят на НП е заемал. По силата на т.

1.3.2 от цитираната заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. актосъставителят в качеството си на младши автоконтрольор е оправомощен да съставя актове за установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

Предвид възражението на жалбоподателя, че той не е извършител на нарушенията и не е управлявал автомобила си на инкриминираната дата следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП е отразено, че се ангажира 3 административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП в качеството му на собственик на лек автомобил, с който е извършено нарушение на ЗДвП. Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който се твърди да са извършени нарушенията е собственост на жалбоподателя Б. Ш. Н.. Същият в нарочна декларация пред органите на ОПП – СДВР е посочил, че не е шофирал личния си автомобил на процесната дата, но не е посочил и лицето, което го е управлявало. Член 188 ал. 1 от ЗДвП предвижда изрично отговорност за собственика дори и в хипотеза, в която не е управлявал лично МПС с което е извършено нарушение, ако не посочи кой е управлявал автомобила. След като жалбоподателят не е посочил лицето, на което е предоставил автомобила, то съдът намира, че не е допуснато нарушение като АНП е започнало срещу него в качеството му на собственик, а не в качеството на нарушител.

По отношение нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:

Съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Приложената от АНО санкционна разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП гласи, че „който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление”. Несъобразена скорост е всяка една такава, независимо от това дали е ниска или висока, която не е съобразена с конкретните предпоставки, неизчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а именно: атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението, с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. В процесния случай се твърди, че водачът, причинил ПТП, не се е съобразил с интензивността на движението. Съдът обаче намира, че от събраните по делото доказателства и по-конкретно показанията на свидетеля С., не се установи, че жалбоподателят се е движил със скорост, която не е била съобразена с интензивността на движението. На първо място ПТП е реализирано на паркинг, като е ударен спрял автомобил.

Липсват данни относно движещи са автомобили пред и зад водача, а от показанията на свидетеля С. се установява, че всъщност причина за настъпване на ПТП е загубата на контрол върху автомобила. Свидетелят не твърди да е имало каквито и да било движещи се автомобили в близост да автомобила на жалбоподателя, нито че скоростта му на движение е била висока, а посочи, че автомобилът е влязъл в паркинга, дал рязко назад, направил пълен кръг на паркинга, колата поднесла и водачът загубил контрол, 4 като при поднасянето ударил паркиран таксиметров автомобил. При тези фактически данни съдът намира, че неустановеният водач на лекия автомобил марка „***“, модел „*** с рег. № **** е нарушил изискването на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а не на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Установи се, че на процесната дата и място неустановен водач на лек автомобил марка „***“, модел „*** с рег. № **** не е упражнил достатъчен контрол върху автомобила и ударил спрелия на паркинга на магазин „***“ таксиметров автомобил марка „***“ с рег. № *******.