Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1666 от 15.08.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2056/2022
Вид
Решение № 1666
Подписан
15.08.2022
В сила
24.09.2022
Състав
Боян Димитров Кюртов

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1666 гр. Пловдив, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330202056 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-0333-000060/11.02.2022г. на Началник РУ - Стамболийски, с което на Д. П. К., ЕГН ********** от с.Д., ул.“**********“ № ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1, вр. с чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят К. чрез своя повереник моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата, в писмено становище и съдебно заседание.

Въззиваемата страна – РУ Стамболийски, редовно призована не изпраща представител, но в писмено становище изразява позиция за потвърждаване на НП. Възразява относно размера на адвокатското възнаграждение и желае намаляване до неговия минимум.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от 1 фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 31.01.2022г. около 09.20ч жалбоподателят К. управлявал в посока гр.Пловдив лек автомобил “Ауди А6” чужда собственост, с рег. номер № ********. Движейки с ена път І-8, при км 208 бил спрян за проверка от автопатрул на РУ Стамболийски, в чийто състав бил свид.А. Й. Д. – ******. В хода на проверката и след направена справка се установило , че автомобила Ауди описан по-горе бил служебно дерегистиран на 27.12.2021г. Ето защо за изброеното срещу жалб.К. бил съставен АУАН серия АД № 229777 от същата дата. Въз основа на цитирания акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя А. Й. Д., разпитан като свидетел в хода на съдебното производство, както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, справка АНД, заповеди, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. По делото е безспорен факта на управлението от жалбоподателя на посочения автомобил на отразените в АУАН и НП време и място. Всички доказателства са еднопосочни в тази връзка. Претендира се отмяна на НП поради липсата на субективен елемент на знание за липсата на регистрация на МПС у нарушителя. По делото се установи, че автомобила бил с регистрационни табели, а също така и жалбоподателя е разполагал с талон за регистрацията му. Ето защо резонно е жалб.К. като е видял налични номера на съответните места на МПС, както и надлежни документи за регистрацията му, да не е проявил по-голяма грижа в тази насока. Още повече автомобила е чужда собственост, а не бяха ангажирани никакви доказателства прекратената по служебен път регистрация да е било съобщено , както на собственика на автомобила - Жемалие Мариянова Атанасова, още по-малко на жалбоподателя. Ето защо настоящата инстанция намира за основателно това възражение. Вярно е, че всеки водач е длъжен да се увери в правомерността и изрядността на МПС, което управлява, но в случая след като колата е имала номера, а и се касае за моментно управление, то 2 настоящата инстанция намира, че не може да се иска повече от жалбоподателя, който се доверил на факта, че все пак автомобила има поставени номера и свидетелство за регистрация. На практика той няма и как да разбере, че регистрацията е прекратена, тъй като не може да направи справка в ПП по този въпрос. По правило административните нарушения се извършват по непредпазливост, но в процесния казус дори и при възможно най-голяма грижа, жалбоподателят не е могъл да разбере, че автомобила е бил регистрация, поради което липсва и тази форма на вина. Ето защо следва процесното НП да се отмени, тъй като нарушението не е съставомерно от субектвина страна.

Останалите доводи за незаконосъобразност на НП настоящата инстанция не споделя. Ясно е описано вмененото нарушение, а именно управление на МПС без надлежна регистрация. В този смисъл коректно е цитирана в АУАН и НП нарушената правна норма. Същата не е „обяснителна“, а въвежда правило за поводение – управление само на регистрирани МПС по пътната мрежа. Към дата на деянието автомобила е бил с прекратена регистрация, което е видно от показанията на актосъставителя, а дори да е сключена застраховка, каквито доказателства се представиха, то не е била възстановена регистрацията. Ето защо и принципно правилно е следвало да се приложи нормата на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП от наказващия орган, тъй като именно автомобил без регистрация би се явил управлявания от жалбоподателя. Проблема в настоящия казус е липсата на знание, т.е. субективната несъставомерност от дееца на този факт. Не на последно място мл.ПИ Д. е бил компетентен да съставя актове по ЗДвП, видно от изричното писмо в този смисъл от въззиваемата страна, тъй като е преминал съответното обучение и издържал курс за това.

С оглед горния резултат и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от жалбоподателя, то същото следва да се уважи по силата на чл.63, ал.3 ЗАНН. По делото е приложен договор, съгласно който за повереник е заплатена сумата от 400лв., което е над минималното предвидено в закона. Основателна е претенцията на въззиваемата страна за неговото намаляване и присъждане на минимума по правилата на чл.18 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като дори минималната сума от 300 лева съответства на характера и тежестта на делото. Ето защо тази сума средва да се възложи в тежест на ОДМВР Пловдив, в чиято структура звено 3 представлява РУ – Стамболийски.

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0333-000060/11.02.2022г. на Началник РУ - Стамболийски, с което на Д. П. К., ЕГН ********** от с.Д., ул.“******“ № ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1, вр. с чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на жалбоподателя Д. П. К., ЕГН ********** от с.Д., ул.“********“ № ** сумата от 300 лева разноски за повереник пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4