Определение № 3097 от 17.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3097 гр. София, 17.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20248002102465 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3737/15.04.2024 г. на „Уестинкорпорейтид“ ЕООД, гр. София, представлявано от управителя С. К. П., чрез адвокат П. С., срещу въззивно решение № 68/24.02.2024 г. по в. гр. д. № 739/2023 г. на Софийски окръжен съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.

3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустим ли е избор от страна на съда в поредността на разглеждането на възраженията на ответниците спрямо доказване на исковата претенция, и то така, че да елиминира възраженията на ищеца спрямо възраженията на ответниците, т. е. ищецът не може да придобие на основание чл. 79, ал. 1 ЗС собствеността, поради това че ответникът не е изгубил собствеността на основание чл. 99 ЗС; 2. Съставлява ли правопогасяващо или правоизключващо давностното владение възражение на невладеещия собственик за наличие на възникнало право на собственост чрез правна сделка без разглеждане на владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС; 3. По какъв начин следва да се разглеждат от съда доказателствата и възраженията на ответниците и възраженията на ищеца срещу възраженията на ответниците, след като вътрешнопроцесуалният ефект от последователността на разглеждане на ищцовата претенция и след това на възраженията на ответниците определя материалноправния ефект на съдебното решение; 4. Нарушени ли са принципът на равнопоставеност на страните и установяване на истината, когато се приема, че ако възраженията на ответниците се считат за 1 основателни, то не следва да се разглеждат възраженията на ищеца срещу възраженията на ответниците, както и разглеждане на провеждането на главно и пълно доказване на ищцовата претенция; 5. Установяването на владение следва ли да е само на правно основание, или може да се установи с едностранните действия по завладяване, както и двустранни отношения между владелеца и собствениците на имота; 6. От значение ли са за владението установените между страните отношения. Ако такива са наведени, твърдени и доказани, следва ли да се обсъдят от съда; 7. Упражняването на фактическата власт и демонстрацията на своене следва ли да бъдат съобразени с особеностите на самия имот, с неговия вид, предназначение и начин на ползване; 8. Действията на отблъскване на владението, с оглед конкретните отношения между страните, следва ли да бъдат демонстрирани по начин, който да стигне до и да е ясен за владелеца /ищеца/, че невладеещите собственици отблъскват неговото владение. И ако такъв е демонстриран, има ли значение дали е след изтеклия 10-годишен срок на давностното владение и след заявено желание за уреждане на отношенията. Имат ли значение за прекратяване на вече придобитото давностно владение; 9. Следва ли собственикът да отблъсне започналото владение по начин, който да е недвусмислен за владелеца, че прекъсва владението. Следва ли това отблъскване да е по смисъла на чл. 116 ЗЗД вр. чл. 84 ЗС; 10. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и според действителния им смисъл, да съобрази доводите страната, сочени във въззивната жалба, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема, и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателства за тях; 11. Съставлява ли начало на писмено доказателство относно нищожността на договора за покупко-продажба на недвижимия имот между А. К. и О. Т. - постановлението за възлагане с посочване на цената, която е формирана въз основа на оценка на пазарната стойност на имота;

Ответниците по касация А. С. К. и С. Н. К., [населено място], чрез адвокат Р. П., са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърдят, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата по същество.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 183 от 02.08.2023 г. по гр. д. № 573/2022 г. на Районен съд – Ихтиман, с което са отхвърлени предявените от „Уестинкорпорейтид“ ЕООД срещу А. С. К. и С. Н. К. установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че „Уестинкорпорейтид“ ЕООД е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на следния недвижим имот: изоставена нива, с площ 19,300 дка, седма категория в местността „П.“, [населено място], [община], съставляващ имот № * по картата на землището, при граници на имота по актуална скица: имот № *– полски път на [община], имот № * - водоем на Държавата; имот № * - нива на Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № * – полски път на [община], имот № * – индивид. застр. на И. К. С. и др.; имот № * 2

- инд. застр. на П. Л. С., имот № * - индивид. застр на И. К. С.; имот № * - индивид. застр на К. Т. К., имот № * - изоставена нива на „Уестинкорпорейтид“ ЕООД, имот № * – изоставена нива на „Уестинкорпорейтид“ ЕООД, имот № *- изоставена нива на Б. М. К..

Въззивният съд е приел за установено, че с постановление за възлагане от 05.08.2011 г. на О.

Т. е възложена изоставена нива с площ от 19,300 дка, представляваща имот с пл. № * с идентификатор *** по КККР, находящ се в землището на [населено място], [община], местността „П.“, собственост на длъжника „Уест Лигъл“ ООД. За безспорно е прието, че към м. август 2011 г. О. Т. е работил при ищцовото дружество на длъжността „шофьор“. На 14.11.2013 г. трудовият му договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пред. второ КТ. Към тази дата ищецът е дължал на Т. 13 157, 91 лева, представляващи неизплатени трудови възнаграждения в периода 01.01.2012 г. до 01.11.2013 г. От приетите по делото разходни касови ордери съдът е установил, че „West Cash” е заплатило на Т. съответно:

1501,50 лева, с посочено основание „заплащане на задатък по публична продан“; 23 600 лева, с посочено основание „доплащане на цена по публична продан“; 650 лева, с посочено основание „данък за възмездно придобиване на недвижим имот в [населено място]“.

Впоследствие с договор от 24.07.2014г. за покупко-продажба от 2014 г. О. Т. е прехвърлил на ответника А. К. правото на собственост върху процесния имот срещу 1000 лева. Към датата на сключване на договора за покупко-продажба А. К. се е намирала в граждански брак с трето за процеса лице, след смъртта на което наследници по закон са ответниците – А.

К. като преживяла съпруга и С. К. като негов син. Съдът е приел за установено също, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.12.2013 г. ищецът, действащ чрез управителя Б. Е. К., е прехвърлил на трето за процеса лице - Б. И. Л., правото на собственост върху двадесет и шест недвижими имота (в цялост или в идеални части), представляващи ниви и ливади или идеални части от такива, находящи се в землището на [населено място], [община]. Установено е, че в съседство с процесния имот се намират общо 46 поземлени имота (земеделски земи - ниви и ливади), собственост на следните юридически лица - „Рила Уелнес енд спа“ АД, „Оран Дивелъпмънтс“ ООД, „Ди енд ем Кънстръкшън“ ООД, „Лендски“ ООД, „Сота Кънстракшън“ ООД, „Съртъс“ ЕООД, управител /член на съвета на директорите/ на които е Б. Е. К.. Управител на „Оран Дивелъпмънтс“ ООД е ищецът „Уестинкорпорейтид“ ООД. Съдът е констатирал, че процесният имот е част от земите, за които се отнасят извършените технически изчисления свързани с представени по делото писма и проект от 10.05.2013 г. за изграждане на Соларен парк „Пчелин“ и инвестиционен проект за развитие на спа-курорт. Разпитани са свидетелите Б. К. и Д. Л., които сочат, че „Уестинкорпорейтид“ ЕООД е имало намерение да придобие недвижими имоти в землището на [населено място], за да реализира свой инвестиционен проект. Един от имотите, които ищцовото дружество, чийто управител бил К., искало да придобие, бил процесният, собственост на трето дружество – длъжник по изпълнително дело, законен представител на което бил отново свидетелят К.. Тъй като той нямал право да участва в публичната продан, помолил О. Т., който към този момент е работел при него, да вземе участие вместо него.

Свидетелкато Л., главен счетоводител на ищеца, е оформила документите, удостоверяващи предаването на паричните суми на О. Т. за участие в публичната продан. В периода след 3

2011 г., а и преди това, свидетелят К. е търсил инвеститори за земите, които дружествата, представлявани от него, са придобивали в този район, включително и за процесния имот, като нееднократно е водел някои от тях на място. Свидетелите Б. М. и М. Г. са посочили, че през лятото на 2017 година ответникът А. К. заедно със свидетеля М. са посетили имота, който не е бил ограден, с идеята да реализират общ проект за построяване на къщи за гости.

Впоследствие свидетелят М. е посетил имота още няколко пъти, за да организира почистването му и да осигури възможност то да бъде измерено от геодезист. През лятото на 2022 г. свидетелят Г., брокер на недвижими имоти, е намерил купувач за процесния имот, но седмица преди датата, определена за сключване на договор, с него се е свързала адвокат П.

С., представител на ищеца, и е предложила да купи имота. Имотът бил неподдържан от дълги години, като в него имало саморасли дъбови дървета. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че към 05.08.2011 г. ищецът не е доказал наличието на фактическа власт върху имота, собственост на длъжника по изпълнението „Уест лигъл“ ООД и предмет на публична продан, приключила с постановление за възлагане от тази дата. Посочено е, че след влизане в сила на постановлението за възлагане проданта се стабилизира и може да бъде атакувана само по исков ред и основанията предвидени в чл. 496, ал. 3 ГПК, на които ищцовото дружество не се е позовало. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 31.08.2011 г., в който момент купувачът О. Т. е придобил правото на собственост върху процесния имот. Доводът на ищцовото дружество, че посоченото постановление е вписано едва през 2013 г., няма отношение към настъпването на вещно-прехвърлителния ефект, доколкото вписването има оповестително действие. За неотносими към спора са приети и възраженията относно липсата на извършен въвод във владение, тъй като необходимостта от извършването му е предпоставена от случаите, в които купувачът не е допускан в закупения имот, съответно е безпредметно извършването му, когато достъпът не е ограничен. Прието е, че със сключването на договора за покупко-продажба през 2014 г. О. Т. валидно се е разпоредил в полза на ответника А. К. и съпруга й с правото на собственост върху процесния имот.

Ищецът е навел възражения за нищожност на сделката поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и поради абсолютна симулация. Съдът е посочил, че доказателства в подкрепа на тези твърдения не са ангажирани, поради което тези възражения за неоснователни. В заключение е прието, че събраните по делото доказателства не установяват А. К., а след смъртта на съпруга й и ответникът С. К., да са изгубили правото на собственост върху процесната земя. По делото не е доказано ищецът да е установил фактическа власт върху имота. Извършваните епизодични посещения в неоградения имот от законния представител на дружеството – свидетеля К., както и изработката на инвестиционни проекти за имота, нямат характер на едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира първоначално срещу О. Т., а след 24.07.2014 г. срещу купувачите по договора за продажба, намерението именно у ищеца да придобие имота за себе си. Безспорно е по делото, че в съседство с процесния имот се намират още около 40 имота, собственоскт на дружества, свързани и управлявани от К., поради което и посещенията на последния не могат да се свържат с намерение за своене от страна на 4 дружеството – ищец, на процесния имот. При тези съображения съдът е приел, че ищецът не е извършил фактически действия, характеризиращи се като владение по чл.68, ал. 1 ЗС, поради което твърдяното придобивно основание не е доказано.