Решение № 152 от 18.07.2023, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. ЛЕВСКИ, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20234410100242 по описа за 2023 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от М. Ц. Д. от гр.С. против ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София, с която са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

С протоколно определение от 04.07.2023г. съдът е прекратил производството по делото в частта му относно предявения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, на основание чл.232 от ГПК - поради оттегляне на иска.

Ищцата твърди, че със Заповед №1-860/1.03.2023г. на Главен директор на ГД „ИН” било прекратено трудовото й правоотношение за длъжност „технически изпълнител" в служба „режимна дейност" в ***, поради съкращаване на щата, считано от 02.03.2023г., било постановено да й се изплати едно брутно трудово възнаграждение за неспазено предизвестие, както и за неизползван платен годишен отпуск в размер на два дни.

Навежда довод, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушаване на материално-правни предпоставки за издаването й, както и нарушаване на процедурни изисквания. Излага съображения за неяснота на основанието за уволнение - съкращаване на щата - дали се съкращава изпълняваната от ищцата трудова функция или се намалява броя на лицата, които осъществяват тази дейност, което било от съществено значение с оглед задължението на 1 работодателя да извърши подбор. Твърди, че съгласно щатното разписание до момента на издаване на заповедта в служба „режимна дейност" имало два броя „деловодител", два броя „анализатор“, един „технически изпълнител“ и един „оператор“. Задълженията й по длъжностна характеристика били свързани със снемане на лични данни на постъпилите в затвора Белене лишени от свобода, оформяне и съхранение на досиетата им. Освен това, с резолюция на началника на затвора върху дисциплинарни преписки й били възлагани задължения и във връзка с дисциплинарните производства.

Посочва, че този вид дейност няма как да отпадне от функциите на служителите в затвора, поради което тя само е пренасочена за изпълнение от други лица. В такъв случай обаче не се касае за съкращаване на единствена щатна бройка, а за намаление на общия брой служители, което задължава работодателя да извърши подбор между тях.

Твърди, че не е извършван такъв подбор от работодателя. Твърди, че в заповедта за съкращаване, като председател на синдикалната организация се подписало лице, което нямало такова качество. Работодателят не съобразил, че след смъртта на съпруга на ищцата на 01.08.2019г., тя се грижела сама за дъщеря си и оставането й без работа ги поставяло в изключително тежко материално положение. Навежда доводи, че обжалваната заповед противоречала на чл.17 и чл.19 от Колективния трудов договор, в сила от 29.04.2022г. Съгласно първия текст, при съкращение на щата работодателят бил длъжен да извърши подбор, при който да вземе предвид квалификацията, резултатите от работата, семейното и материално положение, трудовия стаж в съответното поделение, друга квалификация, която може да се използва.

Чл.19 от договора задължава работодателя да предложи друга работа на друга длъжност, което също не било направено.

Моли съда да постанови решение по силата на което:

- Да отменени на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ като незаконосъобразна Заповед №1-860/01.03.2023г. на главен директор на ГД"ИН";

- Ответникът да бъде осъден на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225 от КТ да заплати на ищцата обезщетение за времето през което е останала без работа, за периода 02.03.2023г. до 30.05.2023г. (след допуснато от съда изменение на исковата претенция на основание чл.214 от ГПК в о.с.з. на 04.07.2023г.).

В срок е депозиран писмен отговор от ответника ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София.

2

Наведени са доводи, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена форма при спазване на административно производствените правила, не противоречи на материални разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Оспорват се като неоснователни доводите в исковата молба за противоречие с материалния закон.

Твърди се, че са налице абсолютни законови предпоставки, обуславящи прекратяване на трудовото правоотношение на М. Д., заемаща длъжност „технически изпълнител“ в ***. С Постановление №12 от 26.01.2023г. на Министерски съвет - §1, т. 2, се намалява числеността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.София. Съгласно §3 от постановлението: „В едномесечен срок от влизане в сила на §1 и 2 Министърът на правосъдието и главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ привеждат щата на съответната структура в съответствие с постановлението“.

Издадена е Заповед №ЧР-05-31/10.02.2023г. на зам.- министъра на правосъдието, с която е утвърдена нова структура и щатна численост на ГДИН-София и териториалните й поделения, която е в сила от 20.02.2023г.

Със Заповед №ЧР-05-34/10.02.2023г. на зам.-министъра на правосъдието е утвърдено ново длъжностно разписание на *** II категория, в сила от 20.02.2023г., съгласно което щатната численост е намалена с една щатна бройка, като длъжността, която е съкратена е „Технически изпълнител“.

Навежда се довод, че съгласно изложеното „съкращаването на щата“, водещо до промяна в структурата и числения състав на служителите в ***, е в изпълнение на императивна законова разпоредба, а не е решение на работодателя - Главен директор на ГДИН-гр.София.

Твърди се при издаване на оспорената заповед да са спазени всички административно-производствени правила, а именно: разпоредбата на чл.19, ал.1, т.3, във връзка с ал.4 от ЗИНЗС, съгласно която: „статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда, съответните разпоредби на Закона за министерството на вътрешните работи и на този закон“; конкретно в заповедта е посочено законовото основание за прекратяване на трудовия договор - чл.328, ал.1, т.2, предложение второ - „съкращаване на щата“; спазени са разпоредбите на материалния закон и за изплащане на дължими обезщетения, както следва: за неспазен срок на предизвестие, съгласно чл.220, ал.1 от КТ - в размер на една брутна заплата, и за неизползван платен годишен отпуск за 2023г., съгласно чл.224, ал.1 от КТ - в размер на 2 /два/работни дни.

Сочи се, че обстоятелствата, довели до прекратяване на трудовото 3 правоотношение на служителката с работодателя, са ясно регламентирани в публичен акт, който не подлежи на оспорване, а е приведен в изпълнение. В този смисъл било Тълкувателно решение на ВКС №5/26.10.2021г. Твърди се, че в настоящият случай била налице хипотезата на заличаване на щатни бройки за определени длъжности.

Оспорени са като неоснователни твърденията за нарушени процедурни изисквания при издаване на оспорената заповед , изразяващи се: в липса на подбор, нарушение клаузите на Колективен трудов договор - чл.17 и чл.19, липса на качество „председател на синдикална организация“ от лицето, подписало заповедта. Твърди се, че във връзка с изискванията на чл.333, ал.1 от Кодекса на труда била предоставена Декларация за събиране на предварителна информация за обстоятелствата по алинея 1 на същия текст, която била подписана от М. Д. на 20.02.2023г., от която се установявало, че не са налице обстоятелствата, визирани в текста на законовата разпоредба. На 21.02.2023г. комисия, назначена със Заповед №Л-523/20.02.2023г. на началника на ***, разгледала представената от служителката декларация, като същевременно я запознала с новото длъжностно разписание на ***, утвърдено със Заповед №ЧР-05-34/10.02.2023г. на зам.-министъра на правосъдието, и в сила от 20.02.2023г. Комисията информирала М. Д., че в момента в *** няма вакантни длъжности за лица по трудово правоотношение, поради което не може да й бъде предложено назначаване на друга длъжност. Съгласно разпоредбата на чл.18 от Колективен трудов договор (в сила от 29.04.2022г.) за ГДИН и териториалните й поделения - „при поименното определяне на предвидените за съкращаване служители, участва представител от синдикалната организация при ***.“. Резултатите от работата на комисията били обективирани в Протокол peг. №ИЗ-1825/21.02.2023г. по описа на ***.

Твърди се, че видно от длъжностни характеристики за длъжността „Технически изпълнител“, „Деловодител“ и „Технически сътрудник (анализатор на досиета)“, налице било припокриване на функции. Наведен е довод, че съгласно Тълкувателно решение №5/2021г. на ВКС не може да се вмени в задължение на работодателя да извърши подбор, тъй като това е негово „субективно право“ и не са налице предпоставки за извършване на такъв: „наличие на служители на длъжности с еднакви или несъществено отличаващи се трудови функции“.

Сочи се, че твърдението в жалбата, че в заповедта за уволнение като председател на синдикалната организация се е подписало лице, което няма такова качество, не отговаря на обективната истина, което било видно от протокол от 02.11.2020г. от проведено отчетно - изборно събрание на 4

Синдикалната организация при *** и ДП „ФЗД-Белене“, като в дневния ред т.2 от протокола, било гласувано и одобрено ново ръководство и за председател единодушно била избрана Р.Т., чийто подпис бил положен под заповедта, в качеството й на Председател на синдикалната организация.

Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника адв.В.С. - ПлАК. Поддържа исковите претенции с допуснатите от съда изменения. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради процесуални нарушения – липса на подбор при наличие на задължение за извършване на такъв от страна на работодателя. Моли исковете да бъдат уважени. В писмени бележки излага подробни доводи за тяхната основателност. Претендира адвокатско възнаграждение.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, чрез Главен директор на ГД „ИН“, се представлява от юрисконсулт Н.Б., който оспорва исковете като неоснователни. Излага съображения за законосъобразно премахване на единствена щатна бройка на длъжността, заемана от ищцата и липса на основания за извършване на подбор от работодателя. Твърди служителката да е изпълнявала функции, идентични с част от функциите на останалите служители от отдела, но последните да са имали трудови функции, които не могат да бъдат изпълнявани от нея съобразно длъжностните характеристики, предвид на което не е налице идентичност във функциите на служителите, задължаваща работодателя да извърши подбор. Оспорва твърдението, че в заповедта за уволнение се е подписало лице, което няма качеството на председател на синдикалната организация. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни. В писмени бележки излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД“ИН“.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните и се установява от Трудов договор №Л8533/08.11.2012г. и Допълнително споразумение №Л-3322/10.08.2022г. към трудовия договор, че към момента на издаване на обжалваната заповед страните са били в безсрочно трудово правоотношение, като ищцата М. Ц. Д. е изпълнявала длъжността „Технически изпълнител“ в ***, II категория, при 5

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София.

Установява се от Заповед №ЧР-05-197/01.11.2022г. на зам. министъра на правосъдието, че със същата е утвърдена структурата и щатната численост на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби, в сила от 10.11.2022г.