Решение № 345 от 03.12.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Ботевград, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело № 20251810200316 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Н. П. Н. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Ботевград, ул.

„*****“ № 40, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 250246-000136/23.04.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган – Началника на РУ

Ботевград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие 1 за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН № 3884903/06.04.2025 г.; НП № 25-0246-000136/23.04.2025 г., заповед № 81213-1632/02.12.2021 г., талон за изследване № 260862, справка за нарушител/водач, заповед за прилагане на ПАМ, справка за собственост на МПС, извадка от дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства за времето от 02.04.2025 г- до 06.04.2025 г., резултат от алкотест Дрегер 7510, проба № 5876 на 06/04/2025 г. в 1,26 часа, резултат 1,03 промила; и събраните гласни доказателства – показанията на актосъставителя Х. Х., на длъжност “мл. автоконтрольор” при РУ Ботевград и свид. К. М., се установява следната фактическа обстановка:

На 06.04.2025 г. около 01,26 часа, на гл. път 1-3, в района на км 199, с посока на движение от гр. Ботевград към с. Трудовец, свидетелите Х. Х. и К.

М.

- полицейски служители при РУ Ботевград, били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение. Тогава полицейските служители спрели за проверка движещия по пътя в посока с.

Трудовец, л.а. „Опел Зафира“ с рег. № *****, управляван от жалбоподателя Н.

П. Н.. При извършената на водача проверка с техническо средство Арлкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARDM 0177, в 01,26 часа на 06.04.2025 г. се установило, че водача управлява МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух 1,03 промила, поради което му издали талон за медицинско изследване на проба кръв № 260862 и 7 броя стикери. Водачът Н. не се възплозвал от предоставеното право и не дал кръвна проба. За установеното нарушение на водача Георгиев бил съставен АУАН № 3884903/06.04.2025 г., който нарушителят подписал без възражения. Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 25-0246-000136/23.04.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ Ботевград, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 5, ал. 3, т.

1 от ЗДвП, а именно за това, че на 06.04.2025 г., около 01,26 часа, на път първи клас № 3, 199 км с посока на движение от гр. Ботевград към с. Трудовец, управлява л.а. „Опел Зафира“ с рег. № *****, лична собственост, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, а именно с 1,03 промила, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в 2 размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Х. и М., както и от съставения АУАН.

Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда констатира следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУ Ботевград, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУ Ботевград, т. е. в съответствие с разпоредбите на чл.

37 и чл. 47 от ЗАНН.

Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след обстоен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗАНН. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за 3 безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушение е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

По приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда общата забрана към субекта -водач на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според приложената санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон - наказва се с "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство", който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и "Глоба" от 1000 лв. Разпоредбата съдържа две алтернативни за административно-санкционно въздействие, степенувани в зависимост от тежестта и съдържателните обективни характеристики на нарушението, с оглед количествената диференциация на установената концентрация на алкохол в кръвта в диапазон от 0, 5 до 0, 8 на хиляда или в диапазон 0, 8 до 1, 2 на хиляда. Следователно санкционния механизъм на чл. 174, ал. 1 ЗДвП е конструиран от законодателя по метод на въвеждане и отчитане на степента на обществена опасност на възможните форми на неправомерно поведение, при което за довършване на изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно установяването с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта на водача в общ диапазон от 0, 5 до 1, 2 на хиляда. В конкретния случай, както вече бе обсъдено, безспорно се установява на база показанията на актосъствителя и свидетеля М., отговарящи на критериите за пълнота, точност, информативност и тяхната съгласуваност с останалите писмени доказателства, че на процесната дата Н. Н. е управлявал МПС, както и че техническото средство е отчело 1,03 на хиляда, поради което и той безспорно е извършил квалифицираната по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП форма на административно нарушение. Свидетелските показания се подкрепят и от писмените доказателства по делото, а именно от извадката от дневника за 4 отразяване на резултатите от използване на техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDM 0177, в който е посочено, че проба № 5876, извършена на 06.04.2025 г. в 01,26 часа е с резултат 1,03 промила и има издаден АУАН № 3884903, както и от представената разпечатка от Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDM 0177 на проба № 5876 от 06/04/2025 г., в 01,26 ч, с резултат 1,03 промила.

Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН - деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал. 2 на същия текст - непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Съобразно чл. 11, ал. 2 НК, към който чл. 11 от ЗАНН препраща, относно вината - деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят Н. е пълнолетен и вменяем, достигнал е нужния психо-емоционален праг на зрелостта и социален опит, позволяващи му да разграничава социалната допустимост и полезност на определени форми на поведение, да изгражда самокритичност, а във волевата му сфера би следвало да функционират съответните контролни и възпиращи механизми. Ето защо и за настоящия състав не остава никакво съмнение, че се касае за виновно извършено деяние при форма на вина пряк умисъл.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП законосъобразно е наложена сътоветстващата административно-репресивна реакция, изразима в кумулативните наказания "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 12 месеца и "Глоба" в размер на 1000 лв. Видно от санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя, нито редуцира в желаната от нарушителя благоприятна перспектива. По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

25-0246000136/23.04.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което на Н. П. Н. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Ботевград, ул. „*****“ № 40, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- София област, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6