Решение № 18596 от 15.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18596 гр. С, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110164574 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н. П. Д., ЕГН: **********, и В. И.

М., ЕГН: **********, действащ чрез майка си Н. П. Д. и двамата с адрес: АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС, чрез адв. А. Я. срещу „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от управителя ЦСК, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сума в размер на 5000 (пет хиляди) лева, частичен иск от сумата в пълен размер от 6728 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство и психични страдания вследствие на отказ на ответника да приеме за ученик В. И.в М. за учебната 20232024 година, ведно със законната лихва от датата на исковата молба (24.11.2023 г.) до окончателното плащане.

Ищците сочат, че В. И. М., е кандидатствал, успешно е издържал изпити по математика, български и английски език (60 % на изпита по математика, 65 % - по литература и 75 % - по английски) и бил одобрен, приет и записан за обучение в 5-ти клас за учебната 2023-2024 година приет в „ЮЛ“ Сочи се, че била проведена среща (interview date) на 24.03.2023 год. от 14:45 ч. На същият ден бил изпратен имейл със заглавие „Прием на В.

М. в ЮЛ“ с разяснения каква е процедурата за приемане на място и записване. Поддържа се, че в изпълнение на 30.03.2023 г. ищцата е заплатила но банковата сметка на „ЮЛ“ сума в размер на 3364 лева - такса за обучение на сина й. Ищцата съобщила на сина си, че той ще бъде ученик в любимото му училище, и в резултат на това в детето се породили силни еуфорични чувства.

Твърди се, че на 05.06.2023 г. е изпратен мейл от Б. Т., заместник-директор ответното училище до ищцата, че не е възможно В. да бъде включен в курса за обучение. На 06.06.2023 г. ищцата изпратила 2 имейла с които поискала отговор на какво основание, синът й В. М. е отстранен от училището и поискала среща с директора на училището, на които не е получила отговор. След изпращане на мейл от процесуалния представител на ищците, Н. Д. е провела среща с Г. В. К. от отдел „Финанси“ в „ЮЛ“, на която той е съобщил, че те „не са пожарна, за да дават толкова бързи отговори“ и че причината за отказа за прием на В. И. М., се дължи на „агресивното му поведение срещу съученици“, удостоверено в доклад, получен от ТП. - директор на ***то СОУ „ПК“, в което В. учи в момента. Твърди се, че след среща с ТП., било установено, че такъв доклад за В. никога не е 1 изготвян и не е изпращан.

Излагат се доводи, че твърдението, че В. М. има агресивно поведение спрямо своите съученици е клеветническо по своя характер и накърнява честта и достойнството на детето.

Сочи се, че вследствие високото ниво стрес и интензивните негативни преживявания около закъснелия отказ ищцата посетила психолог, с който да се консултира как да съобщи обстоятелството на сина си. Поддържа се, че след като на В. му е било съобщено за това, че няма да учи в училището, силно се разстроил. В следващите дни станал значително понекомуникативен, избягвал комуникацията с приятелите си защото смятал, че ако им каже, те ще започнат да му се подиграват. Затворил се в себе си.

С молба вх. № 360419/14.12.2023 г. ищците конкретизират твърдяните неимуществени вреди. Сочи се, че Н. П. Д. като майка, била изправена пред ситуация, в която трябва да съобщи на малолетния си син, че въпреки успешно проведените изпити и приема му в частното училище, той не е желан там, защото според ръководството „той има агресивно поведение спрямо съучениците си“, което се определя като клеветническо твърдение. Тя като родител не е знаела как да постъпи в тази ситуация и да съобщи на детето си такова нещо, посетила психолог, за да се допита за съвет от него. Тя се почувствала изключително обидена от думите, с които са нарекли детето й и от начина, по който са постъпили с нея и сина й. След като е получила мейла, че й връщат таксата за обучение, тя е почувствала силен дискомфорт, безпокойство, главоболие, липса на апетит и безсъние. Дори си е взела болничен няколко дни и не е ходила на работа, за да може да се съвземе от този шок. Не е знаела къде изобщо ще продължи сина й да учи през новата учебна година, тъй като всички срокове за кандидатстване вече са били изтекли през юни месец. Тя вече е съобщила на всичките си близки и познати, че В. ще учи именно в това училище, мислила си е, че ако той не бъде записан там, хората ще започнат да коментират с насмешка и подигравка, че едва ли не е излъгала за това, че той е приет. Всеки път, когато са минавали с кола покрай сградата на въпросното училище сина й е възкликвал радостно с думите „Мамо, аз ще уча тук“, с след този случай тя не е знаела как да съобщи на детето си, че то не е желано там и не е знаела каква ще бъде неговата реакция като му съобщи, че го мислят за „проблемен“ и „агресивен“ и как това ще се отрази на детската му психика. Този емоционален дискомфорт е допринесъл до влошаване на отношенията й с близките й хора и колеги – тя е станала пораздразнителна и конфликтна от обикновено и е започнала да приема успокоителни.

Поддържа се, че от своя страна В. И. М. положил много усилия и подготовка и успешно е издържал всички приемни изпити в училището. За всеки един изпит се е притеснявал как ще протече. След като са му съобщили, че е приет и записан, той много се е зарадвал и е разказал за това на всички свои съученици и приятели. Всеки път, когато е минавал покрай сградата на бъдещото си училище е възкликвал с радост, че ще учи там. Когато майка му е съобщила, че въпреки, че е приет и таксата е платена, той няма да учи там, защото от ръководството смятат, че той не е подходящ, това страшно силно го разстроило. Затворил се в себе си и не искал да излиза и да се среща с приятели, изключително силно се демотивирал и загубил желание да полага усилия за уроците си. Изпитвал срам и неудобство как ще съобщи на съучениците си, че въпреки че е бил приет, той няма да учи там, защото не е желан. Това изключително силно се отразило на неговата психика, почувствал се много обиден, разочарован и огорчен.

Препис от исковата молба в връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни по основание и размер.

На първо място се сочи, че „ЮЛ“ ЕООД е юридическо лице-еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, по смисъла на Търговския закон, което не е вписано като „училище“- било то държавно, или частно, в Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, воден от Министерството на образованието и науката, като същото не осъществява образователна дейност като училище (по смисъла на ЗПУО), не приема и не записва ученици, включително през процесната 2023-2024 учебна година. Оспорват се твърденията на ищците касателно участието на ищците в процедура по кандидатстване, организиране провеждането на изпит на В. М., одобряване на 2 кандидатурата на детето, приемането му, записването му за обучение и/или осъществен отказ от записване в „ЮЛ“.

Оспорват се твърденията на ищците относно получено от ответника плащане от страна на Н. М.а, в размер на 3 364 лeва, както и относно извършено от дружеството връщане на сума в такъв размер.

Оспорват се твърденията, че служител/служители на ответника са водили кореспонденция-писмена и/или устна, и са провеждали среща/срещи с който и да било от ищците, както и че „ЮЛ“ ЕООД е възлагало под каквато и да било форма на свои служители и/или трети лица осъществяване на писмена/устна комуникация с В. М. и/или неговата майка.

Оспорват се твърденията за „разпространяване” и/или „разгласяване” на каквито и да било обстоятелства относно В. М. или неговата майка, включително такива, свързани с „агресивно поведение пред съученици” и провеждане от служители на ответното дружество на комуникация с ТП.-директор на ***то СОУ „ПК“.

Излагат се доводи, че независимо от развоя на кандидатстването на В. М. в друго/други учебни заведения, той не губи мястото си в училището, в което се е обучавал до настоящия момент - ***то СОУ, а кандидатстването в частни училища се полага в периода м. януари-м. март за следващата учебна година, а по отношение на държавните училища са необходими високи резултати от националното външно оценяване.

Оспорва се твърдението, че Н. М.а е посетила психолог на 06.06.2023 г. с цел „консултация как да съобщи гореописаните обстоятелства на сина си”, както и твърдението в уточнителната молба от 14.12.2023 г., че ищцата „дори посетила психолог, за да се допита за съвет от него“ „как да постъпи в тази ситуация и как изобщо да подходи и да съобщи на детето си“. Сочи се, че от представената като приложение към исковата молба Служебна бележка, издадена от директора на ***то СУ, става ясно, че на 06.06.2023 г. училищният психолог е консултирал заедно двамата ищци, а не е давал съвети само на майката как да подходи към детето в конкретната ситуация.

Оспорва се твърдението, че Н. М.а си е взела болничен лист и не е ходила на работа, за да се „съвземе“ от причинения от поведението на служители на ответника шок, като се сочи че отпускът е поради „Вирусна чревна инфекция. Неуточнена“.

Оспорва се твърдението, че ищцата Н. М.а многократно се е опитвала да се свърже с телефон на деловодството на училището.

Оспорват се всички направени от ищците твърдения, касаещи извършени действия от страна на служители на ответника спрямо ищците, които да са противоправни и виновни, да са причинили вреди на В. М. и на Н. М.а.

Излагат се твърдения, че ответното дружество не е страна по трудови правоотношения с работници/служители, съответно няма назначено по трудов или граждански договор лице на длъжност „Директор“, „Заместник-директор“, „Финансов директор“. Съответно се сочи, че лицата Б. Т. и Г. К. дори и да са извършили някакви противоправни действия срещу ищците, не могат да ангажират отговорност на ответното дружество, тъй като то не е възлагало работа на тези лица.

Поддържа се, че ответникът не разполага с каквато и да било информация за „агресивно поведение към съученици“ на В. М., не е получавало доклади и/или други писмени документи и/или данни в подобна насока, и не е разпространявало в устна и/или писмена форма подобна информация за който да било от ищците.

В случай, че се приеме, че твърдените неимуществени вреди са настъпили за някой, или и за двамата ищци, се сочи, че не е налице пряка причинно- следствена връзка между описаното в исковата молба деяние и тези вреди.

Евентуално се оспорва претендираният размер на обезщетение от 5 000 лв. за всеки от ищците като прекомерно завишен и водещ до неоснователно обогатяване.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по 3 делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представената по делото от ищцовата страна имейл кореспонденция, водена между следните имейл адреси: *****************, ************ и ************* (на л. 11, л. 14 – 15 и л. 16 – 18 от делото) се установява, че на 24.03.2024 г. от името на Ръководството на ЮЛ на ищеца В. М. е предложено място в 5-ти клас в същото училище, като на 05.06.2024 г., от името на Б. Т., заместник-директор от името на Ръководството на ЧЕГ и ЧОУ „****************“, предложението е оттеглено с аргумент, че В. не може да бъде включен в курса на обучение на ЧОУ ***********.

По делото е представено писмо до Министерство на образованието и науката, с копие до Регионален инспекторат по образованието и Българска асоциация на частните училища (л. 19-23 от делото), от което е видно, че до посочените адресати е подаден сигнал относно кандидатстване на ищеца В. М. в ЮЛ, като видно от представени по делото писма отговори от Министерство на образованието и науката и Регионален инспекторат по образованието – С-град (л. 24-25 от делото), на основание чл. 112, ал. 1 от АПК, в изпълнение на чл. 32 от Наредба № 15/22.07.2019 г. на МОН за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, сигналът е насочен по компетентност към директора на ЧОУ „*********** ***********“.