Решение № 15050 от 15.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15050 гр. София, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110107894 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Ищецът Е. В. С. е предявил срещу „М.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 10, ал. 2, раздел V от договор за потребителски кредит № **** от 21.05.2021г., предвиждащи заплащане на неустойка при липса на обезпечение, поради противоречие със закона като неравноправна, а под евентуалност поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **** от 21.05.2021г., въз основа на който на ищеца била предоставена сума в общ размер от 1000 лв., със задължение да я върне на 18 месечни вноски, при размер на възнаградителна лихва по договора от 41.00%, с преференциален годишен лихвен процент от 34.97% и годишен процент на разходите от 49.65%, като в случай на повече от 60 дни просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска, се прилагал фиксираният лихвен процент в размер на 41%.

Поддържа, че съобразно договорната клауза на чл. 10, раздел V от договора ищецът дължал неустойка в случай, че не предостави обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20, раздел IX от договора. В този смисъл ищецът посочва, че съгласно чл. 20 от договора в срок от 3 дни от сключването на договора следвало да предостави обезпечение– поръчител, който да отговаря на описаните в чл. 20, ал. 3 от договора условия. Твърди, че поради неизпълнение на посоченото условия, му е начислена неустойка в размер на 1058.40лв. и тази сума за неустойка била включена към дължимите погасителни вноски в размер на 130.98лв. по договора, с което общото 1 задължение възлизало на сумата от 2357.68лв. Твърди, че клаузата по чл. 10, ал. 2, раздел V от договора била нищожна поради противоречие с присъщата за неустойката обезпечителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за заемателя и в процесния случай не били предвидени при какви правила се определят вредите за кредитора от непредоставяне на обезпечение и които ще се компенсират от неустойката. Поставените по договора изисквания към поръчителя създавали условия ищецът да не може да изпълни задължението си по чл. 20, раздел IX от договора, така и предвиденият срок за предоставяне на обезпечение бил кратък за изпълнение. Сочи, че непредоставянето на обещани обезпечения е основание за прилагането на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, а не за начисляване на неустойка. Излага подробни доводи, че така уговорената неустойка противоречи на добрите нрави, че се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации, както и цели заобикаляне на закона и неоснователно обогатяване за кредитора. Поддържа, че е налице противоречие с императивни правни норми- чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като договорената при тези условия неустойка, представлява допълнителна печалба и не е включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания. Поддържа се, че клаузите от договора, въз основа на която е начислена посочената неустойка, е нищожна, тъй като е в противоречие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК в задълженията по договора са включени освен договорна лихва и неустойка, което водело до нищожност на оспорената клауза, така и било налице заобикаляне на изискването на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и се накърнявали правата на другата страна по облигационното отношение, поради което същата била нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК – поради заобикаляне изискванията на закона. Искането към съда е да се признае за установено, че оспорената клауза от договора е нищожна на наведените основания.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Признава наличието на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № **** от 21.05.2021г. с посочените в исковата молба параметри. По същество заявява, че предявеният иск е основателен. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на иска и прави искане разноските по делото да бъдат възложени на ищеца.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. В. С. да заплати сумата от 651.95лв. непогасена главница по договор за потребителски кредит № **** от 21.05.2021г., ведно със законната лихва от дата на подаване на иска до окончателно изплащане на задължението, сумата от 122.95лв. - договорна лихва, начислена за периода от 21.12.2021 г. до 21.11.2022 г., сумата от 55.43лв. - лихва за забава за периода от 21.10.2022 г. до 20.04.2023 г., евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 2

ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 475.50лв., представляваща сума, с която ответникът се е обогатил без правно основание, ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска до окончателно изплащане.

В насрещната искова молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **** от 21.05.2021г., по силата на който ищецът бил предоставил заем на ответника в размер на 1000 лв., със срок да издължаване от 18 месеца, като договорът бил сключен от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР. Твърди, че на 21.05.2021 г. заемната сума е преведена на кредитополучателя чрез преводно нареждане и е получена от същия на каса на „Изипей“ АД след представяне на документ за самоличност. Поддържа, че ответникът по насрещните искове извършил плащания в общ размер от 524.50лв. и преустановил изпълнение на задълженията си по договора, като задължението му станало изискуемо с оглед настъпил падеж на 22.11.2022 г. В условията на евентуалност претендира за осъждане на ответника да заплати сумата от 475.50лв. на извъндоговорно основание при твърденията, че на 21.05.2021 г. сумата е била представена на ищеца срещу предоставен документ за самоличност на каса на „Изипей“ АД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.

Ответникът поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит, като излага, че не отговоря на изискванията ЗПК. Поддържа, че било нарушено изискването на разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от изискуемото договорно съдържание, доколкото липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР- относно включените в същия компоненти и как се формира посоченият в договора ГПР, така и в определеният ГПР не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение, а с прибавяне на същата ще бъде нарушено императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посоченият размер на ГПР не отговарял на действително прилаганият, с което е налице заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, така и е в противоречие с принципа на справедливост и еквивалентност на насрещните престации. Поддържа, че договорът бил нищожен на основание чл.22 ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД- поради противоречие с императивни правни норми- чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Намира, че се дължало връщане единствено на предоставената в заем сума, при съобразяване на извършените по договора плащания. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за 3 потребителски кредит № **** от 21.05.2021г. със соченото от страните съдържание, по силата на който „М.“ АД е отпуснал заем в размер на 1000лв., както и че сумата е усвоена от Е. В. С., сключен за срок от 18 месеца, както и че част от съдържанието на договора е клауза по чл. 10, ал. 2, раздел V от договор, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1058.40лв. при непредоставяне на обезпечение, както и че към датата на предявяване на насрещните искове Е. В. С. е заплатил в полза на ищеца погасителни вноски в общ размер от 524.50лв.

Съгласно приетия по делото Договор за потребителски кредит № ****/21.05.2021г. се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 1000лв. със срок на издължаване 18м с падеж 21.11.2022г., при лихва 41.00%, ГПР 49.65%, като в чл.10, ал.1 е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не предостави обезпечение съгласно реда и условията в чл.20 от Договора, която е в размер на 6.90лв. плюс 0.230% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0.230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не бил обезпечен, а съгласно чл.10, ал.2 – към датата на подписване на договора кредитополучателят отговарял на изискванията на кредитора за ползване на преференциални условия, поради което се прилагала неустойка от 5.88лв. плюс 0.196% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.196% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не бил обезпечен. Съгласно чл.20 от договора – вземането по договора се обезпечавало с поръчителство за пълния размер на кредита, като кредитополучателят се задължавал в три дневен срок да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора и което следвало да отговаря на кумулативно изброени в чл.20, ал.3 изисквания (с брутен осигурителен доход на 1400лв., работещо по трудов договор с най-малко 6м стаж, да няма активни експозиции в ЦКР и да не бил страна по договор за кредит с ответника).

От приетата по делото разписка за извършено плащане от 21.05.2021г. се установява, че в полза на ищеца е отпусната сумата от 1000лв. главница по договора за кредит.

Приети по делото са и разписки за извършени плащания от страна на ищеца по договора за кредит, като с оглед твърденията на ответника за извършени от ищеца плащания в размер на 524.50лв., съдът приема същите за признание на факт по чл.175 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите по чл. 10, ал. 2, раздел V от договор за потребителски кредит № **** от 21.05.2021г., сключен между страните, поради противоречие със закона като неравноправна, при евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие на същата с добрите нрави, така и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

4

С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на първоначалния ищец по иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че следва да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание на оспорената неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в сочения размер при непредоставяне на обезпечение (което е отделено безспорно), което противоречи на императивна законова разпоредба или на добрите нрави. В тежест на ответника е да установи, че оспорените клаузи са действителни, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми. С оглед отговора на исковата молба по първоначалния иск, с който се признава същия за основателен, съдът приема искът за изцяло основателен.