Решение № 3808 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3808 гр. С. 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110141463 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. Ищецът твърди, че на 01.04.2025г., в качеството на кредитополучател, сключил с ответника, в качеството на кредитодател, договор за потребителски кредит №... при следните условия: главница – 1 000 лева, фиксиран лихвен процент – 50%, ГПР – 62,98%, срок за погасяване – 18 месеца; обща дължима сума по кредита – 1 523,69 лева и уговорено обезпечение – поръчителство. Съгласно чл. 6 от договора страните постигнали съгласие договорът да бъде обезпечен чрез поръчителство, което следвало да отговаря на предвидените в договора изисквания. Съгласно чл. 13, ал. 5 от договора при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение се дължала неустойка в размер на сумата от 970,52 лева. Ищецът посочва, че осигуряването на обезпечение, съответстващо на всички договорно предвидени условия, съставлявало обективна невъзможност, вследствие на което възникнало задължение за заплащане на предвидената неустойка, включена при формирането на размера на всяка от дължимите месечни погасителни вноски по кредита. Ищецът излага доводи за недействителност на предвидената неустойка при непредоставяне на обезпечение поради отклонението й от законоустановените обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ищецът излага аргументи, че посредством уговорената неустойка се постигало заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. На отделно основание ищецът оспорва като недействителна уговорената неустойка поради накърняване на добрите нрави, т. к. размерът й бил завишен при съпоставка с размера на предоставените парични средства по договора за кредит. Ищецът излага доводи, че с уговорената неустойка е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото предвиденият ГПР в договора за кредит не съответствал на действително приложимия. Посредством уговорената неустойка се заобикаляло законовото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът посочва, че процесният договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в съдържанието му не е посочен действителния годишен процент на разходите, а посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявал невярна информация и заблуждаваща търговска практика. Въз основа на така изложените фактически твърдения и правни доводи ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответника, че договор за потребителски кредит №... от 01.04.2025г. е недействителен. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Ответникът посочва, че оспорените договорни клаузи съответстват на 1 императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на ЗПФУР. Заявява, че уговорената неустойка не следва да бъде включена при формиране размера на приложимия ГПР по кредита, като излага обстойни доводи в тази насока.

Оспорва твърдението на ищеца, че при уговарянето на неустойката ответникът си е послужил със заблуждаваща търговски практика. Клаузата, предвиждаща начисляване на неустойка, отговаряла на всички нормативни изисквания. Предвидената неустойка изпълнявала присъщите й функции, не водела до неоснователно обогатяване и не противоречала на добрите нрави. Уговорената неустойка представлявала предварително уговорено обезщетение, поради което включването при формиране размера на дължимите погасителни вноски съответствало на законовите изисквания. При сключване на договора на ищеца била предоставена преддоговорна информация за желания кредит в ясен и четлив вид при съблюдаване на нормативните изисквания. Оспорва изложените от ищеца доводи за недействителност на клаузата за неустойка поради неравноправност по смисъла на ЗЗП.

Ответникът изтъква, че в периода 2023г. – 2025 г. ищецът е сключил три договора, съдържащи уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, откъдето извежда аргумент, че ищецът е разполагал със запознатост за кредитния продукт, условията за предоставянето му и правните последици при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство договор за обезпечен потребителски кредит №... от 01.04.2025 г., по силата на който „К..“ ЕООД е предоставил на А. Б. Д. кредит в размер от 1 000 лева, брой вноски – 18, за срок от 18 месеца, при лихвен процент по кредита – 50 % и ГПР – 62,98 %, при общ размер на всички дължими плащания 1 523,69 лева.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора ищецът се задължил да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията по договора – един или двама поръчители, които да отговарят на посочените изисквания в договора. Съгласно чл. 13, ал. 5 от договора в случай на неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 970,52 лева, дължима в пълен размер от деня след изтичане на договорения между страните 14-дневен срок.

По делото е прието споразумение за консолидиране на плащания №... от 01.04.2025г., чието действие е скрепено с отлагателно условие, а именно при непредоставяне на уговореното обезпечение от заемополучателя по договора за потребителски кредит, сключен с „К..“ ЕООД, в 14-дневен срок, към първоначално уговорения общ размер на дълга се начислява и договорна неустойка от 970,52 лева, чието изплащане е разсрочено на равни месечни вноски съобразно инкорпориран в съдържанието на споразумението погасителен план.

По делото са представени и приети като писмено доказателство искане за сключване на договор за кредит, справка за извършените плащания по договора, приложимите общи условия към договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с информация за условията по договора за кредит, предоставен на ищцата при сключването на договора.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №... от 01.04.2025г.

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, като предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Настоящият състав намира, че Договор за потребителски кредит №... от 01.04.2025г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по 2 настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже факта на възникнало облигационно правоотношение по процесния договор, както и наличие на фактите, които обуславят прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит на посоченото правно основание.

При съобразяване на представените писмени доказателства и становищата на страните съдът намира за безспорно по делото, че между А. Б. Д. и „К..“ ЕООД е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит №... от 01.04.2025 г. при посочените в неговото съдържание условия.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

След анализ на клаузите на чл. 6 и чл. 13, ал. 5 от процесния договор, по силата на които се предвижда задължение за потребителя да предостави обезпечение, съответстващо на предвидените от кредитора условия, и задължение за заплащане на неустойка в полза на кредитора при неизпълнение на поетото задължение, и след оценка на съразмерността и тежестта на поетите задължения от всяка от страните по договора вследствие на приложението на посочените договорни клаузи, съдът приема, че по силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: един или двама поръчители, които следва да отговарят на множество договорно предвидени условия, до размер на цялото задължение на заемателя по договора (включващо главница, лихви, неустойки и всички други обезщетения и такси) и 14-дневен срок за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената на кредита и възлагане на потребителя допълнителна финансова тежест, която осигурява сигурен приход за кредитодателя. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства.

Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката.

На следващо място в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 62,98 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява действително приложимия ГПР, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – дължимата неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора, която се начислява от кредитодателя, и която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, 3 т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, както и Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др).