Решение № 379 от 16.09.2022, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 568/2022
- Вид
- Решение № 379
- Подписан
- 16.09.2022
- В сила
- 16.09.2022
- Състав
- СНЕЖИНА МОЙНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 58 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 62 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
РЕШЕНИЕ
№ 379
Плевен, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на осми септември два хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Снежина Иванова при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 568 по описа за 2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 62, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Административното дело е образувано по жалба Х.С.П.,*** срещу заповед № Л-2551/22.06.2022 година на зам. главен директор на ГДИН за преместване в Затвора -Бургас.
В жалбата посочва, че иска да доизтърпи наказанието си в Затвора Белене, тъй като в Затвора –Бургас има лишен от свобода, който не се намира в добри взаимоотношения, тъй като е живял на семейни начала с жена, която е била обвързана с него.
Представен е писмен отговор от ответника, в който се посочва, че заповедта е законосъобразна, тъй като са налице данни относно постоянен адрес *** и с оглед заповед на гл. директор от 2017 г. , то лишени от свобода от тази област следва да изтърпяват наказанието си в Затвора Бургас.
Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващият – Х.С.П.,*** се явява лично и моли за отмяна на заповедта и не претендира разноски.
Ответникът – зам.главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, редовно призован, се представлява от ст. юрк П., която намира жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед № Л- 2551/22.06.2022 година на зам.гл. директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, е разпоредено П. да бъде преведен в Затвора Бургас за доизтърпяване на наказанието.
Заповедта е връчена на 24.06.2022 година и в срок е подадена жалба, която е допустима, и разгледана по същество е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл. 62, ал. 1 от от ЗИНЗС в хипотеза на делегиране на правомощия от главен директор на ГДИН на зам. главен директор на ГДИН да издава заповеди по чл. 58 от ЗИНЗС с оглед т. 6 на заповед № Л-1225/28.03.2022 г. на гл. директор на ГДИН , с която се възлага на ст. комисар Ц.Ц., зам.главен директора на ГД „Изпълнение на наказанията“ да премества лишени от свобода от едни затвор в друг в случаите на чл. 58 от ЗИНЗС или прави отказа за преместване.
Съдът намира, че същата противоречи на материалния закон.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗИНС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4..
По реда на чл. 58 от ЗИНС Главният директор на ГДИН има правомощие да разпредели осъдените за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в съответния затвор, затворническо общежитие от открит или закрит тип според първоначално определения им режим и съобразно останалите два критерия – постоянен адрес и спазване на изискването за минимална жилищна площ.
Това се прави само при първоначалното разпределение на л. св. за изтърпяване на наказанието и затова в настоящия случай е неприложим този ред.
Приложена е заповед №Л-919/1 от 08.03.2017 г. на гл. директор на ГДИН София относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития и съгласно т. 4.3 в Затвора Бургас се настаняват лишени от свобода от област Бургас, Ямбол и Сливен.
В случая е изготвено писмо до ГДИН, сектор „Режимна дейност“ на 23.03.2022 г. за преместване на П. в Затвора Бургас поради постоянен адрес в гр. Ямбол и въпреки възражение от негова страна, че ще има проблеми в Затвора Бургас, е постановена процесната заповед.
В оспорения акт като основание за преместване е посочен чл. 58 от ЗИНЗС– постоянен адрес на лицето на територията на област, която съгласно заповедта предполага изтърпяване на наказанието в друг затвор, и чл. 43, ал. 4 от ЗИНС, който предвижда на лишените от свобода да бъдат осигурени 4 кв.м площ и с оглед посоченото, основанията за преместване са две – постоянен адрес и липса на възможност да бъде осигурена на лишения от свобода минимална площ за изтърпяване на наказанието, но тези предпоставки са относими към първоначално разпределение на лишените от свобода, като в случая не е налице хипотеза на първоначално настаняване, тъй като оспорващия изтърпява наказание в Затвора Белене, а и в оспорения акт се посочва, че се премества в Затвора Бургас за „доизтърпяване на наказанието“ т.е. не е налице хипотеза на чл. 58 от ЗИНЗС, а хипотеза на преместване.
При преместване е приложим редът по чл. 62 от ЗИНЗС и съгласно т. 5 от същия преместване се извършва при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода, каквото не е изискано.
Съдът намира , че не са налице и доказателства относно площта, с която разполага всеки лишен от свобода в Затвора Белене –не са ангажирани доказателства от ответника в тази насока и не може да бъде извършена преценка относно обстоятелството, че в затвора Белене не може да се осигури достатъчна площ за изтърпяване на наказанието от П..
Предвид горепосоченото оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и следва да бъде отменена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав, РЕШИ:
Отменя заповед № Л-2551/22.06.2022 година на зам. главен директор на ГДИН .
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/