Решение № 1543 от 07.12.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1543 гр. Варна , 25.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100503276 по описа за 2020 година

Производството е образувано по жалба вх. №11993/01.09.2020г. на И. К. К. срещу действията на ЧСИ Захари Димитров по изп.дело №20168080400767, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение /публична продан/ на собственото жилище, представляващо апартамент №2 с площ от 112.05 кв.м., находящ се на втори жилищен етаж в сграда с идентификатор *** на адрес: гр. Варна, м-ст „Чаира“ ул. „Димитър Икономов“ №30. Жалбоподателката твърди, че тя и семейството не притежават друго жилище, което го прави несеквестируемо по смисъла на закона. Излага, че семейството се състои от двамата сина, майка , и втория баща, като никой от тях няма собствено жилище поради което и петимата са регистрирани и живеят на този адрес. Освен това жилището е ипотекирано в полза на „ОББ“ АД, но за обезпечаване на жилищен кредит, който е различен от този, за събирането на което е образувано изпълнителното дело. С оглед изложеното моли действията на ЧСИ З. Димитров, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение към несеквестируем имот да бъдат приети за незаконосъобразни като бъде отменено принудителното изпълнение, насочено срещу собствения имот. В жалбата е обективирано и искане за спиране на действията по изп. Дело на осн. Чл. 438 ГПК.

Въззиваемата страна -„Евролийз Ауто ЕАД“ – взискател в изп. производство не е депозирала писмен отговор по жалбата.

ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за допустима, но неоснователна. Предмет на жалбата са действия, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение към недвижим имот представляващ Апартамент 2, който длъжникът счита за несеквестируем. ЧСИ излага, че твърденията на длъжника са недоказани поради което счита, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Настоящият състав, при проверка законосъобразността на обжалваното действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и 1 доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, следното: намери за установено

Изпълнителното дело първоначално е било образувано в кантората на ЧСИ Надежда Денчева, peг № 807 под № 20138070400196, след което прехвърлено са продължаване на изпълнителните действия в кантората на

ЧСИ Захари Димитров, p e r. № 808 под

№20168080400767 въз основа на подадена писмена молба от „Евролийз Ауто" ЕАД, с ЕИК:

131289899 и приложен изпълнителен лист, с който се осъждат И. К. К. , ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 2, ап. 2 и "Атлантик - Гама Стройинвест" ООД, ЕИК: 103005014, да заплатят СОЛИДАРНО на „Евролийз Ауто" ЕАД, с ЕИК: 131289899, сумата от 9 960,82 лева, дължими по договор за финансов лизинг от 26.09.2008 г., от които: сумата от 4 925,32 лева дължими по неизплатени изискуеми лизингови вноски по фактури № 200026192, № 200026728, № 200027545, № 200028198, сумата от 2 471,79 лева, дължима по неизплатени неустойки по забавено плащане на месечни вноски, сумата от 1 055,97 лева, дължима по неизплатени към лизингодателя суми за застраховки на автомобила отдаден на лизинг - фактури № 8100013917, № 8100020500, № 8100027581, сумата от 652,74 лева, дължими по неизплатени към Лизингодателя суми за данък МПС за 2008 г. и 2010 г., сумата от 555,00 лева, дължима таксаза годишен абонамент, сумата от 300,00 лева, сума за преустановяване ползването на лизинговия автомобил, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 26.10.2012 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 199,22 лева, представляваща съдебни разноски за заплатена държавна такса, както и за сумата от 1 200,00 лева - юрисконсултско възнаграждение

След образуване на изп. дело, е наложена възбрана върху АПАРТАМЕНТ №2/две/ в груб строеж, с площ от 112.05/сто и дванадесет цяло и пет стотни/кв.м., находящ се на етаж 2/две/ в жилищна сграда изградена в УПИ II-29595 в кв. 25 по плана на гр. Варна, местност "ЧАИРА", с площ от 575кв.м., ведно с ИЗБА № 2 с площ от 4.20 кв. метра.

С молба вх. № 7712/16.04.2018 г., взискателят е поискал насрочване на опис и публична продан на възбранения по делото недвижим имот. Със съобщение изх. № 82/22.04.2019г. на взискателя е указано, че следва да представи доказателства, че длъжникът или член на семейството му разполага с друго жилище. На 08.05.2019 г. е постъпило становище от „Евролийз ауто" ЕАД, с ЕИК: 131289899, в което взискателя поддържа молбата за опис на възбранения имот.

Описът на възбранения апартамент № 2, с площ от 112,05 кв. м., находящ се в град Варна е обективиран в протокол от 06.08.2019 г. До длъжника е изпратено съобщение, че е назначен за пазач на описания недвижим имот. Изготвената експертна оценка е предявена на страните, видно от протокол, съставен на 20.08.2019 г.

По молба вх. №7712/16.04.2018 г., както и становище вх. № 8023/08.05.2019 г. е насрочена първа по ред публична продан на описания по делото недвижим имот за периода от 12.11.2019 г. до 12.12.2019 г., при начална тръжна цена от 149 600,00 лева. Изготвено е обявление от 30.10.2019 г.

На 13.11.2019 г. по електронна поща на ЧСИ Захари Димитров е постъпила молба от адв. Митко Гроздев, ведно с прикачен файл, съдържащ копие от съдебно решение № 1400/11.07.2012 г., постановено от Окръжен съд - гр. Варна. Според приложеното решение недвижимият имот който е изнесен на публична продан, представлява единствено жилище за длъжника.

След извършена от ЧСИ проверка на материалите по делото, е установено, че

2 недвижимият имот, предмет на изпълнение, а именно АПАРТАМЕНТ № 2 /две/, с площ от 112.05 /сто и дванадесет цяло и пет стотни/кв. м., находящ се на етаж 2 /две/ в жилищна сграда изградена в УПИ П-29595, е единствено жилище за длъжника И. К., поради което с разпореждане от 13.11.2019 г., насрочената публична продан е спряна. В съобщението, с което взискателят е уведомен за спирането, му е указано, че ЧСИ отказва да насочи принудителното изпълнение върху горепосочения недвижим имот, до представяне на доказателства, че длъжникът или член на семейството му, разполага с друго жилище.

По молба на взискателя от 04.08.2020г. /след решение на ВОС по гр. Дело № 499/2020г./ е насрочена нова публична продан на възбранения по делото недвижим имот, в периода от 24.08.2020 г. - 24.09.2020 г., при начална тръжна цена 149 600,00 лева.

С оглед постъпилата Жалба вх. №11993/01.09.2020г./по която е образувано настоящото дело/ от И. К. К., в се твърди, че недвижимият имот, предмет на принудително изпълнение е несеквестируем, с разпореждане от 23.09.2020г. искането за спиране на проданта е уважено.

По отношение допустимостта на жалбата, съдът съобрази следното:

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК лимитативно са изброени изпълнителните действия, които длъжникът може да обжалва, а именно: постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

Няма спор, че жалбоподателката е длъжник в изпълнителното производство.

Действително, според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение 2/2013 от 26 юни 2015 год., в жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др., като съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават, като отделното обжалване на тези действия не е допустимо.

Доколкото от съдържанието на жалбата става ясно, че жалбоподателката обжалва насрочването на публична продан на недвижим имот, за който твърди, че е несеквестируем, то от тази гледна точка и оглед разясненията в цитираното тълкувателно решение жалбата е допустима.

За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:

Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него, като само ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на МС, надвишаващата част 3 от него се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС. Тази разпоредба следва да бъде съобразявана служебно от съдебния изпълнител във всяко положение на изпълнителното производство, щом основанията за приложението й са били налице, т.е. до приключване на изпълнителното производство съдебният изпълнител следва да следи за спазването на нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК е от публичен порядък, поради което съдебният изпълнител е задължен преди да насочи изпълнение, служебно да събере данни относно това дали имотът е несеквестируем или не. В този смисъл, ЧСИ следва да провери дали длъжникът е с адресна регистрация на адреса на съответния жилищен имот; дали притежава и други имоти на територията на РБ, които имат характеристиката на „жилище“ по смисъла на § 5, т. 30 от ПЗР на ЗУТ; от колко човека се състои семейството на длъжника, колко жилищни помещения обитава то; дали жилището надминава жилищните нужди на длъжника и на членовете от семейството му; ако надхвърля жилищните им нужди– дали са налице условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС и т.н. За получаването на горната информация, съдебният изпълнител има право на основание чл. 431, ал. 3 от ГПК и чл. 18 от ЗЧСИ да извършва справки в съответните институции.

В този смисъл са и указанията на ВОС, съдържащи се в решение № 478/10.04.2020г., с което по жалба на взискателя е отменен отказа на ЧСИ да насрочи публичната продан на процесния недвижим имот.

След отмяна на извънредното положение, ЧСИ е извършил справка в Агенцията по вписванията по партидата на И. К., от която се установява че АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр.Варна, ***, ет. 2, ап. 2, с площ 112,05кв.м. е единственият недвижим имот, който притежава длъжникът И. К., като върху него има подновяване / на 14.06.2016г./ на вписана договорна ипотека като обезпечение на кредит, отпуснат от ОББ, както и възбрана, вписана на 05.06.2013г. в полза на кредитора Евролийз ауто ЕАД по изп. дело №20138070400196.

Доколкото липсва ипотека вписана в полза на взискателя по изп. дело – Евролийз Ауто ЕАД, последният не може да се ползва от отпадане на несеквеституемостта на осн. чл.

445, ал.1 ГПК.

От заключението на приетата по изп. дело СТЕ се установява, че от АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр.Варна, ***, ет. 2, ап. 2, с площ 112,05кв.м., не може да бъде обособена самостоятелна част, която да бъде предмет на принудително изпълнение, като се съобразят определените в чл. 1 и чл. 2 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, както при вариант на петчленно, така и при вариант на тричленно семейство.

По твърдения на ищцата, изложени в жалбата домакинството , освен от нея, се състои от двамата пълнолетни сина –П. В. К. и В. К.

Венциславов, майка –Алла Николаевна Генова, и вторият баща – Георги Петров Генов.

Видно от приложените копия на лични документи, всички посочени лица са регистрирани на адрес: гр. Варна, ***, ет.2, ап.2.