Решение № 208 от 06.06.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. гр.Несебър, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Г.ева при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г.ева Гражданско дело № 20232150100856 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Ю.Б.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О.п.“ № ***, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П. Д., с пълномощник адв. Д. Е., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че И. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. О., ул. „Ч.“ № **, ап.*, дължи на ищеца сумата в размер на 12943,76 лева, представляваща главница за периода от 01.08.2019г. до 27.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 15.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 2752,27 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2019г. до 02.12.2021г., сумата в размер на 117,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2019г. до 12.03.2020г., сумата в размер на 1947,13 лева, представляваща мораторна лихва в размер на 14.05.2020г. до 27.02.2022г., сумата в размер на 531 лева, представляваща такси и разноски за периода от 07.01.2022г. до 27.02.2022г., за вземането на които е издадена заповед № 142 от 02.04.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 280/2022г. по описа на Районен съд - Несебър.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № FL892649 от 01.02.2018г. с разрешен кредитен лимит на 15300 лева с краен срок за ползване и погасяване до 01.02.2025г. Сочи, че на 01.08.2019г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски за главница, а на 01.09.2019г. на тези за лихва, като е изпаднал в забава, с оглед на което ищецът направил кредита изцяло и предсрочно изискуем на 02.12.2021г. с връчена покана до длъжника, с която била дадена възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задълженията по кредита. Навежда, че към настоящия момент длъжникът не бил изплатил дължимите суми за лихва, главница, такси и разноски, което обосновало 1 правния интерес у ищеца от настоящото производство. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.

Моли се да бъде изискано и приложено ч.гр.д. № 280/2022г. по описа на РС-Несебър.

Във връзка с доказване на вземането и установяване на претендираните суми се прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител - адв. Р. Н. от АКБургас, който изразява становище за допустимост на исковете. По отношение на основателността на исковете сочи, че не може да изрази становище поради липсата на контакт с ответника. Не възразявава срещу приемането на представените с исковата молба доказателства и допускането на съдебно-счетоводна експертиза.

За ищецът в съдебно заседание представител не се явява. Депозират молба, с която заявяват, че поддържат исковата молба, ведно с представените писмени доказателства. Молят да бъде прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Молят от съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

Претендират присъждане на направените по делото разноски.

За ответника в съдебно заседание се явява назначеният му особен представител, който оспорва исковата молба и поддържа подадения отговор. Моли от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан за размера над 12858,01 лева.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен договор, настъпване на предсрочната изискуемост на вземането преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, размерът на претенцията си и неизпълнението от страна на ответника. По иска за лихва в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора или че не дължи изпълнение.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № FL892649 от 01.02.2018г., сключен между страните по делото, ведно с погасителен план към него, от който се установява, че „Ю.Б.“ АД е отпуснало на кредитополучателя И. Г. Б. сумата в размер на 15300 лева, която следвало да бъде върната, ведно с дължимата лихва, на 84 вноски за периода от 01.03.2018г. до 01.02.2025г. Съгласно чл. 8 от договора за кредит погасителните вноски се изплащат до 1-во число на месеца. В чл. 14 от договора за кредит е предвидено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Видно от покана за изпълнение с вх. № 36844 от 16.09.2021г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов с рег. № 844 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, от страна на ищеца са били предприети действия по уведомяване на ответника за дължимите от него суми по договора. В поканата е било отразено, че поради забава в плащанията, банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем. Установява се, че ответникът е бил уведомен по реда на чл. 47 от ГПК - чрез залепване на уведомление от връчител при ЧСИ Якимов. Съставен е констативен 2 протокол, в който е посочено, че адресът на ответника е бил посетен на 17.09.2021г., 03.10.2021г. и 21.10.2021г., като адресатът не е открит. Установено било, че на адреса се намира община Средец, поради което било залепено уведомление, а в предвидения срок не се е явило лице, което да получи книжата. При направена справка от ЧСИ било установено, че ответникът имал регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. О., ул.

„Ч.“ № **, ап. 1, като липсвали данни за актуални сключени договори и осигуровки.

При това положение съдът намира, че предсрочната изискуемост е обявена на посочената в исковата молба дата - 02.12.2021г.

Според Тълкувателно решение № 7/2017г. от 02.04.2019г. по т.д. № 8/02017г. по описа на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

С оглед настъпилата предсрочна изискуемост следва да се приеме, че предявеният иск е основателен за вноските с настъпил падеж, за които не е било извършено плащане от страна на ответника.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и се кредитира от съда, се установява, че дължимата главница по договора за кредит възлиза на сумата в размер на 12858,01 лева. Експертът е констатирал, че към 27.02.2022г. възнаградителната лихва възлиза в размер на 2667,99 лева. Предвид изложеното искът за главница следва да бъде уважен за сумата в размер на 12858,01 лева, като бъде отхвърлена за разликата над този размер до претендираните 12943,76 лева. Претенцията за възнаградителна лихва следва да бъде уважена за сумата в размер на 2667,99 лева, като бъде отхвърлена за разликата над този размер до претендираните 2752,27 лева.

Според заключението е начислена сумата в размер на 285 лева, представляваща такса за ограничаване на негативните последици при просрочие, както и сумата в размер на 98 лева, представляваща такса с натрупване. В чл. 5 от договора за кредит е предвидено, че кредитополучателят заплаща такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 300 лева, както и месечна такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 3,50 лева. Таксата за ограничаване на негативните последици при просрочие е предвидена в Тарифата на ищеца, като сумата по нея зависи от дните на забава - от 2 до 30 дни, от 31 до 60 дни, от 61 до 90 дни, от 91 до 120 дни, от 121 до 150 дни, от 151 до 180 дни и над 181 дни. Съдът намира, че посочената такса за ограничаване на негативните последици при просрочие се основава на неравноправна клауза. Следва да се обърне внимание, че съгласно Решение № 345 от 09.01.2019г. по т.д. № 1768/2018г. по описа на II търг. отделение на ВКС възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите, даващи право на кредитора да претендира обезщетение за забава. Безспорно в настоящия случай таксата за ограничаване на негативните последици при просрочие представлява такса за управление на кредита в случай на забава. При изпадане на длъжника в забава, то той дължи обезщетение за забава и начисляването на допълнителна такса представлява неравноправна клауза. Ето защо претенцията за сумата в размер на 285 лева, представляваща такса за ограничаване на негативните последици при просрочие, следва да бъде отхвърлена.

Вещото лице е установило, че просрочените лихви са в размер на 2064,19 лева. С 3 уточнителна молба, подадена по настоящото дело ищецът е конкретизирал предявените претенции за мораторна лихва. Посочил е, че претендира сумата в размер на 1385,53 лева, представляваща мораторна лихва върху вноските за главница с настъпил падеж в в размер на 4681,06 лева за периода от 01.08.2019г. до 02.12.2021г., както и сумата от 678 лева, представляваща лихва върху предсрочно изискуемата главница в размер на 12943,76 лева за периода от 02.12.2021г. до 27.02.2022г.

Що се отнася до лихвата следва да се обърне внимание, че за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава (арг. от чл. 6 от действалия за този период Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., според който до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви). Ето защо лихвата върху вноските за главница с настъпил падеж в размер на 4681,06 лева за периода от 01.08.2019г. до 02.12.2021г., възлиза на сумата от 1076,64 лева, поради което искът следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 1385,53 лева и за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. По отношение на лихвата върху предсрочно изискуемата главница в размер на 12943,76 лева за периода от 02.12.2021г. до 27.02.2022г., същата следва да бъде изчислена върху сумата в размер на 12858,01 лева. Т.е. лихвата ще възлиза в размер на 314,31 лева, поради което искът следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 678 лева.

При този изход на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС, настоящата инстанция дължи произнасяне и относно разноските, направени от заявителя в заповедното производство. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят направени в хода на заповедното производство разноски общо в размер на 1310,56 лева, от които 365,82 лева - държавна такса и 944,74 лева - адвокатско възнаграждение с ДДС. В настоящото производство ищецът претендира сумата от 3984,35 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 394,60 лева държавна такса, 2264,64 лева - адвокатско възнаграждение, 1023,11 лева - депозит за особен представител, както и 300 лева - депозит за вещо лице. Съразмерно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 3706,34 лева. В тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив.