Решение № 4918 от 14.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4918 гр. София, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110144141 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „ТС“ ЕАД твърди, че ответниците са собственици на процесния имот, находящ се в гр. София, бул. „С“ № 82, бл. 311, ет. 8, ап. 47, респ. че са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ.

Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и услугата дялово разпределение, предоставена от „Техем сървисис“ ЕООД и не са погасили задълженията си. С уточняваща молба /л.60/ и в изпълнение указанията на съда, ищецът е конкретизирал претенциите си по размер в съответствие с издадената заповед за изпълнение.

Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответниците, че същите дължат на ищеца сумите както следва:

Г. М. Б. – 5/6 или сумата от 1438,64 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 486,87 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.02.2025 г., 2,15 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва считано от 28.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и 0,80 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2022 г. до 24.02.2025 г.;

П. Г. Б. – 1/6 или сумата от 287,72 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 97,38 лв.

1 мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.02.2025 г., 0,43 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва считано от 28.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и 0,16 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2022 г. до 24.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 12790/2025 г. по описа на СРС, 175-ти състав. Претендира разноски. Не се противопоставя делото да бъде гледано в о.с.з. без присъствието на представител на дружеството. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Прави искане за компенсиране с насрещните разноски.

Ответниците Г. М. Б. и П. Г. Б. са депозирали общ отговор на исковата молба. Излагат твърдения, че исковата молба е нередовна. Оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват наличието на облигационни отношения между страните. Твърдят, че са се отказали от наследството на М Г. Б. преди завеждане на настоящото производство.

Сочат, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2021 г., процесният имот е възложен на трето лице, поради което считат, че не дължат суми за ТЕ за процесния период. Оспорват и претенцията за услуга дялово разпределение, както и акцесорните такива, при твърдения, че липсват доказателства за изпадането в забава. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Претендират разноски.

От фактическа страна съдът установява следното:

С Определение № 48449/23.11.2025 г. по делото е прието ч. гр. дело 12790/2025 г. по описа на СРС, 175-ти състав, което е образувано след подадено от „ТС“ ЕАД Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 73059/28.02.2025 г.

По делото е приет Договор за учредяване на договорна ипотека, съдържащ се в Нотариален акт № 73, том XIII, рег. № 29 053, дело № 2325/2008 г. от 12.11.2008 г., съставен от нотариус ВБ, нотариус с район на действие СРС, вписан под № 302 в регистъра на Нотариалната камара. С този договор се обезпечават вземания на „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с предходно наименование „Българска пощенска банка“ АД), като е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собствен на ипотекарните длъжници Г. М. Б. и ГК Б.. Като кредитополучател е посочено „Нимако-СБ“ ООД, представлявано от М Г. Б., а като солидарни длъжници са посочени М Г. Б. и ИВИ Ипотекираният имот е индивидуализиран като апартамент № 47, находящ се в гр. София, бул. „С“ № 82, вх. 1, ет. 8, в сградата на ЖСК „Екстроорг“, със застроена площ 77 кв.м., заедно с мазе № 47 с площ 2,60 кв.м., както и с 1,575/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, съставляващо парцел по плана на гр. София, кв. „Изток-2“. В акта са посочени и съседите на жилището, мазето и терена, както и данъчната оценка на имота.

По делото е приет Нотариален акт № 48, том II, рег. № 5502, дело № 234/2019 г., съставен на 19.04.2019 г. от помощник-нотариус по заместване при нотариус ЦС, с район на действие СРС, с който в полза на „Ново Финанс“ ООД е учредена договорна ипотека за обезпечаване на вземане по Договор за заем № 410-СФ/18.04.2019 г., сключен с Г. М. Б., при участие на П. Г. Б. и М Г. Б. като солидарни и ипотекарни длъжници. От акта се установява, че обезпеченото вземане е за сума в размер на 2 000 лв., със срок на погасяване 60 месеца, първа погасителна вноска на 19.05.2019 г. и краен срок 19.04.2024 г.

Като писмено доказателство по делото е прието Постановление за налагане на 2 възбрана по изпълнително дело № 20198580401137 по описа на ЧСИ с рег. № 858 по отношение на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „С“ № 82, вх. 1, ет. 8, ап. 47, заедно с прилежащото мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

По делото е приет Акт за разпределяне на кубатурата в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот. От този документ се установяват отопляемият обем на отделните самостоятелни обекти и общият отопляем обем на сградата, които служат като база при определяне на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. По отношение на процесния имот е възприета отопляема кубатура 218 куб. м, а за сградата – обща кубатура 14 189 куб. м.

По делото е прието Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2021 г., издадено по изпълнително дело № 20209240400101 по описа на ЧСИ с рег. № 924 след проведена публична продан, отбелязано е, че същото е влязло в законна сила на 20.01.2022 г.

По делото е приет Договор от 27.09.2001 г., сключен между „Техем Сървисис“ и етажната собственост, по силата на който на дружеството е възложено извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата. По съдържание този договор урежда отношенията по отчитането на уредите за дялово разпределение, изготвянето на индивидуални и изравнителни сметки, разпределянето на общото потребление между отделните имоти и обслужването на сградата като етажна собственост.

По делото е приета и Обща фактура № 1021655194/31.07.2022 г. за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. за сума в размер на 2 049, 04 лева за топлоснабден имот с административен адрес: гр. София, ул. „С“ № 311, вх. 1, ап. 47.

По делото е изслушано и прието заключението на допуснатата ССчЕ, от което се установява, че общият размер на неплатените суми за процесния период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е 1 728,95 лв., от които 1 726,37 лв. главница за топлинна енергия и 2,58 лв. за дялово разпределение. Мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия е 584,25 лв., а върху дяловото разпределение – 0,96 лв. Същевременно вещото лице е посочило, че за периода 01.01.2022 г. – 30.04.2022 г. се отнася сумата 575,46 лв. главница за топлинна енергия, 194,75 лв. мораторна лихва върху нея, 2,58 лв. главница за дялово разпределение и 0,96 лв. лихва върху последната, както и че месечните начисления за този четиримесечен период са: януари 267,77 лв., февруари 260,90 лв., март 275,69 лв. и април 218,74 лв.

Като писмено доказателство по делото е прието Съдебно удостоверение с изх. № 67826/14.08.2023 г., издадено от Софийски районен съд, в което е вписано, че лицето Г М. Б. се е отказала от наследството на М Г. Б., който отказ е вписан в специалната книга на съда под № 1592/14.08.2023 г.

Като писмено доказателство по делото е прието Съдебно удостоверение, издадено от Софийски районен съд, в което е вписано, че лицето П. Г. Б. се е отказала от наследството на М Г. Б., който отказ е вписан в специалната книга на съда под № 1838/20.09.2023 г.

От правна страна съдът установява следното:

3

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай не се установява ответниците Г М. Б. и П. Г. Б. да са наследници на починалия на 29.07.2020 г. М Г. Б.. Наследството се придобива с приемането му.

Приемането произвежда действие от откриването му – чл. 48 Закон за наследството /ЗН/.

Същият начален ефект има и отказът от наследство – той става по реда на чл. 49 ЗН и има действие от откриване на наследството. В конкретния случай от 29.07.2020 г. Г М. Б. и П. Г.

Б. не се явяват наследници на М Б..

Предвид липсата на облигационна връзка между ищеца и ответниците, то предявените от него срещу тях искове следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото право на разноски имат ответниците.

Ответникът П. Г. Б. се е представлявал в заповедното производство и в исковото от адвокат Й. В. П.. Между тях двамата за заповедното производство е сключен Договор за правна защита и съдействие от 24.07.2025 г., а в исковото - Договор за правна защита и съдействие от 07.10.2025 г. И в двата е договорено сключването им на основание чл. 38, ал.