Определение № 31322 от 27.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31322 гр. София, 27.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20261110113198 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК

Образувано е по искова молба вх.№ 153852/14.05.2026 г. на М. Б. Б., ЕГН **********, гр. С****, чрез пълномощника си адв. Л. А. Г., съдебен адрес: гр. ***, срещу "****" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****", представлявано от С. Р. Янк., и "***" ЕООД, ЕИК: ****, гр. ****", представлявано от И. М. Ш..

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника "***" ЕАД.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника "***" ЕООД.

Ответникът "***" ЕАД е депозирал насрещен иск.

Своевременно е постъпил и отговор на насрещния иск от насрещния ответник.

На основание чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.11.2026 г. от 11,00 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание: установителен по чл. 124 от ГПК във връзка с чл.26 ал.1, предложение 1 и 3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „****“ ЕАД с цена на иска 252,60 евро, и че Договор за предоставяне на поръчителство от 05.02.2026 г., сключен с „****“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП с цена на иска 460,09 евро.

1

В исковата молба се твърди, че на 05.02.2026 г. между ищеца и "***" ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №****, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи, че ответникът "КРЕДИСИМО" ЕАД му предоставил кредит в размер на 600 евро при фиксиран годишен лихвен процент: 41,50 %, годишен процент на разходите: 50,39 %. В условията на договора било изрично посочено, че общият размер на всички плащания по Договора за потребителски кредит №**** г. е в размер на 852,60 евро, която сума включвала заемна сума в размер на 600,00 евро, 74,81 евро застрахователна премия, 177,79 евро - възнаградителна лихва. Твърди, че нито в договора, нито в приложенията към него, става ясно от какви компоненти е съставен ГПР. Позовава се на трайната съдебна практика, според която бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Твърди, че при нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Позовава се на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани "изчислителните данни".

Ищецът твърди, че на 05.02.2026 г. сключил с втория ответник "****" ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, с който дружеството е обезпечило всички вземания по договора за поръчителство срещу заплащане на възнаграждение в размер на 460,09 евро. В чл. 8 , ал. 4 от договора било договорено, че възнаграждението може да се заплаща по банкова сметка на "****" ЕООД или по банкова сметка на "***" АД. Счита, че възнаграждението на поръчителя е следвало да бъде включено като компонент на ГПР към договора за потребителски кредит. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Позовава се на Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС. Твърди, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и поради неточно посочване на ГПР с оглед възприетото в т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело С714/22 на СЕС, където е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, 2 буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита - чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предвид съдържанието на Договора за потребителски кредит, сключен с "***" ЕАД и съдържанието и по-конкретно на чл. 8 от Договора за предоставяне на поръчителство, сключен с "****" ЕООД счита, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите (чл. 19, ал. 1 от ЗПК). Твърди, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Счита за необосновано да се счита, че потребителят би могъл да разполага със съответна възможност да осигури обезпечение в общ размер на всички задължения по договора за кредит, като твърди, че обективно длъжникът би могъл да си позволи да представи като обезпечение единствено одобрено от ответника "****" ЕАД дружество, а именно другият ответник "***" ЕООД. Твърди, че дружеството-поръчител е и свързано лице с кредитора по договора за заем, тъй като "***" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "***" ЕООД.

Ищецът счита, че двата договора - за кредит и за предоставяне на поръчителство са свързани и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит. Счита, че таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид посочения в договора размер от 50,39 %, размера на предоставената сума по договора в полза на потребителя 600 евро, лихвения процент по кредита 41,50 %, срокът на договора от 13 месеца, общият размер на плащанията по договора за кредит - 852,60 евро и размера на дължимото възнаграждение за поръчител 460,09 евро, почти наравно с размера на предоставената заемна сума по договора. Твърди, че общото задължение по договора за кредит е еквивалентно на вписаните в погасителните 3 планове към договора за потребителски кредит и договора за поръчителство сборни плащания, в които изрично е посочено и задължението за възнаграждение в общ размер 1312,69 евро. Така средният месечен размер на вноската бил начислен като сбор от части от главница, застрахователна премия, договорна лихва и възнаграждение за поръчителство в общ размер от 100,98 евро. Плащането на посоченото възнаграждение за поръчителство обаче не било отразено като разход при формирането на оповестения ГПР - 50,39 %, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски, като счита, че този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди, че при отчитане на уговореното възнаграждение за поръчителство като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен. Счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

По отношение на сключения между него и ответника „****" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, то предвид недействителността на договор за кредит, който обезпечава и във връзка с който е сключен, счита този договор за лишен от основание. Сочи, че съгласно договора за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да отговаря солидарно с длъжника за задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми - по чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство, като по този начин поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване.

Счита, че съгласно константната съдебна практика противоречи на добрите нрави съглашение, при което престациите са явно нееквивалентни, като в случая двете престации обезпечаване на парично задължение на стойност 600,00 евро, и възнаграждението за предоставяне на поръчителство - 460,09 евро, са явно нееквивалентни. Тъй като договорът за поръчителство е акцесорен обезпечителен договор, който няма самостоятелно значение, като предвид това, че е обезпечено едно недействително, несъществуващо задължение, недействителен е и договорът за поръчителство. Сочи, че за него е уговорено заплащането на възнаграждение за поръчителство дори и при погасяване на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора - поръчителя, поради което и този договор се явява нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД като противоречащ на добрите нрави и лишен от основание.

Моли съда да прогласи за нищожни процесните договори на посочените основания и да му присъди разноски.

Ответната страна „***“ ЕАД е депозирала отговор на исковата молба в законовия срок. Оспорва исковете изцяло по основание. Признава сключването на Договор за потребителски кредит № **** г., като твърди, че главницата по договора за кредит е в размер на 674.81 евро, равностойност на 1319.81 лв., а не в размер на 600.00 евро, респективно на 1173.50 лв., както твърди ищеца. Сочи, че 600.00 евро, равностойност на 4

1173.50 лв. от главницата са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 74.81 евро, равностойност на 146.32 лв. е заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия. Твърди, че в частта за сумата от 74.81 евро, равностойност на 146.32 лв. кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят е закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено еднократно от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата.