Определение № 5568 от 11.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 14208/2025
- Вид
- Определение № 5568
- Подписан
- 11.03.2026
- Състав
- Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Йоанна Наскова Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5568 гр. София, 11.03.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514208 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по подадена от П. Г. П. частна въззивна жалба срещу разпореждане от 03.10.2025г., постановено по гр.д. № 20574/2023г. по описа на СРС, ГО, 166 състав, с което е върната депозираната от жалбоподателя въззивна жалба срещу решение от 18.05.2025г. по гр.д. № 20574/2023г. по описа на СРС.
Частният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Поддържа, че депозираната от него въззивна жалба не е просрочена, тъй като правото на въззивно обжалване било упражнено в законоустановения срок. Наведени са и съображения, че първоинстанционният съд е бил длъжен да администрира въззивната жалба без да извършва преценка за спазването на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК с оглед проверка на релевираните в същата възражения за нищожност на постановеното съдебно решение. Позовава се на практика на ВКС, съобразно която оплакването за нищожност на съдебното решение не е ограничено с никакъв срок, както и че сезираният съд е длъжен служебно да се произнесе по нищожността, винаги когато е наведена като основание или когато има данни за това. В този смисъл счита, че е недопустимо връщането на въззивна жалба, в която се сочи нищожност на атакувания съдебен акт, дори ако другите основания са просрочени. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване 1 на съдопроизводствени действия по администриране на въззивната жалба.
Насрещната страна в производството – МБАЛ „ПОЛИМЕД“ ООД оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения.
Счита, че първоинстанционното решение е било връчено на жалбоподателя при спазване на изискванията на ГПК, а депозираната въззивна жалба е подадена след изтичане на преклузивния срок. Поддържа становище, че съдът следи служебно единствено за нищожността на правни сделки, които са от значение за спора. Прави искане на отхвърляне на частната въззивна жалба.
Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
Производството по гр. д. № 20574/2023г. на Софийски районен съд, ГО, 166 състав е било образувано по искова молба на П. Г. Г. срещу МБАЛ „ПОЛИМЕД“ ООД по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от деликт. С постановеното на 18.05.2025г. решение по делото предявените искове са били отхвърлени.
Ищецът е бил представляван от назначен от съда по реда на ЗПП представител – адв. А.А.. На 19.05.2025г. било изготвено съобщение до ищеца, ведно с препис от съдебното решение. Видно от извършеното отбелязване върху отрязъкът от съобщение, същото е било връчено на 26.06.2025г. чрез адв. А.А..
По делото е постъпила на 14.07.2025г. въззивна жалба от П. Г. П., която е била изпратена по пощата на 11.07.2025г. Фактът на изпращането на жалбата по пощата на посочената дата категорично се установява от находящия се в първоинстанционното дело пощенски плик и отбелязването върху молбата от деловодството на СРС.
С разпореждане от 16.07.2025г. първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя да представи доказателства за спазване на срока по чл. 259 от ГПК за подаване на въззивната жалба, както и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията. В изпълнение на същите жалбоподателят е представил с молба от 20.08.2025г. препис от системен бон, издаден от 2
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД и допълнение към въззивната жалба по съображения за нищожност на обжалваното решение. С разпореждане от 21.08.20025г. съдът е констатирал, че представеният системен бон е нечетлив и е дал възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи същия в четлив вид. С молба от 29.09.2005г. жалбоподателят е представил препис от фискалния бон, който отново е нечетлив в частта относно датата на издаването му.
С обжалваното разпореждане от 03.10.2025г. първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба, като е приел, че същата е просрочена като подадена след изтичане на преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивната жалба се подава в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на първоинстанционното решение на страната. В случая препис от съдебното решение е бил връчен на жалбоподателя на 26.06.2025г. чрез назначения му от съда представител по реда на чл. 51, ал. 1 от ГПК . От 26.06.2025г. е започнал да тече двуседмичният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, а крайният срок за подаване на въззивна жалба е изтекъл на 10.07.2025г. /четвъртък, присъствен ден/, определен по правилото на чл. 60, ал. 4 от ГПК. В случая жалбата е била изпратена по пощата, като в съответствие с правилото по чл. 62, ал. 2 от ГПК датата на изпращане е удостоверената такава на пощенското клеймо – 11.07.2025г. По делото няма доказателства, установяващи твърдението на жалбоподателя, че жалбата е била изпратена по пощата до 10.07.2025г. Приложеният системен бон от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД е нечетлив в частта, относно датата на издаването му. Други доказателства, относими към дължимата от съда проверка за спазване на установения в нормата на чл. 259, ал. 1 от ГПК преклузивен срок, не са ангажирани, независимо от изричните указания на първоинстанционния съд в този смисъл.
Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи, че депозираната въззивна жалба подлежи на разглеждане по реда на инстанционния контрол в частта относно съдържащите се в същата възражения за нищожност на обжалвания съдебен акт. Правомощията на въззивния съд в производството за 3 въззивно обжалване са уредени в разпоредбата на чл. 269 ГПК. Въззивният съд извършва проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалваното пред него първоинстанционно решение, като се произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост в обжалваната част, а при проверката за правилност на решението е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Допустимостта на въззивното производство е обусловена от надлежното му сезиране с редовна и допустима въззивна жалба, подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от Г П К . Обстоятелството, че с въззивната жалба се поддържа довод за нищожност на постановения съдебен акт не окачествява подаден ата въззивна жалба като иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, нито като възражение за нищожност, упражнено по предявен срещу жалбоподателя иск, нито въвеждането на този довод във въззивната жалба дерогира разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от ГПК, създавайки възможност за безсрочно оспорване валидността на постановеното решение по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. П роцесуалният закон не допуска безсрочна обжалваемост на нищожния съдебен акт.
При така установените данни настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно. При наличието на доказателства, че съобщението за изготвеното решение, ведно с препис от постановения съдебен акт, е връчено на надлежния представител на жалбоподателя по реда и при условията на чл. 51, ал. 1 от ГПК, то съдът правилно е приел, че въззивната жалба, която е подадена по пощата на 11.07.2025г. е просрочена като подадена извън предвидения в закона преклузивен двуседмичен срок за извършване на това процесуално действие. Законната последица от пропускането на срока е връщане на въззивната жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, а подадената срещу него частна въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна въззивна жалба на П. Г. П. срещу разпореждане № 152740 от 03.10.2025г., постановено по гр.д. № 20574/2023г.
4 по описа на СРС, ГО, 166 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано при условията на чл. 280 от ГПК с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5