Решение № 1167 от 18.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1167 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000503395 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260976 от 17 юли 2023г. по гр. д. № 35/2019г. Софийски градски съд, ГО, 4 състав е осъдил „ДЗИ Общо застраховане“ АД, да заплати на Н. Д. Н. сумата 90 000.00 /деветдесет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.06.2018г., около 16.05ч, в гр.Луковит, по ул.

„Възраждане“, в района на кръстовището с ул. „Цар Симеон“, причинено виновно от Р. В. Д., при управление на л. а. марка „Пежо 106“, с рег. № ********, който в нарушение на правилата за движение по пътищата, настигнал управлявания от ищеца мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „КА 250 Д“ навлизащ в кръстовището, предприемащ маневра ляв завой и изпреварвайки го, го блъснал, с което му причинил тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника със застрахователна полица с № BG/06/118001208491, валидна до 20.04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.07.2018г., до окончателното им изплащане; осъдил ответника да заплати по сметка на СГС 1 сумата 3 600.00 /три хиляди и шестотин/лв., представляваща дължимата държавна такса и сумата 600.00 /шестотин/лв., представляваща сторените от бюджета разноски за вещи лица, съобразно уважения иск.

С определение № 264867 от 12 септември 2023г., постановено по по гр. д. № 35/2019г., Софийски градски съд, ГО, 4 състав е допълнил решението си по следния начин: оставил е без уважение молбата на ищеца чрез адв. Д. като негов процесуален представител за присъждане в полза на адвоката на разноски за осъществена безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗА.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 35/2019г. на СГС, ГО, 4 състав. С доводи, че решението е неправилно поради допуснати процесуални нарушения, необосновано и като резултат, постановено в нарушение на материалния закон поради непроведено пълно и главно доказване на обстоятелствата на които е основан искът, иска отмяната му и отхвърляне на иска.

Насрещната страна Н. Д. Н. е оспорил жалбата.

Н. Д. Н., чрез представителя си, е подал частна жалба срещу определението на съда по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на адвоката за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. С доводи, че е незаконосъобразно, се иска отмяната му и присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е възприел заключенията на изслушаните по делото автотехническа и съдебномедицинска експертиза, кредитирал е показанията на двама от свидетелите по делото и не е дал вяра на тези, дадено от сочения причинител на ПТП относно местоположението на ищеца и за това, че ищецът се е блъснал в задната врата на управлявания от свидетеля автомобил, като изолирани, вкл. противоречащи на тези, дадени от незаинтересования свидетел Р.. По този начин СГС е приел, намирайки и, че презумпцията за вина в хипотезата на чл. 45 ЗЗД по отношение водача на л.а. марка „Пежо 106“ не е оборена от ответната страна, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Р. Д. по отношение процесното ПТП при управление на л.а. марка „Пежо 106“, с рег. № ******** и настъпилите в причинноследствена връзка от това поведение травматични увреждания на ищеца, са 2 установени в процеса. СГС е формирал извод за следния механизъм на ПТП водачът Д., при управление на л.а. марка „Пежо 106“, в нарушение на правилата за движение по пътищата, е настигнал управлявания от ищеца мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „КА 250 Д“, навлизащ в кръстовището, предприемащ маневра ляв завой, сам предприел маневра изпреварване на мотоциклета, като преминал опасно между мотоциклета и товарната автокомпозиция, без да осигури достатъчно безопасна дистанция между себе си и мотоциклета или между себе си и товарната композиция, като и в двата случая липсата на безопасна дистанция е станала причина за сблъсъка му с мотоциклетиста. Вследствие на ПТП ищецът е получил „Счупване на шийката на лява бедрена кост„, претърпял е оперативна интервенция, при която е извършена тотална смяна на лявата тазобедрена става с поставена ендопротеза и последвал възстановителен период от четири месеца с ограничения в придвижването. Като е отчел посочени релевантни обстоятелства за размера на търсеното обезщетение, съдът е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пълния предявен с иска размер от 90 000 лв.

Срещу приетото от първоинстанционния съд, жалбоподателят е изразил недоволство, концентрирано върху избирателно кредитиране на показанията на свидетел, за когото няма данни да е свидетел на ПТП, и върху необосновано възприемане на механизъм на ПТП, въпреки липсата на обективни данни за това, - за представянето на каквито ищецът е имал пасивно поведение, - по технически път да се определи еднозначно причината за настъпване на ПТП, липса, посочена от вещото лице по АТЕ, и като резултат необоснован извод на съда, направен въпреки непроведеното пълно и главно доказване от ищеца, за осъществено деликтно поведение от страна на застрахования при него водач, причинило травматични увреждания на ищеца.

От своя страна ищецът – ответник по въззивната жалба е възразил, че по делото е проведено пълно и главно доказване на фактите от основанието на иска, вкл. чрез заключението на АТЕ, чийто констатации противоречат на показанията на причинителя на ПТП, който не е съобразил състоянието на пътя и разположението на превозните средства, характера и интензивността на движението, и е предприел изпреварване в забранена за това зона, допускайки тройно разминаване с изпреварваното МПС и насрещно движещото се извънгабаритно ПС и по този начин е нарушил чл. 20, чл. 25, чл.

26, чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т.1 ЗДвП.

3

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо (не се спори, че е спазена процедурата по чл. 380 КЗ), а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно.

Предявен е иск при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пострадало лице срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.

Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

В случая, с оглед спорния предмет на делото във въззивното производство, очертан от оплакванията във въззивната жалба и насрещните доводи в отговора на жалбата, и в приложение на императивните норми на материалния закон, за които съдът следи служебно, въззивният съд, за да разреши спора по същество, приема за установено на първо място следното във връзка с механизма на ПТП:

Ищецът основава иска си за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв., до какъвто размер е допуснато 4 увеличение на иска, като пострадало лице, предявен срещу застраховалия гражданската отговорност на застрахования при ответника делинквент – водач на автомобил, - на увреждане, настъпило в резултат от ПТП, станало на 23.06.2018г. в гр. Луковит на ул. “Възраждане“ на кръстовището с ул. „Цар Симеон Първи“ около 16.05 ч. Посочил е, че ПТП е причинено от Р. Д., който го е блъснал отзад, при завиване на кръстовище и след като той като водач на мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „КА 250 Д“ с ДК № *******, бил подал сигнал за предприемане на маневра, като ударът настъпил поради неспазване на дистанция от страна на водача на л.а. Пежо, с рег. № ********, а той е пострадал в областта на ляв долен крайник с диагноза „Фрактура коли феморис синистра“, за чието лечение му е приложена оперативна интервенция на ТБС.

Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, е оспорил причиняването на непозволено увреждане от застрахован при него водач, съответно причиняването в резултат на такова увреждане на твърдените болки и страдания, като е възразил, че ищецът е причинил ПТП със своето противоправно поведение, като е предприел неправилна маневра завой наляво от най-дясната пътна лента в нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗДвП, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците които се движат след него, покрай него и без да се съобрази с положението им, посоката и скоростта на движение, с което е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП, който е управлявал и с неизправна осветителна и сигнална система. Евентуално ответникът е възразил, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат с поведението си. Оспорил е и размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. С тези възражения от защитата си по същество е обосновал и своите доводи във въззивната жалба, основавайки ги на събраните по делото доказателства, като никое от тях според него не удостоверява обстоятелствата и причините за ПТП.

В констативния протокол с пострадали лица, съставен по повод процесното ПТП, в графа „обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено от съставителя на протокола, че на 23.06.2018г. около 16.05 ч. при предприемане маневра завиване наляво от крайна дясна част от лентата за движение, ищецът като водач не пропуска движещото се в същата пътна лента МПС, управлявано от Р. Д., и се блъснал странично в задната му дясна част.

5

По повод процесното ПТП е било образувано наказателно производство – досъдебно производство № 179/2018г., пр. пр. № 737/2018г., прекратено с постановление на прокуратурата – РП Луковит от 28.12.2018г., с удостоверяване, че постановлението не е било обжалвано, тъй като е отбелязано, че е влязло в сила на 15.01.2019г. Прекратяването на НП е постановено поради това, че е прието, че водачът Н. има вина за причиняването на ПТП, като той е ударил лекия автомобил, последният, започнал предприемане на маневра завиване наляво, станало, когато двете ППС са били изравнени, тогава мотоциклетистът предприел завиване наляво и ударил със задна лява дръжка на кормилото задното дясно стъкло на автомобила; прието е още, че мотоциклетистът Н., движил се плътно вдясно, не се е преустроил до разделителната линия, за да завие, следвало е и да подаде сигнал за завиване, като е управлявал мотоциклета с неизправни задни мигачи и неработещи стоп светлини.

По делото е разпитан доведен от ищеца свидетел – св. Р., който е разказал, че е станал очевидец на ПТП на кръстовище. Той е посочил, че не познава ищеца, не е разпитван в наказателното производство, неизяснено по делото е останало по какъв начин ищецът е узнал, че свидетелят е възприел инцидента. Св. Р. е разказал в показанията си, че на 23.06.2018г. е управлявал бус, видял мотоциклетиста, който се намирал две коли пред него, той бил спрял, подал мигач „с ръка за наляво“, бил застанал на осевата линия и чакал колоната отсреща, а него го чакали го около 5 минути; зад мотоциклетиста се намирал л. а. „Пежо 106“, чийто водач май подал ляв мигач и „тръгнал да го изпреварва“, тръгнал „рязко“ и тогава ударил мотора и мотористът паднал.