Решение № 378 от 02.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Мая Цонева

Бонка Янкова при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200206 по описа за 2024 година при секретаря Невена Пелова и с участието на прокурора от ВП Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Янкова наказателно дело № 206 по описа за 2024 г.

Производството е по реда на чл. 346, т. 2 НПК

Образувано е по касационна жалба от подсъдимата Б. С. М. подадена чрез защитника адвокат А. А. от АК Хасково против присъда № 36 от 28.11.2023 г. на Окръжен съд Хасково по ВНОХД № 523/ 2023 г.

В касационната жалба са заявени с цифровото им посочване всички основания за касационна проверка, регламентирани в чл. 348, ал.1, т.1 - т. 3 от НПК, като акцентът е поставен върху съществените процесуални нарушения, допуснати от въззивната инстанция, довели и до неправилно приложение на закона.Оплакването за явна несправедливост на наказание само е маркирано.

Твърди се на първо място, че показанията на полицаите П., И., А. и Х. са незаконосъобразно ползвани, понеже били некоректни, а и не установявали авторството, както неправилно приел съда, а само фактите свързани с намирането на тютюна. Изтъква се и допуснато от съда нарушение от една страна да обсъди детайлно показанията на св.А., а от друга да им отдаде дължимото според касатора значение, като изключващи авторството на подсъдимата. С оплакване за тенденциозност на самото разследване, което както е посочено в жалбата, „не е обективно, всестранно и пълно“ е заявено 1 оплакване за нарушение на чл.107, ал.3 от НПК, като в подкрепа на изложеното се акцентира върху некоректно извършения оглед на местопроизшествие и факта, че св.А. изобщо не била посочена в списъка към обвинителния акт. В подкрепа на заявената незаконосъобразност на аналитичната дейност се сочат също неправилно отчетените от съда, като доказващи авторството, заключения на двете експертизи и на саморъчните обяснения на подсъдимата вписани в протокола за доброволно предаване.

Отправеното в жалбата искане към касационната инстанция е безалтернативно - да отмени въззивната присъда и постанови друга, с която да оправдае подсъдимата.

В заседанието пред ВКС подс.М. се явява лично и с упълномощеният за защитата пред касационната инстанция адв. Х.Б..

Касационната жалба се поддържа с изложените в нея доводи и отправени искания. Адв. Б. акцентира върху проведеното при абсолютно нарушение правата на подсъдимата разследване и навежда в тази връзка доводи за пълното пренебрегване „функцията на заподозрян“, която подсъдимата получила с предприетите спрямо нея действия – оглед и доброволно предаване и неизпълненото от страна на полицаите задължение да и разяснят правата, които следват от тази функция, в подкрепа на което се позовава на практиката на европейския и на българския съд. Поддържа се също и оплакване за незаконосъобразно кредитиране на показанията на четиримата полицаи, разпитите на които били проведени в отклонение от процесуалните правила, тъй като били напълно еднакви.

В лична защита подсъдимата споделя становището на адв.Б., а в упражнено право на последна дума моли съда да уважи отправеното от защитника искане и да отмени осъдителната присъда.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК , установи следното:

С присъда № 16 от 11.05.2023 г., постановена по НОХД № 354/2022 г., РС Димитровград признал подс.М. за невиновна в това, че на 30.03.2022 г. в /населено място/, /област/, в /комплекс/ държала акцизни стоки без бандерол – тютюневи изделия – общо 8, 205 кг. нарязан тютюн за пушене /за лула и цигари/, на обща стойност 1841, 20 лв. при единична цена на килограм 224, 40 лв., когато такъв се изисква по закон, а именно съгласно чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл.100, ал.1 и чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, като случаят не е маловажен 2 и деянието е извършено повторно – престъпление по чл. 234, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради което и я оправдал по повдигнатото обвинение. На основание чл. 234, ал.3 от НК съдът отнел предмета на престъплението.

По въззивен протест, с искане за отмяна на оправдателната присъда и осъждане на подсъдимата, пред Окръжен съд Хасково е образувано ВНОХД № 523 по описа за 2023 г. С атакуваната сега присъда съдът отменил изцяло първоинстанционната присъда, като признал подсъдимата за виновна по обвинението за извършено престъпление по 234, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради което и на основание на чл.55, ал.1, т.1 от НК наложил наказание от една година лишаване от свобода, което постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение наложеното на подсъдимата наказание по одобрено по НОХД № 5721/2020 г. от РС Пловдив споразумение в размер на осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три години, за което също определил първоначален общ режим. На основание чл. 234, ал.5 от НК отнел в полза на държавата процесния тютюн и се произнесъл по разноските, които възложил на подсъдимата да заплати.

Подадената жалба е допустима, но по същество е неоснователна.

Неправилното приложение на материалния закон е изведено аргументационно в жалбата единствено като функция от заявеното второто касационно основание - съществено нарушение на процесуалните правила, което налага ВКС да разгледа и обсъди на първо място доводите, с които е обосновано недоволството от процесуалната дейност на контролирания съд.

В съдържателен план развитите съображения позволяват открояването им в следните насоки: необективност на проведеното разследване и проявената тенденциозност към събирането на доказателствата, довели до нарушение на чл.107, ал.3 от НПК; незаконосъобразно формирана доказателствена съвкупност и незаконосъобразен анализ на доказателствата, проявен чрез неправилното им съотнасяне към предмета на доказване, вследствие на което е направено погрешно заключението за доказаност на авторството.

На първо място следва да се посочи, че с оглед централното място на съдебната фаза в наказателния процес, оплаквания за пороци в досъдебното разследване по начало не съставляват основание по см. на чл.348, ал.1, т.2 и това е видно от очертаните чл.348, ал.3 от НПК нарушения. Принципно отклонения от процесуалните изисквания в досъдебната фаза могат да рефлектират върху правата на страните и само в случай, че не са отстранени от съда биха могли да насочат към процесуален порок. В контекста на изложеното, възражение за допуснато на досъдебното производство нарушение на принципа по чл.14 от НПК не налага самостоятелно обсъждане.

Преценката на обвинението, върху какви доказателства да изгради обвинителната си теза е в рамките на суверенното му право, поради което и извън настоящия контрол е довода за невключване на св.А. в списъка към обвинителния акт, която видно от делото е и надлежно разпитана в съдебната 3 фаза. Независимо от горното, ВКС намира за необходимо да отрази становището си към предложеният в жалбата прочит на предприетите от разследващите действия, свързани с проверка на събраните чрез показанията на св.А. гласни доказателства, като „репресивни действия“ за разколебаването . Доводите на защитата не могат да бъдат споделени, защото не в противоречие, както се твърди в жалбата, а именно в изпълнение на задълженията по чл.107, ал.3 от НПК, органите на досъдебното производство са предприели действията по проверка на изложените в показанията на посочения свидетел фактически данни, отчитайки тяхната фактическа и логическа непоследователност.

Пренесено на плоскостта на атакуваната процесуална дейност на контролирания съд, така заявеното оплакване за отклонение от вмененото му задължение да събира и проверява, както доказателства които уличават, така и такива които оневиняват подсъдимото лице изисква отговор от ВКС, но извършената проверка разкрива категоричната му неоснователност.

Въззивният съд не е допуснал претендираното нарушение нито в рамките на неизпълнено служебно начало, нито в аспекта на поискани от страните, но несъбрани от съда доказателства. Не се и твърди от касатора да са игнорирани отправени искания в тази посока. Събрани са всички възможни доказателства и не е допуснато отклонение от посочените процесуални изисквания, като е спазен принципа по чл.13 от НПК.

На следващо място, несподелими са възраженията за процесуално неизрядна дейност на съда по формиране на доказателствената база, ползвана за фактическото изясняване на делото. Така формулирани, доводите пряко касаят възражението на порочност при формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд, доколкото законосъобразността на този процес, на първо място изисква доказателствата да са установени, както изисква чл.104 от НПК - „ по реда предвиден в този кодекс“. За това и всякога, когато това не е така е компрометиран и принципа по чл. 13, ал.2 от НПК. В случая обаче контролирания съд не е допуснал претендираното нарушение.

Съдът правилно не е изключил от обсъжданата съвкупност показанията на разпитаните четирима свидетели служители на полицията, като са несподелими наведените в тази посока доводи в жалбата, свързани с незаконосъобразността на извършения оглед на местопроизшествие.

Споделяйки становището на първата инстанция за опорочена процедура по провеждането на посоченото процесуално следствено действие въззивната инстанция изобщо не е ползвала изготвения протокол (стр. 6 – стр.7, мотиви, възз.присъда). Изключеният от доказателствената съвкупност протокол за оглед на местопроизшествие няма как да обоснове некоректност, както се твърди в жалбата, в действията на четиримата свидетели полицейски служители, които нямат каквото и да е участие в извършването на посоченото процесуално следствено действие. Извършената проверка, възможността за която е законово залегнала в техните правомощия, като не се и твърди обратното, не би могла да търпи негативи поради незаконосъобразно 4 извършения оглед, последвал съобщението за извършено престъпление и предприет на това основание. Изведените на тази основа оплаквания за „тенденциозност“ в действията на полицаите - за както е посочено в жалбата „планирана атака срещу М. с цел попадането и в затвора“, включително и с внушението друга причина за посещението на обекта, са несъстоятелни.

Поставеният друг аспект на същото оплакване, свързано с предприетите от полицаите действия спрямо подсъдимата без да са и разяснили правата, които имала като „заподозряна“ не разкрива основателност и не променя направеният извод за годност на техните показания. Съдебната практика на ЕСПЧ и на ВКС последователно приема ненадлежност на доказателствените данни, които са събрани опосредено чрез разпит на полицаи, за които не е имало пречка да са свидетели, но в показанията си са възпроизвели получена от заподозряно/обвиняемо лице информация при проведени беседи в условията на арест, задържане или в контролирана от полицията среда и без да са го уведомили надлежно и осигурили правото му да ползва адвокатска защита и да не дава уличаващи го обяснения, които могат да бъдат използвани за осъждането му (в тази посока - Решения на ЕСПЧ по делото Titarenko v.

Ukraine по жалба № 31720/02, по делото Д. Митeв срещу България по жалба № 34779/09 г., Р № 42 /20.03.2018 г. по н.д. № 25/18 г., ВКС, ІІ н.о., Р № 87/18.05.2016 г., по н.д. № 291/2016 г., на ВКС, ІІ н.о., Р № 391/25.10.2013 г. по н.д. № 1220/2013 г., на ВКС, ІІІ, н.о и др.)

Настоящата хипотеза обаче не е идентична. В ъзприетите от тях обстоятелства свързани с поведението на подсъдимата и реализираното от нея съдействие по показване на процесния тютюн не могат да се охарактеризират като „събеседване“ в контролирана полицейска среда, за да обуслови активиране на горепосочените ограничения. Следва да се спомене, в контекста на възраженията за дължимото разяснение на правата и че тя не придобива такива от въпроса дали има забранени вещества, а от установяването на данни за това. Приложното поле на Директива 2013/48/ЕС на ЕП и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство обхваща обвиняемите и заподозрените лица, както и тези, за които в хода на разпита пред полицията или от друг правоохранителен орган се разкрият насочващи данни в тази посока, тоест данните следва да възникнат (Р 88/19.05.2021г, по н.д. № 312/2021 г., ВКС, ІІІ н.о).

Разпечатката съдържа 34 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4e25de43-f458-4c81-8f49-1d4c4a2d8e6a