Решение № 199 от 25.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Стара Загора, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря ДиА. Д. И.а като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20215500901204 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба ,предявена от СТ. Ш. П. от гр.Ч. против ЗК „Б.“ АД – гр.С. с правно основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че ищцата СТ. Ш. П. е пострадала в резултат на ПТП, при което е загинала сестра й А.Ш.Б..

Изложени са обстоятелства, че на 07.10.2020 г., на път I - 8, км 249, Д. К.

П., управлявайки л.а. „Тойота Авенсис“ с peг. № СВ 0344 НХ, нарушил правилата за движение по пътищата и блъска пресичащите СТ. Ш. П. и А.Ш.Б.. Вследствие удара, С. е понесла телесни увреждания, а А. е починала.

За настъпилото произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 72, издаден от РУ на МВР - А.. Образувано е наказателно производство - ДП № 755/2020 г. по описа на РУ на МВР - А., пр.пр. № 7629/2020 г. по описа на ОП П., което към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила акт.

Посочено е, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. „Тойота Авенсис“ с peг. № СВ 0344 НХ нарушения на правилата за движение по пътищата, които се намират в причинно следствена връзка с настъпилите общественоопасни последици - телесни повреди на СТ. Ш. П. и смърт на А.Ш.Б..

Сочи се, че за л.а. „Тойота Авенсис“ с peг. № СВ 0344 НХ, управляван от Д. К. П., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със срок на валидност една година, считано от 13.08.2020 г. до 12.08.2021 г. към ЗД „Б.“ АД. Отбелязано е, че по силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и 1 използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, от името на ищцата е предявена претенция за изплащане на обезщетение пред ЗД „Б.“ АД и са представени всички документи, с които е разполагала. Заявено е, че по случая е заведена щета, но към настоящия момент ответникът не е изплатил обезщетение на ищцата, поради което за нея е налице правен интерес да предяви претенцията си за определяне на размера на обезщетение и присъждането му пред съда.

Изложено е, че СТ. Ш. П. е била откарА. в ЦСМП - П. с оплаквания от силни болки и деформация в областта на лявата ръка и рамо, главоболие, световъртеж, временна загуба на съзнание и загуба на спомен. Била е прегледА., извършени са били рентгенови и ехографски и микробиологични изследвания и е установено настъпването на следните травми: контузио капите, комоцио и фрактура на ляв хумерус. Ищцата е отказала хоспитализация и е напуснала болницата заради смъртта на сестра си А.. Тя е била дълбоко разтърсена от настъпилата трагедия. Освен, че е пострадала поради собствените си травми, нанесени й от катастрофата, С. е била очевидец на смъртта на сестра си А., което я е разстроило и травмирало и С. много е държала да присъства на погребението на сестра си, да я изпрати в последния й път.

Сочи се, че поради силните болки в рамото и ръката, С. отново е приета на 22.10.2020 г. в УМБАЛ „С.“ ЕАД – гр. П.. Отново са й направени микробиологични изследвания, рентгенография и е поставена диагноза: счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост, закрито. Направена й е операция - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Поставена й е била метална остеосинтеза за фиксиране на фрактурата поради наличието на дислокация. Поставена е оргеза. Поради обездвижването на ръката й, продължило за много дълъг период от време, ищцата не е могла да извършва елементарни действия по самообслужването си - обличане, хигиена, тоалетна, хранене, пазаруване, готвене, простиране, чистене. За всичките тези дейности, ищцата се е нуждаела от постоянно съдействие от някого, била е безпомощна сама да се грижи за себе си и се е наложило да бъде обгрижвА. от своите близки.

Посочва се, че въпреки извършеното лечение, С. не е възстановена от претърпените травми. Твърди се, че движенията в травмирА.та област не са възстановени в пълен обем, при физическо натоварване и при промяна на времето има болка и се налага да приема обезболяващи средства.

Преди процесното ПТП С. е била активна и работоспособна жена, грижела се е за себе си и семейството си, не е имала здравословни проблеми, но поради травмите, получени при инцидента продължава да бъде ограничена при движенията си и не може да извършва в пълен обем обичайните си дейности. Освен болките, ищцата е изживяла и силен стрес и страх от инцидента, както поради понесените от нея травми и поради настъпилата пред очите й при същия инцидент смърт на сестра й А., с която С. е била много близка.

2

Заявено е, че причинените и предстоящите болки и страдания на ищцата следва да бъдат компенсирани. Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача на лекия автомобил Д. К. П., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД „Б.“ АД, като се излагат аргументи съгласно чл. 432 от КЗ.

Направено е искане да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника ЗД „Б.“ АД да заплати на СТ. Ш. П. сумата в размер на 26 000 лв., предявена като частична от 40 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от понесени травми вследствие на ПТП от 07.10.2020г.Претендира законната лихва върху сумата, считано от 14.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумите съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ.

Моли, да се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС и настоящата молба да се счита за списък на разноски.

С допълнителна молба е взето становище от ищцата по отношение претенцията за лихви за забава, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка счита, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Заявено е, че приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за заплащане на лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Според ищцата, тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, то за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 14.10.2020 г.

В законния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който взема становище по предявените искове. Отбелязва, че приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20656/12.10.2020год. няма обвързващата сила по смисъла на чл. 300 ГПК, както и в настоящия случай не съдържа никакви данни за виновен за настъпилото ПТП водач на МПС. Сочи, че съвсем отделен остава и въпросът, че в протокола не е посочен втори участник в настъпилото ПТП. Оспорва изцяло ищцовата претенция, както по основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

Твърди, че предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен, необоснован и недоказан, прекомерно завишен по размер, по следните съображения: Твърди, че ЗД „Б.“ АД не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да изплати определеното застрахователно обезщетение. Посочва, че по реда на чл. 380 КЗ, ищецът е подал застрахователна претенция пред застрахователното дружество.Сочи, че увреденото лице - ищец по настоящото дело - СТ. Ш. П., не е изпълнило визираните в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения - да представи на 3 застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Заявено е, че по подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е образувА. застрахователна преписка - щета № 2110006181 от 08.10.2020год. Твърди се, че с предявената извънсъдебно от ищеца претенция, на застрахователното дружество не е представен документ установяващ виновността на някой от участниците в ПТП. Заявено е, че тъй като в конкретния случай, липсват безспорни доказателства, документално удостоверяващи вината на водач, управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано в ЗД „Б.“ АД, това обстоятелство е попречило на застрахователното дружество да се произнесе по щетата.

Счита, че предявеният иск е неоснователен, тъй като отговорността на ЗД „Б.“ АД като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е функционално обусловена от отговорността на водача, чийто риск носи. Навежда твърдение, че в процесния случай, както със застрахователната претенция, така и с исковата молба не са представени доказателства водачът на лек автомобил „Тойота Авенсис" с peг. № СВ 03 44 НХ - Д. К. П. да има вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищцата.

В тази връзка, оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис" с peг. № СВ 03 44 НХ - Д. К. П.. Посочва, че с исковата молба не са представени доказателства, установяващи виновността на някой от участниците в ПТП от 07.10.2020год., още повече на водач на МПС, застраховано в ЗД „Б." АД. Счита, че в конкретния случай, не е установена и доказА. виновността на водач управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано при ответното застрахователно дружество.

Посочено е, че в представения като доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20656/12.10.2020год., в частта му и по отношение на съдържанието му, касаещо описания механизъм на настъпване на ПТП, като обстоятелства и причини за произшествието не е посочено нищо конкретно като факти. Счита, че не са посочени подробности от значение за изясняване на механизма на ПТП. Твърди се, че от посочения документ не може по несъмнен и безспорен начин да се установи механизма на настъпване на процесното ПТП, понеже липсва посочен механизъм на ПТП. Намира, че вписаните в протокола обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП.

Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на пътно - транспортно произшествие, като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е осъществил изключително по причина (вина) от действията на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис" с peг. № СВ 03 44 НХ - Д. К. П..

Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на пътнотранспортно произшествие от 07.10.2020год., на ищцата са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените от нея неимуществени вреди.

4

Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция за неимуществени вреди.

Самостоятелно прави и възражение за съпричиняване на вредите от стрА. на пострадалата СТ. Ш. П. при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от стрА. на ищцата СТ. Ш. П., като поддържа, че причина за настъпване на претендираните вреди са и извършени от нея нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващи се в пресичане на пътното платно не по пешеходна пътека, без да възприеме цялостната пътна ситуация, т.е. при неупражнен визуален контрол към посоката на движение, от която са идвали автомобили и/или е било възможност да дойде автомобил. Счита, че принос за настъпване на ПТП има ищцата, която в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП при предприетото пресичане на пътното платно не е съобразила разстоянието до приближаващото превозно средство и неговата скорост на движение, пътната обстановка, а също така и ненужно е удължила времето си за пресичане. Наред с това, според ответника, ищцата е навлязла внезапно на платното за движение и го е пресякла на нерегламентирано за това участък от пътя. С това си поведение, нарушавайки разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП ищцата сама се е поставила в превишен риск спрямо нормалния и е създала предпоставките за осъществяване механизма на произшествието.