Решение № 914 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100509244 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10175 от 31.05.2025 г. по гр. д. № 60955 от 2024 г.

Софийският районен съд е осъдил „А1 България“ ЕАД да заплати на „Минолби“ ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 2,16 лева с вкл. ДДС /или 1,80 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ******** и мобилен телефонен номер ********, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № 0442065816/04.01.2022 г., с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата от 200 лева, представляваща разноски по делото.

Ответникът „А1 България“ ЕАД е подал въззивна жалба, в която развива съображения, че първоинстанционното решение е неправилно. Счита, че не било доказано ищецът да е заплащал процесната сума, поради което и нямало основание същата да му се възстановява. Неправилен бил изводът на СРС, че е ирелевантно обстоятелството, че процесната сума е заплатена от трето лице, а не от ищеца. В случая имуществото на ищцовото дружество не било намаляло, въпреки че било заплатено негово задължение от трето лице. Поддържа, че „Минолби“ ЕООД не е обявявало финансови отчети от 2020 г. и не е имало служители, поради което не било доказано да е заплатило и процесната сума.

1

Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на иска.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Минолби“ ЕООД оспорва жалбата. Развива съображения, че е било задължено лице по процесната фактура, поради което било ирелевантно кой фактически я е заплатил. Фактът на плащане не се оспорвал от ответника, поради което правилно СРС е уважил иска. В тази връзка се позовава на чл. 73 ЗЗД и чл. 301 ТЗ. Без значение бил и фактът дали ищецът е осъществявал търговска дейност и дали е декларирал разходи.

Фактурата е била начислена в повече, била е заплатена и приета без възражение от страна на „А1“ ЕАД и е сторнирана впоследствие с кредитното известие по реда на чл. 115, ал. 2 от ЗДДС. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба на „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 2,16 лв., представляваща сбор от платени без основание месечни абонаментни такси (МАТ) по фактура № 0442065816/04.01.2022 г., с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.

Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. сключен с ответника „А1 България” ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети). Твърди се, че ответникът фактурирал сбор от месечни абонаментни такси, които били различни като стойност от договорените такива. Сочи, че ответникът е издал фактура с № 442065816, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги № ******** -13,92 лв. без ДДС, № ******** - 20,83 лв. без ДДС. Твърди се, че ищцовото дружество е заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена справка ищецът установил, че е платил в повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, общо в размер на 1,80 лв. без ДДС.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с която оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на сключен договор между страните, посочен в исковата молба. Не оспорва и наличие на заплатена претендираната по делото сума в размер на 2,16 лв. с ДДС, която е начислена във фактура № 442065816 за мобилни услуги № ******** и № ********. Твърди, че в представената по делото фактура № 442065816, е отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните са уговорени съгласно Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас от 14.10.2019 г., Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна 2 услуга от 14.10.2019 г. и Приложение № 2 от 14.10.2019 г.. Сочи, че в процесната фактура всички суми са начислени, като е съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата. Твърди още, че ищецът не е заплатил процесната сума, доколкото ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги, предмет на процесния договор, поради което сумата е заплатено от друго лице, ползвател на услугата, и следва да се възстанови на него, а не на ищеца.

С доклада си по делото СРС е отделил за безспорни следните обстоятелства: че между страните е налице сключен Договор № 503554975, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца мобилни съобщителни електронни услуги, както и че сума в размер на 2,16 лв. с ДДС, която е начислена във фактура № 442065816 за мобилни услуги № ******** и № ********, е заплатена.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Първоинстанционният съд е изяснил всестранно и обективно спора от фактическа страна, като въззивната инстанция споделя изложените от същия мотиви, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, без да е необходимо да ги преповтаря.

По наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:

Основният спорен въпрос, поставен пред въззивния съд, е, дали ищецът е обеднял, при положение че не е доказано кой е фактическият платец на процесната сума и чие имущество реално е намаляло. Ответникът оспорва обстоятелството, че задължението е заплатено от страна на „Минолби“ ЕООД, като поддържа това възражение и във въззивната си жалба.

Безспорно по делото е, че задължено лице по процесната фактура е „Минолби“ ЕООД. На основание чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението.

Предвид посоченото, налице е обедняване от страна на „Минолби“ ЕООД с оглед извършеното плащане на задължението по процесната фактура, дори същото да е извършено от трето лице, доколкото „Минолби“ ЕООД би дължало заплатената сума в полза на третото лице, извършило плащането (чл.

74 ЗЗД). Вътрешните отношения между задълженото лице „Минолби“ ЕООД и фактическия платец на задължението не се отразяват нито на погасителния ефект на плащането, нито на основателността на претенцията по чл. 55, ал. 1 3 от ЗЗД за връщане на неоснователно получената от името и за сметка на длъжника сума. В случая задължението не е с оглед личността, а ответникът не твърди плащането от третото лице да е извършено поради грешка.

Без значение е и обстоятелството дали ищецът е извършвал търговска дейност и как е осъществявал финансовата си отчетност – тези обстоятелства са релевантни евентуално за административнонаказателната му отговорност, но не и за дължимостта на претендираната сума.

Предвид всичко гореизложено се налага извод, че претенцията на ищеца е основателна и като я е уважил, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия искане за разноски, въззивникът следва бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 25,56 евро /превалутирани 50 лв./, за което са представени доказателства за плащане.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10175 от 31.05.2025 г. по гр. д. № 60955 от 2024 г. по описа на Софийския районен съд

О С Ъ Ж Д А „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 сумата от 25,56 евро /превалутирани 50 лв./, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4