Решение № 446 от 27.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100506359 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20004292 от 07.01.2021 г., постановено по гр. д. № 2231/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 164 състав, ГД „П.Б. И З. НА Н.“ е осъдена да заплати на Т. В. Т. да заплати, на основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, сумата от 2 338, 27 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2020 г. до погасяване на задължението, а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 379, 06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 25.01.2017 г. – 17.01.2020 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 600 лв., представляваща разноски по делото. Ответникът е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата от 108, 69 лв. – държавна такса.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ГД „П.Б. И З. НА Н.“, с която го оспорва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение неправилно. Счита, че отразеният в експертното заключение по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза извънреден труд не е извънреден, тъй като същият е изчислен сумарно, при полагане на нощен труд в часовия интервал от 22.00 ч. до 06.00 ч. Поддържа, че не е налице празнота в нормативната уредба на МВР във връзка с изчисляване и изплащане на 1 час нощен труд. Отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на МВР намира правната си регламентация в чл.179, ал. и ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.3 и ал.9 ЗМВР, Наредба № 8121з1 776/29.07.2016 г. на МВР, а неговият размер се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Той е с часова норма 8 часа, а не 7 часа, както е предвиден в чл.140 КТ. С оглед на това счита, че не следва да се прилагат текстовете на чл.9, ал.1, ал.2 и ал.3 НСОРЗ и съответно не следва да се прилага коефициент 1, 143. Поддържа, че часовата норма за нощния труд в ЗМВР е различна от тази в КТ. По този начин отделните категории труд са с различна часова норма, регламентирани от различни нормативни актове.

Служителите на МВР имат права и задължения по действащия ЗМВР, който е специален, уреждащ техните служебни правоотношения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Т. В. Т., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. От представените по делото доказателства е установено, че за исковия период е полагал нощен труд от 1 688 часа през 211 смени. За този период работното време е изчислявано сумарно, с период на отчитане – тримесечие. За същия период приложение намира Наредба № 9121з-776/29.07.2016 г. В същата липсва правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 1, 143. В действащата редакция на чл.187, ал.4 ЗМВР, ДВ бр.60/07.07.2020 г. изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Счита, че след 2014 г. до приемането на посочената норма е налице непълнота по въпросите за продължителността на седмичното работно време през нощта и възможността за преизичсляване на часовете положен нощен труд от държавните служители в МВР. На основание чл.46, ал.2 ЗНО, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Позовава се на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, т.23. С оглед на това счита, че в разглеждания случай намира приложение чл.9, ал.2 НОСРЗ, като нощните часове се превръщат в дневни, когато работното време се изчислява сумирано. Този коефициент е 1, 143.

Възприемайки тезата на жалбоподателя, би се стигнало до това служителите на МВР да имат права и задължения само по нормите на ЗМВР, което счита, че е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, в приложимата за исковия период редакция и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че е служител в СД „ППЗН“ при ГД „П.Б. и З. на Н.“ към МВР на длъжност „пожарникар“. За периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. е полагал извънреден 2 труд, който не му е заплатен от ответника. Твърди, че работел на смени, всяка с продължителност на 24 часа, по график, при тримесечно отчитане на работното време. При липса на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ. С оглед на това счита, че през исковия период нощните часове следва д се преизчислят в дневни с коефициент 1, 143 Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 600 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявеният иск. Не оспорва, че ищецът е държавен служител при ответника през исковия период, както и че полага труд на 24-часови смени, от които между 22.00 ч. и 06.00 ч. през нощта.

Поддържа, че законодателят е регламентирал различна времева продължителност за полагането на нощен труд – за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – 8 часа, а за работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение – 7 часа. Поддържа, че това е обусловено от основните функции наМВР, закрепени в чл.2, ал.1 ЗМВР. За исковия период приложение намира Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., с които е определен размера на нощния труд – 0, 25 лв., който е платен на ищеца. Счита, че причината законодателят да въведе различна времева продължителност за нощен труд, е наличието на компенсаторен механизъм. С оглед на това счита, че не е налице основание за де преобразува и заплаща труд, положен през нощта, като извънреден. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Страните не спорят, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че през исковия период 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. е съществувало правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността инспектор III степен, в 02 „Оперативна дежурна група“, в сектор „Оперативен център“, на отдел ПГ и СД към СДЛБЗН при ГДЛБЗН – МВР.

Липсва спор и относно обстоятелството, че със заповед № 8121з791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.179, ал.2 ЗМВР е постановено за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв.

Допълнителното възнаграждение се изплаща след предоставяне в съответните финансови звена на протокол – приложение № 5 към чл.32, ал.1 и чл.33 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР Със заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните 3 работи, на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 ЗМВР е постановено за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв. Допълнителното възнаграждение се изплаща след предоставяне в съответните финансови звена на протокол – приложение № 6 към чл.32 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

По делото са представени работни графици и справки за положените от ищеца дежурства по график и за положения нощен труд, вкл. положен труд на официални празници през исковия период, съгласно които ищецът е положил общо за периода 1 688 ч. нощен труд.

От заключението на вещото лице В.Д.П. по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че положеният от ищеца нощен труд за исковия период е отчитан и заплащан всеки месец, съгласно Наредба № 8121з-776/2016 г. През разглеждания период ищецът е отработил 211 броя нощни дежурства или 1 688 часа нощен труд. При преизчисляване на нощния труд с коефициент 1, 143 и превърнат в дневен труд по месеци и тримесечия е в размер на 1 929, 40 часа. С оглед на това положеният от ищеца извънреден труд е 241, 40 часа, за което се дължи възнаграждение в размер на 2 338, 27 лв. Тази сума не е платена на ищеца. Лихвата за забава, изчислена на тримесечна основа за периода от първо число на месеца, следващ дължимото плащане, до 17.01.2020 г., възлиза на 379, 06 лв.

Експертното заключение не е оспорено от страните.

В проведеното на 09.10.2020 г. открито съдебно заседание СРС е допуснал изменение на предявените искове по отношение на техните размери, като същите се считат предявени съответно за сумата от 2 238, 27 лв. – главница и 379, 06 лв. – лихва.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

На основание чл.176 ЗМВР и чл.178, ар.1, т.3 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. В ал.3 на същата норма, в приложимата за исковия период редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) 4 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.