Решение № 152 от 09.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Варна, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Ив. К. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600201 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид:

Окръжен съд - Добрич, с присъда № 7 по НОХД № 343/2022г. по описа на същия съд, постановена на 12.04.2023г. е признал подсъдимия Л. М. И. за ВИНОВЕН в извършване на деяния по НК както следва: по чл. 342, ал.1 от НК, за това, че на 24.06.2019г. в с.Карапелит, обл.Добрич, по ул. „Първа“, при управление на МПС микробус „Мерцедес Спринтер 518 CDI“ с рег.№ ТХ 6504 ТХ, собственост на „Пътнически превози" ЕООД - град Добрич, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата и допуснал причиняването на телесна повреда /временно разстройство на здравето, неопасно за жИта/ на С. С. К., служител на Второ РУ- МВР Добрич. Наложено е наказание по реда на чл.54 от НК лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца; чл.270, ал.1 от НК, за това, че по същото време и място противозаконно пречил на орган на властта - С. С. К. - младши полицейски инспектор при Второ РУ-МВР Добрич, да изпълни задълженията си съгласно чл.

165, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата, като след издадено 1 устно разпореждане от полицай С. С. К., не представил документи за управлявания от него микробус „Мерцедес Спринтер 518 CDI“ с рег.№ ТХ 6504 ТХ, собственост на „Пътнически превози" ЕООД - град Добрич и вместо това потеглил с него. Наложено е наказание при условията на чл.54 от НК - лишаване от свобода за срок от 2 /две/години.

На основание чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. На основание чл.67, ал.3, вр. чл.42а, ал.2, т.2 е наложена мярка за пробационен надзор, а именно „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ през изпитателния срок.

На основание чл.52 вр. чл. 45 от ЗЗД е присъдено обезщетение в пола на гражданския ищец К. в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.

В присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото; осъдил е подсъдимия да заплати такива върху уважения размер на гр. иск в полза на Държавата, както и на гр. ищец и ч. обвинител за адв. хонорар.

Въззивното производство пред АпС - Варна е образувано по жалба на подс.И., в която бланкетно се заявяват обикновено сочените пороци, а именно- незаконосъобразност, допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост на присъдата, несправедливост на санкцията. Желанието е насочено към отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, постановяване на оправдателна такава или намаляване на размера на наложените наказания.

Чрез допълнение към жалбата се твърди необоснованост поради разнопосочност в свидетелските показания, както и неправилно кредитиране на резултатите от извършения следствен експеримент; заявява се, че първата инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, изразило се в липсата на предоставена възможност на подсъдимия да вземе отношение по обвинението, както и с отказа да назначи съдебномедицинска експертиза спрямо подсъдимия; сочи се и неправилно приложена материална норма, доколкото действията на И. представляват административно нарушение, а не престъпление по чл.270 от НК.

Пред състава на въззивния съд представителят на Апелативната прокуратура-Варна намира жалбата за неоснователна, постановеният 2 първоинстанционен акт за правилен и законосъобразен, моли за произнасяне в този смисъл.

Ч. обвинител и гр. ищец К. чрез повереника си -адв.Г. оспорва жалбата и моли за потвърждаване на първоинст. съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира направените разноски от доверителя му пред въззивната инстанция.

Защитата на подсъдимото лице – адв. Н. М. /АК-Добрич/ поддържа жалбата и допълнението към нея и излага твърдения пред състава на съда в този смисъл.

Подсъдимият И., упражнявайки правото си на лична защита, оспорва възприета фактология от първостепенния съд с твърдения за неистинност в показанията на разпитаните свидетели, включително и тези на пострадалия. В последната си дума пред настоящата инстанция заявява, че ако не бъде оправдан, желае „да се преразгледа делото“, както и да се извърши следствен експеримент поради противоречия в свидетелските показания.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:

Съдебното производство пред ОС – Добрич е протекло по общия ред за разглеждане на делото, а приетите за установени фактически положения са следните:

На 24.06.2019г. служители от Второ РУ при ОД МВР - град Добрич младши полицейски инспектор С. С. К., младши полицейски инспектор Д. И.

М. и младши полицейски инспектор П.В.В., изпълнявали служебните си задължения в Полицейски участък в с.Карапелит, обл.Добрич във връзка със специализирана полицейска операция за осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата. В тази насока имало издадена Заповед № 357з153/11.01.2019 г. на Директора на ОД МВР - град Добрич, въз о снова на която посочените служители имали делегирани правомощия да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата на обслужваната от тях територия.

3

Около 16:00 часа тримата полицаи осъществявали контрол край полицейския участък в с.Карапелит. В това време по главния път Силистра Добрич се движел управлявания от подсъдимия Л. М. И. микробус „Мерцедес Спринтер 518 CDI“ с рег. № ТХ 65 04 ТХ, собственост на „Пътнически превози“ - град Добрич, в който пътували служители, работещи в образователната система - свидетелите М.В. Г.а, Л. Г.а и Р. С. П.. С посоченото МПС следвало да пътуват за град Добрич и две учителки от детската градина в селото - свидетелките М.Т. И. и И.П.Д.. За да успеят да се качат, подсъдимият пред детската градина, при запален двигател, спрял микробуса на пешеходната пътека, начертана на изкуствената неравност.

Тогава мл.полицейски инспектор С. К., докато колегата му - свидетелят Д.М. пишел АУАН на свидетеля Н.Н.И., се приближил от страната на водача и го запитал при отворен прозорец, защо е спрял върху пешеходната пътека, като му разпоредил да премести микробуса напред. Подсъдимият И. отказал да изпълни указанията под претекст, че учителките всеки момент ще се качат.

Тогава К. отново му разпоредил да премести микробуса и да си даде документите за проверка, тъй като установил, че същият бил и с непоставен предпазен колан. Водачът реагирал, казвайки на служителя да не се заяжда с него и че веднага потегля. В това време в микробуса тъкмо се качвали свидетелките И. и Димитрова. Докато страничната врата се затваряла, свидетелят К. през отворения прозорец поставил ръката си, в която държал стоп - палка пред шофьора, с цел да предотврати потегляне и неколкократно, преди да седнат двете дами, му казал „спри“. Независимо от разпореждането, подсъдимият предвижил буса, тъй като според обясненията му кракът му бил на полусъединител и потеглил. Поради факта, че при тръгването на микробуса, ръката на К. останала вътре в купето, същият бил „увлечен“ и влачен, като впоследствие прохлузвайки се по вратата, се строполил на пътното платно. При падането той се превъртял назад през глава и още веднъж през рамо, и останал да лежи в средата на пътното платно върху осевата линия. Виждайки това, возещите се в автобуса започнали да викат, че човекът /К./ е паднал на пътното платно и водачът да спре микробуса. След известно разстояние, около 30-40 метра, подсъдимият И. преустановил движението на МПС, дал назад и го спрял на известно разстояние преди процесната пешеходна пътека, в посока от град Добрич към центъра на селото. При лежащия на пътното платно полицай, отишли колегите му 4 свидетелите Д.М. и П.В., както и свидетелят Б.А.Р., намиращ се в близост до местопроизшествието. Последният започнал да го пръска с вода, за да го свести. Впоследствие се струпали и други хора, след което пострадалият бил преместен от пътното платно до оградата на полицейския участък.

Непосредствено след инцидента се отзовал и личният лекар д-р Ч., който му измерил кръвното налягане и извършил други рутинни действия до пристигането на линейка с екип на Спешна помощ.

За пълното изясняване на делото от фактическа страна, в хода на досъдебното производство били извършени множество процесуалноследствени действия, включително и назначени експертизи, поради необходимостта от специални познания в съответните области.

В хода на разследването, съгласно експертните становища по автотехническата експертиза /САТЕ/ и химическата експертиза/ СХЕ/ не били установени повреди по МПС, управлявано от подс. , които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване, нито водачът е бил с наличие на алкохол или други упойващи вещества в кръвта си.

Според заключението на вещото лице по изготвената СМЕ по писмени данни, пострадалият С. С. К. е получил следните увреждания: контузия на главата, ожулване на меки черепни обвивки и охлузвания по ръцете и десен долен крайник, които в своята съвкупност са били обу словили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Чрез заключението по комплексната съдебномедицинска, автотехническа и трасологическа експертиза, назначена в хода на съдебното производство от първонист. съд след замяна на единия от експертите по обективни причини /настъпила смърт/, при рязкото потегляне на микробуса е била оставена върху пътното платно откритата и описана в протокола за оглед следа от протриване на протектора на една от гумите на колелетата му /л.7, ДП/. Впоследствие, поради повишаване на скоростта на автобуса и с оглед поставената в купето ръка на пострадалия, същият е бил „увлечен“ /л.137 НОХД/ и влачен известно време, след което тялото се е освободило и паднало върху пътното платно, като от придобитата инерция се е претъркаляло няколко пъти върху асфалтовото платно и се е установило неподвижно в положение, разположено по гръб. При този удар са били 5 получени охлузванията по ръцете и долния десен крайник, ожулванията по меките черепни обвивки, контузията на главата и сътресението на мозъка на пострадалия, като при отделянето на тялото от автобуса са били оставени следите от протриване с отнемане на прахово наслоение под прозореца по външната повърхност на шофьорската врата и колонката зад тази врата / протокол за оглед - л.9, ДП/.

В допълнение, в експертизата е посочено, че установените травматични увреждания отговарят да са получени по гореприетия механизъм на настъпване на произшествието и същите са били в причинно-следствена връзка с него, но с едно съществено уточнение, че медицинските критерии за безсъзнателно състояние по свидетелски показания и съществуваща реална опасност за живот не се припокриват. В случая, е имало степенна промяна на съзнанието, макар и описана като безсъзнателно състояние, която не е представлявала реална опасност за живота на К. и при подобна степен на промяна на съзнанието е възможно пострадалият да е с пълна липса на спомен за случилото се, каквато /липса на спомени/ е налице и в настоящия казус.

Поради това е било прието, че медико-биологичната квалификация на телесната повреда, вследствие на инцидента е временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с доводите, че за да има временна опасност за живота на пострадалия, би трябвало тази опасност да е реална, т.е. да е имало еднаква възможност за настъпване на смърт или преживяване, без оказване на квалифицирана медицинска помощ, макар да е съществувала за сравнително кратко време. В тази връзка се посочва, че приетата клинична диагноза „сътресение на мозъка“ може да е вариантна: придружена със степенна промяна на съзнанието обнубилацио /зашеметяване/; сомнолентност /сънливост/; до сопор /унесеност/, към кома /пълна загуба на съзнание/ с травматичен характер, като реална опасност за живота, съществува при настъпване на травматична кома, израз на която е пълната загуба на съзнание поради потискане на дейността на мозъчната кора. В конкретния случай именно с оглед липсата на обективно доказана клинична симптоматика, е било изведено заключението, че подобно състояние, визирано в последната хипотеза, не би следвало да се приема единствено от показанията на свидетели - немедицински лица за много кратък период от време /от порядъка на 1-2 минути/.