Решение № 127 от 30.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Кюстендил, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500135 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 260079/13.01.2022 г. на С. С. С., действаща чрез процесуалния представител по пълномощие адв. П. В. от САК, със съдебен адрес: **, насочена срещу решение № 260345/ 23.12.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 795/2020 г. по описа на същия съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е допуснал извършването на съдебна делба между В. Е. М., ЕГН **********, З. Е. М., ЕГН **********, С. С. С., ЕГН **********, М. С. К., ЕГН **********, М. П. Б., ЕГН **********, П. Б. Б.,

ЕГН *** и С. Б. Я., ЕГН ********** на следния недвижим имот: поземлен имот с пл.№175 по КК на с. В., с площ от 447 кв.м., при съседи: път, ПИ с № 173, ПИ с №174 и ПИ с № 176, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м. Определил е делбата да се допусне при следните права: за В. Е. М. – 3/24 ид.ч., за З. Е. М. – 3/24 ид.ч., за С. С. С. – 6/24 ид.ч., за М. С. К. – 6/24 ид.ч.; за М. П. Б. – 2/24 ид.ч., за П. Б. Б. – 2/24 ид.ч. и С. Б. Я. – 2/24 ид.ч. Отменил е констативен нотариален акт за собственост № 90, том І, дело № 78/2020 г. на нотариус Е.К. за дела на С. С. С. над притежаваните от нея 6/24 ид.ч. от процесния имот.

Жалбоподателката обжалва изцяло решението на районния съд, релевирайки доводи за неговата неправилност. Сочи, че съдът не е изпълнил задължението си по чл.140 ГПК, а е следвало да разреши всички предварителни въпроси, съобразно съдържанието на тази процесуална норма, да обяви проекта си за доклад, включително с разпределяне на доказателствената тежест между страните, да се поизнесе по допускане на доказателствата.

Според разбирането на въззивницата, неспазването на тези изисквания е пречка за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Счита за неправилно произнасянето по иск за делба без да е приложен документ за собственост. Приема за голословно и неподкрепено с доказателства твърдението на съда, че ответницата С. С. не е владяла имота, а е държала идеалните части на ищцата, при което не е могла да придобие наследството по давност. Възразява се срещу немотивирания отказ на съда да се отведе от разглеждане на спора, както и да присъди на страните деловодни разноски. Решението не било мотивирано и досежно определените квоти, при които е допусната делба на процесния имот. Възразява се срещу последните с твърденето, че не са правилно определени.

1

Искането е за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се разноските за въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – В. Е. М., З. Е. М., М. П. Б., П. Б. Б. и С. Б. Я., чрез процесуалния представител по пълномощие – адв. Ц. Х. от САК, депозират отговор по въззивната жалба.

Приемат за несъстоятелни изложените в жалбата доводи за неправилност на решението на районния съд. Споделят като правилен извода на съда, че страните са съпритежатели на недвижима вещ и имат общи права на собственост върху предмета на делба, както и че в полза на ответницата С. С. не е текла придобивна давност върху процесния имот, при което законосъобразно е отменен констативния нотариален акт.

Иска се потвърждаване на решението. Претендират се деловодни разноски за въззивното производство.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочен срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивните жалби, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Производството пред ДнРС е образувано по искова молба подадена от В. Е. М., ЕГН ********** и З. Е. М., ЕГН **********, против С. С. С., ЕГН **********, М. С. К., ЕГН **********, М. П. Б., ЕГН **********, П. Б. Б., ЕГН *** и С. Б. Я., ЕГН **********, с която е предявен иск да бъде допусната делба между страните по отношение на следния недвижим имот: поземлен имот с пл.№ 175 по КК на с. В., с площ от 447 кв.м., при съседи: път, ПИ с № 173, ПИ с №174 и ПИ с № 176, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м.

Ищците твърдят, че между страните е налице съсобственост относно процесния имот, възникнала по силата на наследствено правоприемство от общите им наследодатели С.Г. Б., починал на 01.11.1991 г. и Й.С. Б., починала на 28.03.1998 г.

Ищците са дъщери на Т. С. М., починала на 18.05.2009г. – дъщеря на наследодателите С. и Й. Б.и, като техни дъщери са и ответниците С. С. и М. К.. Останалите ответници са наследници на техния син – Б. С.ов Б., починал на 17.01.2011 г., съответно- М. Б., негова преживяла съпруга, а П. Б. и С. Я. са негови деца.

Изложени са твърдения, че общите им наследодатели са били собственици на гореописания недвижим имот, представляващ дворно място и на построената от тях в този имот през 1954 г. жилищна сграда, придобити по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Владели имота повече от 35 г., съответно от построяване на къщата и 2 до смъртта им живеели в нея. След кончината им бил владян съвместно от всички техни наследници.

Заявено е искане да бъде допусната делба на процесните вещи между страните по делото, при права: по 3/24. ид.ч. за всяка от ищците, по 6/24 ид.ч. за С. С. и М. К. и по 2/24 ид.ч. за останалите трима ответници.

По реда и в срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответниците М. П. Б., П. Б.

Б. и С. Б. Я., в който изразяват становище за основателност на иска, съответно искат да бъде допусната делба на процесния имот при посочените от ищците права.

Ответницата С. С. С. също е подала отговор по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска за делба като неоснователен и иска отхвърлянето му. Отрича да е налице съсобственост върху процесните недвижими вещи, респективно оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че след смъртта на Т. М. и Б. Б./ нейни брат и сестра/, имотът е ползван от техните наследници, като твърди, че грижите по стопанисването му са поети изцяло от нея и тя сама извършила основен ремонт. С отговора се акцентира върху обстоятелството, че с разпореждането на съда по чл. 131 от ГПК й било връчено само копие от исковата молба, като в нея не бил описан, а и не е представен документ за собственост на имота, чиято делба се иска. Ответницата се легитимира като изключителен собственик на процесния имот с нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание наследство и давностно владение № 90, т. I, рег. № 1291, нот. дело № 78/2020 г. на нотариус Е.К., с район на действие ДнРС. Заявява искане предявеният иск за делба на процесния недвижим имот да бъде отхвърлен, като съдът приеме, че между страните не е налице съсобственост върху него, тъй като ответницата е изключителен собственик на този имот.

Въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Съделителите са наследници по закон на С.Г. Б., починал на 01.11.1991 г. и съпругата му Й.С. Б., починала на 28.03.1998 г.

Т. С. М., починала на 18.05.2009г. е низходяща от първи ред - дъщеря на наследодателите С. и Й. Б.и, като техни низходящи от първи ред на и ответниците С. С. и М. К. – техни дъщери.

Ищците В. М. и З. М. са низходящи от първи ред на Т. М. – нейни дъщери, респективно низходящи от втори ред – внуци на С. и Й. Б.и.

Б. С.ов Б., починал на 17.01.2011 г., е низходящ от първи ред на С. и Й. Б.и – техен син, а ответниците М. Б., П. Б. и С. Я. са негови наследници, съответно първата е преживяла съпруга, а П. Б. и С. Я. са негови деца, съответно низходящи от втори ред – внуци на общите наследодатели.

Между страните не е имало спор, че С. Б. и Й. Б. са собственици на процесния недвижим имот, представляващ дворно място и построената от тях в този имот жилищна сграда, както не е спорен и факта, че същите са владяли спокойно и необезпокоявано този имот до смъртта им.

След смъртта им в различни периоди имотът е ползван от техните деца – основно от дъщеря им Т. М. и сина им Б. Б., както и от ответницата С. С. и от дъщеря им М. К..

Относно тези обстоятелства свидетелстват и всички свидетели, разпитани в първоинстанционното производство по искане на страните.

Разпитани са св. Г.Г., св.В.Г. – племенник на страните, св.С.С. – съпруг на ответницата С. С. и Д.Ж. – внучка на Б. Б..

Св. Г. познава процесния имот, описва подробно същия като местоположение и граници. Сочи, че процесната къща е построена преди тази на свидетеля, т.е. преди 19571958 г. В този имот до смъртта си живеели С. Б. и Й. Б. и често били посещавани от децата си - Т. и дъщерите й/ ищци/ от ответницата М., а по-рядко от Б. Б.. Св. Г. е бил ангажиран от ищцата З. М. за ремонт на част от дувара на процесния имот – бил паднал от южната 3 страна. В тази част дуварът бил иззидан отново и за положения от Г. труд заплатила З..

Свидетелят уточнява, че ремонтът е извършен през пролетта /април или май/ на 2011 г. В имота първоначално по-често пребивавали В. и З. и по-рядко С.. Обработвали двора. След това С. започнала да го обработваи тогава спрели да идват.

В показанията си св. Г. познава процесния имот, като твърди че къщата била над 100 години. Уточнява че сега имота се ползва от ответницата С. като вилен имот. Зимата не живеела там.Същата извършила доста ремонти в имота и къщата, в която била сменена дограмата, врати, ремонтира бил и покрива. Лично свидетелят имал участие в извършените ремонтни дейности. Къщата била на един етаж, строена от родителите й. Твърди, че Савянка ползвала имота повече от 10 години/ твърдението е повторено/, но не ставаясно какъв перриод от време визира свидетеля. За останалите наследници сочи, че ходели ви мота на гости. Известно му е , че З. е заплащала за ремонт на част от дувара, като уточнява, че всички наследници участвали в ремонта, като възстановили по около два метра от падналия дувар. Не му е известно някой от останалите да има против относно това, че С. владее и стопанисва имота.

В показанията си св. С.С. – съпруг на ответницата С. С., твърди,, че след смъртта на родителите й имотът бил изоставен и затова за него се грижела съпругата му. Същевременно твърди, че преди да почине братът Б. Б., заръчал на сестрите си – ответниците С. и М. да не допускат имота да запустее и, че разчита само на тях за полагане на необходимите грижи.

Сочи, че те стопанисват имота – къщата и обработват дворното място, като уточнява, че ако не били т той и съпругата, нямало кой да го стопанисва. Свидетелят отрича твърдението, , че дуварът се поддържал само от З. и уточнява, че не се касае за дувар, а за подпорна стена.