Протокол № 1948 от 28.11.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1948 гр. ****, 25.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д. Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева

Сложи за разглеждане докладваното от Д. Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20223100502078 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК:

Въззивникът С. С. Е., редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Д. В. и адв. А.Р., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Въззиваемият „БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА “ АД, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Р. Л. , редовно упълномощена и приета от съда от днес.

АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Л.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид редовното призоваване на страните, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА съгласно Определение № 3839/14.10.2022 г.

Производството е по чл.259 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на С. С. Е., ЕГН **********, ****, чрез пълномощника му адв.Д.В. и адв.Ат.Р., срещу решение №1925/15.06.2022г., постановено по ГД №6415/2021г. на 12 състав на ВРС, с което съдът е уважил предявените от „БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД срещу С. С. Е. искове за осъждане на ответника да заплати сумите:

2788.20 лева /с ДДС/, представляващи наемна цена по договор за наем от 1

01.01.2020г. за ползването на 240 кв.м. от ПИ №******* по КК на гр.**** с адрес в гр.****, ******, дължима за периода от юни 2020г. до ноември 2020г., ведно със законна лихва от депозиране на иска на 05.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 188.25 лева – обезщетение за забава върху главницата за наемната цена, считано от падежа на всеки месечен наем за периода от май 2020г. до април 2021г.; сумата от 86.55 лева, представляващи разходи за ползвана ел.енергия и поддържка на съоръжения за периода май 2020г. до ноември 2020г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане както и сумата 5.27 лева – обезщетение за забава върху тази главница, считано от падежа на всяко задължение, за периода от 09.05.2020г. до 28.04.2021г.

Въззивникът уточнява, че не обжалва решението в частта, в която са отхвърлени частично претенциите за мораторни лихви върху наемната цена и консумативните разноски.

С жалбата си въззивникът твърди, че постановеното осъдително решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът е достигнал до погрешно съждение относно идентичността на договорения за ползване имот и действително ползвания от ответника. Поддържа се твърдението, че ответникът не е ползвал имот с идент. №*******, а с ид.№****. Съдът е допуснал противоречиво интерпретиране на изложените от страните становища по спора като е игнорирал неизпълнението на възложено на ищеца задължение да представи Приложение №1 към договора за наем, в което била индивидуализирана ползваната от ответника реална част от имота. Твърди се, че неясно остава как съдът е достигнал до извод за идентичността на предоставения и ползвания имот с този по договора за наем при липса на това доказателство. На следващо място съдът неправилно е приел, че свидетелските показания са противоречиви. Въззивникът твърди, че показанията и на двамата свидетели кореспондират помежду си, тъй като посочените и от двамата реални части не попадат в имота с ид.№…...256 /по договора за наем/, собственост на ищеца Булпорт Логистика АД. И двамата свидетели сочат ползвани от ответника сгради съответно в ПИ №*** и ПИ №*****. Съдът не е отчел, че свидетелят Ш. е служител на ищеца и да цени показанията му съгласно чл.172 ГПК. Твърди се, че съдът не е извършил обстоен и задълбочен анализ на събраните доказателства. На трето място, въззивникът твърди, че ищецът не е установил с допустимите доказателства, че след прекратяване на договора за наем, ползването на имота е продължило.

Според въззивника, приложеното извлечение от системата за регистриран достъп и съответно регистрирането на магнитна карта №** **** не са надеждни доказателства предвид влошените отношения между ответника и изп.директор на ищеца както и опосредяване достъпа до наетия имот от имоти, ползвани от Булпорт Логистик АД. Твърди се, че в ползвания имот са налице вещи на ответника, които последния не е могъл да вземе поради ограничения достъп до наетия имот. Претендира се отмяна на решението и вместо това отхвърляне на предявените искове изцяло.

2

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА АД, ЕИК 20042***6, ****, представлявано от Р.К., чрез ю.к.Р.Л., за неоснователност на жалбата. Поддържа, че съдът е постановил решение въз основа на събраните доказателства и установената посредством същите фактическа обстановка. Поддържат се твърдения за продължило след изтичане срока на договора на 31.04.2020г., ползване на реалната част от 240 кв.м. от ПИ с ид. №*******, вкл. за периода на претенцията м.11.2020г. Твърди се, че евентуално ползване на по-голяма част от съседен /несобствен на ищеца/ имот не е относимо към процесната претенция. Твърди се, че ответникът системно закъснявал със заплащане на наема и консумативните разноски за ползвания имот, което също представлявало основание за предприетото прекратяване на договора от страна на наемодателя. Твърди се, че изслушания по делото свидетел на ответника Р.А. е приятел на същия и показанията му са предубедени.

Поддържа се, че показанията на св.Ш. са последователни, обективни и точни като визират именно северния триъгълник от имот №256 – процесния. Твърди се, че ищецът не е могъл да представи приложение №1 към договора за наем, тъй като документът се намира у ответника /последният не е върнал същия/.

Въззиваемата страна твърди, че ответникът е изнесъл от имота всички лични вещи като до момента са останали единствено непотребни такива, за вдигането на които се отправя изрична покана в настоящия процес. Страната счита, че е установила претенциите си по реда на главното и пълно доказване като добросъвестно е изпълнила и правата си като наемодател. Поради неоснователността на въззивната жалба, претендира потвърждаване на решението на РС ведно с присъждане на сторените в производството разноски.

АДВ. Р.: Запознати сме с определението на съда с проектодоклада.

Поддържаме жалбата изцяло.

ЮРИСКОНСУЛТ Л.: Ние поддържаме нашия отговор.

АДВ. В.: Други доказателства няма да сочим. Представяме договор за правна помощ.

ЮРИСКОНСУЛТ Л.: Други доказателства няма да сочим.

С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Р.: Уважаеми окръжни съдии, изложили сме във въззивната жалба съображения за неправилността и незаконосъобразността на постановения съдебния акт от Районен съд – гр. ****.

Бих искал да обърна отново внимание на няколко аргумента. Първият е относно Приложение 1 , чрез което трябва да бъде индивидуалициран процесният имот. В жалбата сме цитирали част от съдебния акт в тази насока 3 и създаденото противоречие със заключенията на първоинстанционния съд при достигането на заключението му, след като ни бе връчено Вашето определение, ведно с отговора на въззивната жалба и аргументите на „Булпорт Логистика“ АД, отново достигаме до извода за едни нелогични и несъстоятелни доводи. В отговора си въззиваемата страна твърди, че е сключен пореден договор за наем. За нас остана неясен въпросът защо не е представено и към предходните договори за наем Приложение 1. Дори и да не е върнат екземпляр от доверителя ми, както те твърдят, би следвало и имаха възможността, тъй като това не е вярно, да ги представят с предходните договори за наем, ведно с Приложение 1.

На следващо място, в решението си Районен съд - **** излага разпределената доказателствена тежест, съгласно чл. 154 от ГПК. Съобразно разпределената доказателствена тежест ние не считаме, че изброените точки от Районен съд - **** са доказани по безспорен и категоричен начин. Няма спор, че е подписан договор за наем за посочения период между въззиваемата страна и нашия доверител. Но втората точка определя да се докаже изпълнението на собствените задължения по договора. Как в настоящия случай е установено при липса на основния спорен въпрос кой имот действително се ползва на г-н Е.?

На следващо място, моля да обърнете внимание и на т. 3, а именно, че ползването е продължило и след изтичането на уговорения срок. Районен съд приема, че такова ползване се установява от представеното извлечение за вход-изход, както и от представената магнитна карта. Считаме, че самата карта не може да установи действителното ползване ползване на имота след изтичане на договора. До това заключение стигаме, имайки предвид, че картата е предоставена през м. юни 2020 г. Ако приемем, че този достъп му е бил осигурен тогава, в действителност той преди този срок не би следвало да има достъп до имота, след като приемо-предавателният протокол е от тази дата. Аз считам, че това не е годно доказателство, което да установи действителното ползване по категоричен начин след уговорения от договора срок. Няма да коментирам останалите точки. Считаме, че и те не са доказани по безспорен и категоричен начин. Накрая бих искал да кажа, че както изложихме в отговора на исковата молба, действителните отношения между доверителя ни и дружеството се влошават и мисля, че до тази индикация можем да достигнем, четейки отговора на въззиваемата страна, наричайки неговите вещи, чрез които той е изкарвал прехраната си там боклуци, че били разхвърляни, че бил некоректен. Такива твърдения за забавени плащания и т.н. и за суматохата, която е създавал в имота мисля, че за първи път установяваме от отговора на въззивната жалба.

АДВ. В.: Моля, в този смисъл да отхвърлите решението на ВРС и да постановите друго такова, като уважите нашите претенции, както да ни присъдите и направените разноски.

Аз ще допълня казаното от колегата със следното: още от самото 4 начало, още с подаване на отговора на исковата молба ние твърдим и изискваме въпросното Приложение 1, с което е индивидуализирана частта от имота, която е отдадена под наем, тъй като в годините ползваната от нашия доверител част от имот е различна, те са го местили и последните години, както и в процесния договор за наем, не са подписвали такова Приложение 1 към процесния договор за наем. Той никога не е виждал такова Приложение 1. Последните години, когато става въпрос и за процесния договор, е извън поземления имот, който е собственост на „Булпорт Логистика“ АД и единствено в отговора на въззивната жалба аз виждам, че такова Приложение, видите ли, ни било дадено, което ние не сме върнали. Ако такова Приложение ни е дадено, ние няма от самото начало да искаме и неколкократно Районният съд да ги задължава да бъде представено, за да се запознаем въобще има ли такова.

ЮРИСКОНСУЛТ Л. : Такова приложение към договора, както стана ясно, не ни беше върнато, няма как да представим документ, с който не разполагаме. Установено беше ползването на част от имота от свидетелските показания на свидетеля С. Ш. – служител на дружеството „Пара Дайв“. То беше посочено като най-северната част на имота в триъгълникът, който естествено се образува от сградите около него и сградата на дружеството „Адекс“ пред него. Беше установено също така, че наемателят се е разпростирал на доста по-голяма площ от предвидените по договора 240 кв.м. и това, че е завзел други площи мисля, че е ясно за всички, така че изместване от спора е твърдението за ползване на друг имот. Нашият иск е за ползването на нашия имот, което беше доказано. Пропусна́та система „вход-изход“ също показва, имаше съвкупност от доказателства, които сочеха това, не е единствено картата, която е предоставена, свидетелските показания – също. В тази връзка, считаме за доказани твърдяните от нас обстоятелства.

Моля да потвърдите решението на Районен съд и да ни присъдите разноски за процесуално представителство.