Решение № 972 от 28.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. П., 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от А. Ташев Гражданско дело № 20245220104313 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба от „ЕВН Б.

Е.” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. Г. Д.” №37, чрез юрисконсулт Г. К., с адрес гр. П., ул. „Х. Г. Д.” №37, против А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Р.“ № 71, ап. 1.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 03.06.2024 г. „ЕВН Б. Е.“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд П. за вземанията си към ответното дружество, в размер на 653,91 лева. По входираните документи било образувано ч. гр. д. № 2269/24 г. по описа на РС П., по което дело била издадена заповед за изпълнение. PC П. е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането, тъй като било връчено по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Твърди се, че „ЕВН Б. Е.“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството. Сочи, че съгласно чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр. П., ул. „Р.“ № 71, ап.1, индивидуализиращо се с ИТН ***** за А. Г. А., е открит клиентски номер *****.

1

Твърди, че ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2.

В изпълнение на задълженията си по общите условия, за периода 02.01.2024 г. 01.03.2024 г. ищецът е доставил до обекта на ответника ел. енергия на обща стойност 631,98 лева, която до този момент не била заплатена. Поради забавено плащане дължал законна лихва в общ размер от 21,93 лева за периода 21.02.2024 г. - 02.06.2024 г..

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД към ответника, както следва: сума в размер на 631,98 лева, представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 02.01.2024 г. - 01.03.2024 г. и 21,93 лева за периода 21.02.2024 г. - 02.06.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 03.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски.

В проведеното съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт К., който моли съда да уважи исковата претенция в цялост.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба, чрез адвокат Т. Ж. от АК П., назначен в качеството на особен представител, с който излага доводи за допустимост и неоснователност.

Оспорва да е налице облигационна връзка между ответника и ищеца, тъй като не е представен сключен договор за продажба на електрическа енергия между страните. Не е представено и заявление от страна на ответника А. за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ищеца. Липсвало и заявление-декларация, от което да е видно, че ответникът желае да получава ел. енергия за процесния обект, за какъв период от време, както и на какво основание. Поради това счита, че не е установено на какво основание ищецът е открил партида на ответника, на какво основание се начислявали суми за евентуално потребена ел. енергия и на какво се основава исковата претенция към А. Г. А. за дължимост на сумите.

Оспорва обстоятелството, че ответникът е собственик или ползвател на захранения с електричество имот, следователно същият нямал и качество на клиент на дружеството.

Оспорва продавачът да е доставил на купувача посоченото във Фактура № 1304047975 от 09.02.2024 г. и Фактура № 1305868012 от 09.03.2024 г. количество електрическа енергия за периода в ИМ 02.01.2024 г. до 01.03.2024 г. на обект с ИТН № *****. Липсвали доказателства за отчитане на евентуално потребената в обекта електрическа енергия, както и дали действително е било монтирано годно средство за търговско измерване - електромер. Оспорва, че е била реално доставена и потребена от ответника ел. енергията. Поддържа, че претендираните суми са недължими от ответника, доколкото същите са формирани в нарушение на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО.

Оспорва приложените фактури. Прави възражение, че вземането е погасено по 2 давност.

В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Т. Ж. от АК П., която моли съда да отхвърли исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2269/2024 г. по описа на РС П.. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед № 1339 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 07.06.2024 г., с която е разпоредил ответника-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: 631,98 лева – главница; сумата в размер на 21,93 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 21.02.2024 г. до 02.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 03.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 25,00 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящата искова претенция.

От приложените по делото фактури № 1304047975/09.02.2024 г., с отчетен период 02.01.2024 г. – 01.02.2024 г. и № 130586012/09.03.2024 г., с отчетен период 02.02.2024 г. – 01.03.2024 се установява, че за процесния период потребената електроенергия от обект с ИТН ***** и клиентски № ***** – гр. П., ул. „Р.“ № 71 е в общ размер на 631,98 лева, или по всяка една от фактурите, както следва: 362,06 лева и 269,92 лева.

От приложената по делото справка чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице в Агенция по вписванията се установява, че като собственик на процесния имот е посочен ответника.

От заключението на вещото лице по изготвената и приета ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, даваща отговор на поставените въпроси и неоспорено от страните се установява, че общата стойност на дължимата сума по издадените фактури е в размер на 631,98 лева. Стойността на задълженията била опредЕ. съгласно Решение № Ц - 14 от 30.06.2023 г. на КЕВР за определяне на цените на електрическата енергия за битовите клиенти. Размерът на обезщетението за забава е в размер на 21,93 лева в процесния период, като вещото лице е посочило неговия размер, за всяка една от издадените фактури.

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

От заключението на вещото лице по изготвената и приета СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, даваща отговор на поставените въпроси и 3 неоспорено от страните се установява, че за процесния период 02.01.2024 г.- 01.03.2024 г. е доставена електроенергия в размер на 2836 кWh. За периода клиентът е бил присъединен към електрозахранващата мрежа и са му предоставени мрежови услуги. Електромер с ф № 012486913 е отчитан дистанционно в СДО. Ежедневно отчетените показания са посочени в Справка 1 и съвпадат с отчетените количества енергия и фактурираните такива. Поставеният електромер притежава изискуемите знаци съгласно нормативните изисквания.

Последващите проверки са извършени в срок, съгласно изискванията на Заповед № А -333 на Председателя на ДАМТН от 29.05.2014 г., Заповед № А-616 на Председателя на ДАМТН от 11.09.2018 г. и Заповед № 2010-258 на председателя на ДАМТН от 19.04.2024 г.

Валидността на последната последваща проверка е до 06.2026 г..

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:

Районен съд П. е сезиран с установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание.

Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане. По съществото им, съдът счита следното:

От известните Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Б. Е.“ АД, публикувани във вестник „Дневник“ от 27.05.2008 г. се установява, че ищецът „ЕВН Б. Е.“ ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 от ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия чл.98а от ЗЕ. С решение на ДКЕВР №0У-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на основание чл.98а, ал.4 ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите условия влизат в тридесет дневен срок след публикуването им, а в последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответния краен снабдител заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Ето защо когато потребителят не се е възползвал от горепосочената правна възможност, следва да намерят приложение установените в чл.298, ал.1, т.2 ТЗ последици, а именно общите условия на ищеца-краен снабдител стават 4 задължителни за потребителя с последователното изтичане на посочените два периода. При положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален договор между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните от ищеца услуги /на основание чл.98а, ал.5 от ЗЕ/ то следва в отношенията между тях да се пР.гат Общите условия.

Съгласно чл.91, ал.1, във вр. с чл.92, т.1 и 4 ЗЕ /в редакция към процесния период/, които са приложими в разглеждания случай, сделки с електрическа енергия могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия , като страни по тях са крайния снабдител на електрическа енергия и крайния клиент/ битов или небитов/. Съгласно чл.97 и чл.98а ЗЕ /в редакция към процесния период/ доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови или небитови нужди за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези условия, предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Съгласно пар.1, т.41б на ДР на ЗЕ „потребител на енергийни услуги„ е краен клиент, който купува енергия или природен газ.